ЛАНГСТЪН ХЮЗ

Афроамериканският писател Лангстън Хюз е роден на  1-ви февруари 1902 година в Джоплин, щата Мисури. Живее с баба си в Лаурънс, щата Илинойс и Кливлънд, щата Охайо, където учи и завършва гимназия. Започва да пише като ученик от гимназията. Още от ранна възраст под влияние на учителя си по английски се оформя неговия стил и талант, които го правят известен сред афроамериканската общност.
Идва моментът когато Хюз се чувства наранен от двете си майки и бащата. Но не може да разбере и да си отговори, защо не му е било позволено да живее с някоя от тях. Тези чувства на отхвърляне и му причиняват несигурност в собственото му „Аз”.
След смъртта на баба си, живее при майка си в Линкълн, щата Илинойс, където написва първото си стихотворение и е обявен за поет.
Една година по-късно живее при втория си баща и започва работа в Кливланд, щата Охайо. Не след дълго родителите му се преместват в Чикаго, на Л. Хюз остава в Кливланд, за да завърши гимназия. Неговият писателски талант е признат още в гимназията от неговите учители и ученици.
Първите си кратки стихотворения младия поет публикува в Central High Monthly – първото изискано списание в гимназията. Не след дълго започва да публикува редовно в месечното списание и е приет към екипа му.
Учителят му по английски го запознава с поети като Карл Сандбърг и Уолд Уитмън, които оказват изключително влияние върху творческото развитие на младия писател.
След завършване на гимназията Хюз се завръща при баща си, за да го убеди да помогне финансово, за да следва в Колумбийския университет в Ню Йорк, а също така да започне кариера като писател.
По пътя към Мексико той написва известната поема „Негърът говори за Rivers”.
След пристигането си се поражда силен конфликт между него и баща му, по причината че бащата иска синът му да стане инженер, противно на желанието и амбицията на Хюз за писателска кариера.
Лангстън изпраща своя поезия за публикуване, която е приета и публикувана в Brownies книга и „Кризисни” списания.
Баща му е силно впечатлен от таланта на сина си и се съгласява да плати едногодишната такса на сина си в Колумбийския университет за полувисше образование, за да осъществи желанието на талантливия поет.
Младият Хюз завършва образованието си за по-малко от година, без да спира да пише своята поезия.
Следват редовни негови публикации в Кризисни списания, включително срещи и запознанства с водещи писатели по онова време като Дюбоа, Джейм Уелдън Джонсън и др.
Когато стихотворението му „Сините уморени” печели първа награда за поезия през 1925 год., литературната кариера на поета Хюз е в своя старт.
Първата стихосбирка е издадена през 1926 година.
В своята поезия Хюз набляга на ритмите на афроамеиканската музика, която се базира най-вече на джас, блус и рап.
Вторият том с поезия на Хюз „Хубави дрехи за евреина” е публикуван през 1927 година и не е приет добре от съвременниците му. Много от критиците смятат, стихотворенията включени във втората книга са най-добрите в настоящия момент.
През 30-те години Хюз публикува в New Masses – журнал, свързан с комунистическите партии, и посещава СССР.
Лангстън Хюз почива на 22 май, 1967 г.

 

ТВОРЧЕСТВО

- „Не без смях” – роман (1930 г.)
- „Негърска майка” – стихосбирка (1931 г.)
- „Пътищата на белите хора” – сборник разкази (1944 г.)
- „Мулатът” – драма – (1936 г.)
- „Първата година за джаза” – (1955 г.)

СИДНИ ШЕЛДАН - БИОГРАФИЯ И ТВОРЧЕСТВО

Sidney Sheldon – Сидни Шелдън е роден в Чикаго, щат Илинойс в еврейско семейство. Кариерата му на писател започва през 1937 година в Холивуд, където пише сценарии за филми. През 1941 година, след служба във Военно-въздушните сили, Шелдън отново се заема с творческа работа, пишейки мюзикъли за бродуейски постановки и в същото време продължава да пише сценарии за филми за филмовите студия MGM и Парамаунт Пикчърс. В началото на 1948 година получава Академична награда „Оскар“ за „оригинален сценарий“ за филма „The Bachelor and the Bobby-Soxer“, а през 1959 е удостоен с награда „Тони“ за сценария на мюзикъла „Червенокосата“. От 1963 година Шелдън започва да пише сценарии за ТВ сериали, благодарение на което достига невероятна популярност. За „Шоуто на Пати Дюк“ (The Patty Duke Show) (1963—1966) и „Мечти за Джени“ (1967—1970) получава няколко награди „Еми“. През 1969 година написва своя първи роман – „Голо лице“, за който получава награда „Едгар Алън По“. Следващите му романи без изключение попадат в списъците на бестселърите. Общият тираж романите му надхвърлят 275 млн. екземпляри. За заслуги към кинематографията Сидни Шелдън получава своя звезда на Алеята на славата в Холивуд. Включен е в „Книгата за рекорди на Гинес“ за „най-превеждан“ автор в света. Умира на 89 години от пневмония в Калифорния, САЩ. Вдовицата на Шелдън – Александра Костоф е от български произход.

1. The Other Side of Midnight (1974) Отвъд полунощ

Това е роман за две жени, изгорели в любовта си към един мъж… Париж и Вашингтон, Холивуд и Гърция – такъв е декорът на тази драма, едновременно величествена и нелепа. Гордостта и неутолимата страст ще направят живота на двете съперници Ноел и Катерин мъчителна броеница от ад и рай, от възторг и падение… Магьосникът Шелдън ще ви накара да забравите всичко, докато не прелистите и последната страница!

 

2. Memories of Midnight (1990) Спомени от полунощ

Това е бестселър, който обиколи света! Драматичният сюжет на този необикновен роман ни отвежда из екзотичните средиземноморски брегове, Европа и Америка. В центъра на разказа е мултимилионерът Демирис – любител на изкуството и жените, мафиот и изтънчен убиец. Човек, който има всичко. И нищо… Защото душата му е проядена от жажда за мъст. Мъст към една жена…

 

3.The Naked Face (1970) Голо лице

Джъд Стивънс е психоаналитик, изживяващ най-трудните дни от живота си. Някой желае смъртта му на всяка цена. Но полицията не вярва. Самият доктор Стивънс се пита дали това е така?! Или просто го обзема параноя. Кое е истинското лице на врага му? И каква е причината? Двама приближени на доктора вече са мъртви. Д-р Стивънс трябва да махне маската на невинността и да открие своите страхове…

 

4.A Stranger in the Mirror (1976) Непознат в огледалото

„Непознат в огледалото“ е правдив разказ за скритите емоции, амбиции и машинации в света на звездите, където всеки успех се плаща. Дори с цената на душата… Не случайно книгите на Сидни Шелдън са вписани в Книгата на Гинес за най-продавани книги по света.

5. Bloodline (1978) Кръвна връзка

„Рофи и Синове“ е фамилна компания, мощна финансова империя с клонове в целия свят. Президентът й, един от най-богатите мъже в света, умира при загадъчни обстоятелства. Контролният пакет акции остава в ръцете на дъщеря му Елизабет. В опитите си да запази компанията младата жена трябва да се бори с готови на всичко хора, които се стремят към пари и власт, както и с убиеца, който иска живота й…

6.Rage of Angels (1980) Гневът на ангелите

Едно чудесно начало, почти като в приказките, ще бъде помрачено. Но Дженифър Паркър, амбициозна, млада адвокатка, е решила да покори света. Славата и парите не закъсняват. Но съдбата е капризна. Изпитанията за Дженифър изглеждат безкрайни в един свят, като че ли създаден за мъже, и движен от много, много пари…

7.The Naked Face (1970) Голо лице

Джъд Стивънс е психоаналитик, изживяващ най-трудните дни от живота си. Някой желае смъртта му на всяка цена. Но полицията не вярва. Самият доктор Стивънс се пита дали това е така?! Или просто го обзема параноя. Кое е истинското лице на врага му? И каква е причината? Двама приближени на доктора вече са мъртви. Д-р Стивънс трябва да махне маската на невинността и да открие своите страхове…

 

8. A Stranger in the Mirror (1976) Непознат в огледалото

„Непознат в огледалото“ е правдив разказ за скритите емоции, амбиции и машинации в света на звездите, където всеки успех се плаща. Дори с цената на душата… Не случайно книгите на Сидни Шелдън са вписани в Книгата на Гинес за най-продавани книги по света.

9. Bloodline (1978) Кръвна връзка

„Рофи и Синове“ е фамилна компания, мощна финансова империя с клонове в целия свят. Президентът й, един от най-богатите мъже в света, умира при загадъчни обстоятелства. Контролният пакет акции остава в ръцете на дъщеря му Елизабет. В опитите си да запази компанията младата жена трябва да се бори с готови на всичко хора, които се стремят към пари и власт, както и с убиеца, който иска живота й…

10. Rage of Angels (1980) Гневът на ангелите

Едно чудесно начало, почти като в приказките, ще бъде помрачено. Но Дженифър Паркър, амбициозна, млада адвокатка, е решила да покори света. Славата и парите не закъсняват. Но съдбата е капризна. Изпитанията за Дженифър изглеждат безкрайни в един свят, като че ли създаден за мъже, и движен от много, много пари…

11. The Naked Face (1970) Голо лице

Джъд Стивънс е психоаналитик, изживяващ най-трудните дни от живота си. Някой желае смъртта му на всяка цена. Но полицията не вярва. Самият доктор Стивънс се пита дали това е така?! Или просто го обзема параноя. Кое е истинското лице на врага му? И каква е причината? Двама приближени на доктора вече са мъртви. Д-р Стивънс трябва да махне маската на невинността и да открие своите страхове…

12.A Stranger in the Mirror (1976) Непознат в огледалото

„Непознат в огледалото“ е правдив разказ за скритите емоции, амбиции и машинации в света на звездите, където всеки успех се плаща. Дори с цената на душата… Не случайно книгите на Сидни Шелдън са вписани в Книгата на Гинес за най-продавани книги по света.

13. Bloodline (1978) Кръвна връзка

„Рофи и Синове“ е фамилна компания, мощна финансова империя с клонове в целия свят. Президентът й, един от най-богатите мъже в света, умира при загадъчни обстоятелства. Контролният пакет акции остава в ръцете на дъщеря му Елизабет. В опитите си да запази компанията младата жена трябва да се бори с готови на всичко хора, които се стремят към пари и власт, както и с убиеца, който иска живота й…

14. Rage of Angels (1980) Гневът на ангелите

Едно чудесно начало, почти като в приказките, ще бъде помрачено. Но Дженифър Паркър, амбициозна, млада адвокатка, е решила да покори света. Славата и парите не закъсняват. Но съдбата е капризна. Изпитанията за Дженифър изглеждат безкрайни в един свят, като че ли създаден за мъже, и движен от много, много пари…

15. Master of the Game (1982) Диамантената династия

Хубавата Кейт Блакуел е олицетворение на успеха и безскрупулността. Тя превръща наследството на баща си в същинска диамантена династия, чрез която негласно владее света… Също като баща си, който от дрипав преселник става един от най-богатите хора в Южна Африка, Кейт оцелява след безчет перипетии и на деветдесетия си рожден ден успява да събере многобройното си семейство – хората, които е манипулирала, които е мразела и обичала, но които са най-ценното й достояние…

16. If Tomorrow Comes (1985) Ако утрото настъпи

Трейси Уитни е очарователна, интелигентна и красива млада жена… „Не е прилично човек да е толкова щастлив“ – мисли си Трейси, обладана от красиви розови предчувствия за бъдещето си. Но обратите на съдбата са понякога нелепо жестоки. Ненадейно тя се озовава в затвора с абсурдно обвинение… „Ако утрото настъпи“ е един от най-вълнуващите романи на Сидни Шелдън. Популярността му не угасва с годините. Издаден е в милиони тиражи по целия свят.

17. Windmills of the Gods (1987) Вятърните мелници на боговете

Мери Ашли, блестящ млад професор и майка на две деца, е назначена за посланик на САЩ в страна зад желязната завеса. Но още преди да заеме поста си, невидими и могъщи врагове – включително професионалният убиец Ейнджъл, планират унищожаването й… Двама мъже са на страната на Мери: нейният заместник, недодяланият Майк Слейд и изтънченият френски лекар Луи Дефорж. Но скоро тя стига до убеждението, че един от двамата е решил да я убие… Действието бързо се пренася от Белия дом до романтичния Париж; и от Рим до потайностите на Букурещ!

18. The Sands of Time (1988) Пясъците на времето

Четири жени, преследвани безмилостно, бягат от тишината и закрилата на манастир в Испания: Лучия – оцеляла от кървавите разпри на сицилианските кланове, Грасиела – красавица, обладана от спомени за някогашен грях, Меган – сираче, което търси закрила в ръцете на непокорен бунтовник и Тереза – дълбоко вярваща, преследвана от образите на миналото… Носени на крилата на надеждата, загърбили невинността, те се впускат в чужд и зашеметяващ свят – всяка със своята съдба…

19. The Doomsday Conspiracy (1991) Операция „Страшният съд“

Робърт Белами има тежката задача да открие свидетелката на тайнствена катастрофа. От Вашингтон до Лондон, Цюрих, Рим и Париж, издирването се превръща в безкраен и неразгадаем кошмар. Изоставят го приятелите, изоставя го и жената на сърцето му. Защо? Защо светът не трябва да узнае невероятната тайна, ревниво пазена от неизвестна смъртоносна сила?!

20. The Stars Shine Down (1992) Звездите над нас

Този прекрасен роман разказва за трудния, но възходящ път на Лара Камерън, млада жена успяла в мъжки бизнес. Дали любовта ще се оказже по-силна от амбицията? Не случайно книгите на Сидни Шелдън са вписани в Книгата на Гинес за най-продавани книги по света.

21.Nothing Lasts Forever (1994) Лекарки

Действието на романа се развива в голяма болница в Сан Франциско, в която напрегнатото ежедневие изправя героините – три лекарки, пред необичайни проблеми и нелеки изпитания…

22. Morning, Noon and Night (1995) От утрото до здрача

Хари Станфорд – един от най-богатите хора в света – се удавя мистериозно по време на пътешествие със собствената си яхта край скалистите брегове на Корсика. Заплита се верига от събития, които отекват по света. След погребението, в Бостън се събират наследниците. Тогава се появява поразително красива млада жена, която претендира, че е дъщеря на Хари Станфорд и търси правото си върху част от състоянието на магната. Истинска дъщеря ли е тя, или измамница? Фамилията Станфорд е сред най-уважаваните в Америка, но зад фасадата на репутацията и обаянието се крие лабиринт от изнудвания, наркотици и убийства…

23. The Best Laid Plans (1997) Тънки сметки

С неочакваните си обрати, характерни за големите му бестселъри, Сидни Шелдън разказва историята на двама души с изключителни характери – мъж и жена, обречени да се сблъскат… Красивата Лесли Стюарт научава, че за някои мъже властта е като любовен елексир. А блестящият Оливър Ръсел, губернатор на малък щат в американския юг, открива причината за яростта на отхвърлената жена. „Тънки сметки“ въвежда читателя в две от най-властните и безмилостни институции в Америка – света на политиката, с неговите скандали и корупция, и този на вестникарската индустрия, където често словото се използва запогубване на хора…

24. Tell Me Your Dreams (1998) Насън и наяве

Три красиви млади жени – Ашли, Тони и Алет – са заподозрени в извършване на брутални убийства… Полицията извършва арест, който води до един от най-странните процеси на века и до защита, основаваща се на невероятни, но автентични медицински доказателства.. Авторът ни отвежда в Лондон, Рим, Квебек и Сан Франциско, за да стигне до поразителна кулминация! Сидни Шелдън с право е наречен „майстор на неочакваното“ и многобройните читатели на романа са единодушни, че той е още по-находчив…

25. The Sky Is Falling (2000) Греховете на светците

Ако Америка имаше крал, короната щеше да носи някой от рода Уинтроп. Обаятелните членове на семейството са любимци на света заради всеотдайната си служба, широката си благотворителна дейност и интересния си живот. Ала за една година и петимата загиват при нещастни случаи. И според всички са истински светци. Пригответе се за шеметно пътуване по умелите поврати на сюжета, запазена марка на Сидни Шелдън.

26. Are You Afraid of the Dark? (2004) Кой се страхува от мрака

Ню Йорк – Париж – Денвър. Зачестяват случаите на убити или изчезнали хора по целия свят… В Берлин млада жена изчезва от улицата. В Париж мъж скача от Айфеловата кула. В Денвър малък самолет се разбива в планината. В Манхатън, на брега на Ийст Ривър е изхвърлен труп. На пръв поглед инцидентите по нищо не си приличат, но скоро полицията открива, че четирите жертви са свързани с Кингсли Интернешънъл Груп (КИГ), голям международен мозъчен тръст… Кели Харис и Даян Стивънс – младите вдовици на две от жертвите – се запознават в Ню Йорк, където са поканени да се срещнат с Танър Кингсли, шеф на КИГ. Той ги уверява, че прави всичко възможно, за да открие кой стои зад загадъчната смърт на съпрузите им, но както изглежда, е закъснял. Някой е решен да убие двете жени, които на няколко пъти се измъкват на косъм от смъртта. Кой се опитва да ги убие и защо?…

27. Mistress of the Game (2009) (with Tilly Bagshawe)

 

28. The Other Side of Me (2005) Другият мой живот (автобиографичен)

Световноизвестният майстор разказвач споделя своя най-голям разказ – собствената си съдба – в откровена и разкриваща много тайни книга, която съперничи с неговите романи! Сидни Шелдън наистина е легенда в шоубизнеса! Един от най-плодовитите писатели на света, драматург, носител на Оскар и създател на едни от най-големите телевизионни хитове, той е водил изключително интересен живот. В тези искрени мемоари Шелдън разказва за личностите, възходите и провалите, които правят кариерата и живота му толкова увлекателни. От детството му в Чикаго през епохата на Голямата депресия, до службата му във военновъздушните сили през Втората световна война, светлините на прожекторите и шумните партита в Ню Йорк и Лос Анджелис – той е живял така, както повечето хора не могат да си представят! …Чак до наши дни!

ЕЛИАС КАНЕТИ - БИОГРАФИЯ

“Всичко, което преживях по-късно, вече се беше случвало някога в Русчук.”

Елиас Канети е австрийски белетрист, есеист, драматург от еврейски (сефардски) произход. Получава Нобелова награда за литература през 1981 година.

Елиас Канети е роден на 25. юли 1905 година в гр. Русчук (днес Русе) като първи син на търговеца Жак Канети и неговата съпруга Матилде.
Русчук остава в спомените на Елиас Канети като един прекрасен град, приютил и обединил хора с най- различен етнически произход. В своята автобиографична книга Die gerettete Zunge. Geschichte einer Jugend (“Спасеният език. Историята на една младост”) Канети ще напише: “Всичко, което преживях по-късно, вече се беше случвало някога в Русчук.”
Спомените на Елиас Канети от България са свързани до голяма степен и с българското народно творчество. На няколко места в автобиографичната си книга “Спасеният език” Канети споменава историите за върколаци и вампири, както и българските народни приказки, които са му разказвали прислужниците в къщата - млади селски момичета, учили малкия Канети на български език. Но тъй като той напуска България едва 6 годишен, много скоро след това забравя и езика. Споменът за българските приказки обаче остава: “Зная ги с всички подробности, но не на езика, на който съм ги слушал. Слушал съм ги на български, но ги зная на немски, този тайнствен превод е може би най-странното нещо, което мога да разкажа от моята младост”. През 1911 г. Елиас Канети, заедно със своите родители и двамата си по малки братя Нисим и Георг се преселва в Манчестър, Англия, след близо половин годишна борба с патриархалния дядо на Канети, който дори проклина баща му, заради заминаването на семейството. Това проклятие на дядото, Елиас Канети така и не успява да преодолее, най-вече поради настъпилата малко след това внезапна смърт на неговия баща, починал едва 31 годишен. Това проклятие отключва у Канети от една страна силна омраза към смъртта, но също така и огромен страх пред властта и силата на повелята, която той в детството си преживява в най- жестоката и форма – смъртната повеля, или още по-конкретно– смъртното проклятие от страна на дядото.
В лицето на своя баща Канети е виждал един истински родител, от когото ще получи закрила и любов, възхищавал се е на откритостта и уважението му към околните. Внезапният инфаркт на бащата до такава степен разтърсва Елиас Канети, че оставя трайна диря в цялото му творчество. Тежката загуба Канети се опитва да компенсира чрез сближаване с майката. Това, което най- много сближава двамата е тяхната изключителна интелигентност и гордост. Семейната гордост на майката Матилде, нейната безпристрастност в преценката за самата себе си и околните, както и отговорността за изказаната преценка, се оказват важна предпоставка за формирането на личната човешка гордост у Елиас Канети. За подрастващия Канети майката е била в голяма степен единствената инстанция, чийто забрани той е възприемал като повели. Майката на Канети е тази, която възпитава у сина си любовта към езика, литературата, книгите. В Манчестър той учи английски, но през 1913 г. в Лозана майката Матилде започва да обучава сина си на своя любим език – немския. В “Спасеният език” Канети описва това: “За кратко време тя искаше от мене такова постижение, което не бе по силите на нито едно дете [ … ], това определи и дълбоката природа на моя немски, който бе всъщност един късно и болезнено “насаден” майчин език” (GZ, 102). Дори самото заглавие на автобиографичната му книга “Спасеният език” подсказва огромното значение на езика в живота на детето Канети. Дистанция и същевременно огромна близост определят отношението на Елиас Канети към езика и към хората.
През 1916 г. семейството напуска Виена и се установява в Швейцария. В Цюрих Канети посещава гимназия.
През 1921 г. Елиас Канети се преселва сам в Германия, във Франкфурт на Майн, където остава до завършването на гимназиалното си образование. След тези няколко години на честа смяна на местожителство и училища, Канети се чувства още по - откъснат от връстниците си и все по- привързан към своята майка, като тази привързаност дори прераства в болезнена ревност.Литературно образованата майка открива пред сина си още в най-ранна младост света на духовното и възвишеното, света на Шекспир и Шилер.В “Спасеният език” Канети пише: “Несравнимо най-важното, вълнуващо и особено за онова време (В.Б. имайки предвид неговата младост) бяха вечерите с майка ми и разговорите, които водехме за всичко прочетено. Не мога да предам в детайли тези разговори, защото до голяма степен те са вътре в самия мен. Ако въобще съществува някаква духовна субстанция, която човек възприема още в най-ранните години, на която винаги се уповава, от която никога не би могъл да избяга, то става дума тъкмо за тази субстанция. Бях изпълнен от сляпо доверие към моята майка; литературните герои, които обсъждахме и за които след това тя ми говореше, до такава степен са се превърнали в мой свят, че не съм в състояние да го разваля […]. Оттогава, т. е. от десетата си година сляпо вярвам, че съм изграден от всички тези образи, без да осъзнавам това. Мисля, че те определят кое ме привлича и отблъсква в хората, които срещам. Те бяха хлябът и солта на младите ми години. Те са истинският, скритият живот на моя дух” (GZ, 105).
Майката на Канети отново е тази, която първа възпитава у него убеждението, че войната е първопричината за разрушаването на всичко човешко. Тази херкулеска задача – да спаси света – откриваме по-късно в голяма част от творчеството на Елиас Канети.
През 1924 г. Канети започва да следва химия във Виена. Тук той посещава лекциите на Карл Краус, където се запознава и с Веза Таубнер-Калдерон, която по- късно става негова съпруга.
През 1928 г. следва кратък престой в Берлин, където Канети се запознава с известни интелектуалци и творци. По това време Канети е в лятна ваканция и работи като преводач в издателство Малик.
През 1929 г. у Елиас Канети се заражда мисълта за цикъл от осем романа “Comédie Humaine an Irren”, който обаче остава незавършен.
През есента на 1931 г. Канети приключва след едногодишна работа романа
Die Blendung(“Ослепяването”) и започва да работи върху драмата Hochzeit
(“Сватба”).
През февруари 1934 г. Елиас Канети се жени за Веза Таубнер-Калдерон.
Три години по- късно, през 1937 г., умира неговата майка Матилде в Париж. По това време той работи върху незавършения роман Tod-Feind (“Враг на смъртта”).
Темата за смъртта заема централно място в творчеството на Канети. Елиас Канети изпитва силна омраза към смъртта и тази омраза се явява основна предпоставка за цялото негово драматично, новелистично, афористично и есеистично творчество. В Provinz des Menschen (“Провинцията на човека”) Канети пише: “Винаги те питат какво всъщност имаш предвид, като ругаеш смъртта. Очакват от теб евтините надежди, разигравани до отврата в религиите. Аз обаче нищо не знам. Нищо не мога да кажа по този въпрос. Характерът ми, гордостта ми се състоят в това, че никога не съм ласкаел смъртта. Като всеки и аз понякога съм я пожелавал, много рядко, но никой досега не е чул от мен възхвала на смъртта, никой не може да твърди, че съм свел глава пред нея или че съм я признал. Струва ми се толкова ненужна и зла, основното зло на всичко съществуващо, непонятното и нерешимото, възелът, в който всичко се е oплело и който никой досега не е посмял да разсече” (ПЧ, 1951).
Според Канети смъртта създава най-голямото противоречие в човешкия свят – противоречието между мъртвите и живите. От най-дълбока древност мъртвите и живите са се страхували едни от други и много народи са вярвали, че мъртвите оказват влияние върху живите. Извор на този страх и до днес си остава чувството на вина на живите пред мъртвите. Така смъртта, според Канети, уврежда и без това краткия ни живот и с всяка една смърт ние ставаме все по- лоши: “Тя е най- върховният символ на несполуката: който не успее в някое голямо дело, се утешава с това, че има и по- голяма несполука и посяга към онзи чудовищен мрачен плащ, който равномерно покрива всичко[…]. Още от детство ни се внушава, че всичко си има край, поне тук, на този земен свят (ПЧ, 1946).
Ако смъртта не съществуваше, бихме могли с помощта на нови опити да поправим слабостите и грешките си. Вместо това ние още от самото начало знаем, че все някога идва краят: “ Смъртта не би била толкова несправедлива, ако не бе предопределена още от началото. За всеки от нас, дори и за най-лошия, остава оправданието, че нищо сторено от нас не може да се сравнява със злината на тази предварително произнесена присъда. Лоши сме, тъй като знаем, че ще умрем. Щяхме да бъдем още по-лоши, ако от самото начало знаехме кога ще умрем” (ПЧ, 1951).
Това изречение е определящо за една от най-философските творби на Елиас Ка­не­ти, създадената през 1952 г. драма Die Befristeten (“Предопределените”), в която Ка­не­ти обрисува един свят, в който всеки човек предварително знае кога ще умре.

В тази драма Елиас Канети изобличава илюзорната свобода и подчинението пред тиранията на смъртта.
В творчеството на Канети откриваме застъпена и темата за отношението на религията към смъртта: “Достатъчно е обещанието за безсмъртие, за да възникне една религия” (ПЧ, 1942). Това, че религиите само “заличават” омразата към смъртта, е предпоставка за острия протест на Канети срещу религията въобще:
“Най-голямата дързост в живота е да се мрази смъртта; презрени и безпер­спек­тивни са религиите, които заличават тази омраза” (ПЧ, 1943).
Според Канети основната грешка на Бог е, че не е възпрял човешкия род да убива. Цялата история на човечеството е история на убиването. Затова Канети мрази историята и историците: “За историците войните са сякаш свещени[…]. Мразя респекта на историците пред нещо само за това, че се е случило, техните фалшифицирани критерии, създадени с обратна дата, безсилието им, лежащо по корем пред всяка форма на власт […]. Иска ти се така да накълцаш историята, че и цял рояк историци да не открият късчетата ú. С наглия си маниер да защитава всичко, писаната история влошава още повече положението на човечеството, и без това отчаяно от измамната традиция” (ПЧ, 1943).
През 1960 г., под заглавието Masse und Macht (“Маса и власт”), излиза едно от най- значимите теоретични произведения на Канети, над което той работи почти 20 години. Тук той прави анализ на връзката човек – общество, използвайки богат исторически, етнографски и психологически материал. Канети разглежда двете основни категории “маса” и “власт”, обяснявайки сформирането на маси и упражняването на власт като естествени процеси в обществото, позоваващи се на смъртта като неоспоримо природно явление. В този смисъл историята, според Канети, не може да бъде разглеждана като прогрес, а по- скоро като постоянно повторение на един и същ модел в нови варианти.
Три години след излизането на “ Маса и власт”, през май 1963 г., умира съпругата на Канети Веза.
През 1965 г. са публикувани записките на Канети (1942-1948) в издателство Ханзер, Мюнхен.
През 1966 г. Канети получава наградата за литература на Виена
(Literaturpreis der Stadt Wien), както и наградата на немските критици (Deutscher Kritikerpreis).
През 1968 г., отново в издателство Ханзер, Мюнхен излизат записките Die Stimmen von Marrakesch. Aufzeichnungen nach einer Reise (“Гласовете на Маракеш. Записки след едно пътуване”). По същото това време Елиас Канети получава голямата награда на Австрия (Großer Österreichischer Staatspreis). Година по- късно на Елиас Канети е връчена наградата за литература на Баварската академия на изящните изкуства (Literaturpreis der Bayerischen Akademie der schönen Künste).
През 1970 г. излиза от печат Alle vergeudete Verehrung. Aufzeichnungen 1949- 1960 („ Прахосаното уважение”).
През 1971 г. Елиас Канети се жени за Хера Бушор. През август с. г. умира в Париж брат му Георг. Канети започва работа върху автобиографичната си книга “Спасеният език”, която излиза от печат пет години по- късно.
През 1972 г. на Елиас Канети от брака с Хера Бушор се ражда дъщеря - Йохана Канети. Същата година той получава наградата “Георг Бюхнер”.
През 1980 г. излиза втората част на автобиографията на Канети Die Fackel im Ohr. Lebensgeschichte 1921-1931 (“Факел" в ухото).
През 1981 г. Канети получава Нобелова награда за литература, както и наградата “Франц Кафка”.
През 1983 г. на Елиас Канети е присъден Големия орден за заслуги на Федерална република Германия.На 14 август 1994 г. Елиас Канети умира в Цюрих, оставяйки след себе си огромно творчество, преведено на повече от 25 езика. Спасение от смъртта Канети открива в литературата, опитвайки се да съхрани живота в написаното, в сътвореното. В едно свое интервю от 1980 г. Канети казва: “Днес разбирам, че с книгите си съм отправил предизвикателство към смъртта – моята и на другите. Хората, които обичах, родителите ми, брат ми Георг, както и онези, които не харесвах, ще продължат да живеят докато се четат книгите ми. Безкрайно се радвам, когато си мисля, че те се движат, говорят, живеят извън мен”.

продължете от тук: http://elias-canetty

РОБЪРТ МАККАМЪН

http://en.wikipedia.org/wiki/Robert_McCammon
http://www.robertmccammon.com/

Робърт Маккамън е един от най-популярните американски писатели на ужаси. До момента е написал 16 книги, от които у нас са издадени само 3:

"Стингър" (Хермес, 1994)
"Мое" (Хермес, 1995)
"Мистериозно завръщане" (Силви-Арт, 1999)

От тях безспорен фаворит ми е "Стингър", която напомня (като идея, не като сюжет) на "То" и до днес си остава един от любимите ми хорър романи.







Swan Song (1987)
www.amazon.com

"In a future world born of nuclear rage, an ancient evil as old as time roams a devastated, nightmare wilderness. He is the Man with the Scarlet Eye, the Man of Many Faces, gathering under his power the forces of human greed and madness. He is searching for a child who has the gift of life, a child named Swan, the child who must be destroyed...
In a wasteland born of nuclear rage, in a world of mutant animals and marauding armies, the last people on earth are now the first. Three bands of survivors journey toward destiny---drawn into the final struggle between annihilation and life!"

"Swan Song" е епична постапокалиптична хорър фантастика, която описва последиците от евентуална ядрена зима и прилича на една значително по-мрачна версия на "Сблъсък" на Стивън Кинг. Романът е носител на наградата Bram Stoker Award (1987) и е номиниран за наградата World Fantasy Award for Best Novel (1988).

Жан Мари Люсиен Пиер Ануи

 Jean Marie Люсиен Пиер Ануи

Жан Ануи (на френски: Jean Anouilh) е френски драматург, една от най-видните личности във френската литература на 20 век. Той поставя първата си пиеса „L’Hermine“ през 1932, но постига известност с "Пътник без багаж" („Le voyageur sans bagage“) (1937), поставяна и в България. В България също е поставяна и пиесата "Евридика". Международна популярност придобива след Втората световна война.

 Ануи е роден в Cérisole , на 23 юни, 1910 година в малко селце в покрайнините на Бордо и баските потекло.
Той е един от най-плодовитите писатели на Франция след Втората световна война. Голяма обем  от работата на Ануи обхваща  теми които ни запознават с  целостта в един свят на морален компромис.
Опитва се да пише драматургия за първи път на 12 - годишна възраст. Въпреки това ранните му творби не оцеляват във времето.

Продължете да четете от ТУК 

ЛИЙ ЧАЙЛД

Лий Чайлд (на английски Lee Child) е британоамерикански писател на трилъри, автор на поредицата романи с главен герой бившият военен полицай Джак Ричър. Лий Чайлд всъщност е псевдоним, а в официалния сайт на писателя не се споменава истинското му име.

Лий Чайлд е роден в Ковънтри, Англия. Чайлд завършва право в Шефилд, но вместо да работи по специалността си, през 1977 г. започва работа в Телевизия Гранада като директор на продукция. Там работи по сериали като Brideshead Revisited (с участието на Джеръми Айрънс и Лорънс Оливие), Jewel in the Crown, Prime Suspect (Хелън Мирън) и Cracker (Роби Колтрейн), пише сценарии за реклами, новини, отразява Фолкландската война и операция Пустинна буря. През 1995 г. е уволнен в следствие на реструктурирането на компанията, свързано с намаляване на разходите.
Отказвайки да напусне сферата на развлекателната индустрия, Лий Чайлд решава да започне да пише книги. Първоначално не изявява кой знае какви амбиции, свързани с новото му поприще. В едно свое интервю той казва: "Мислех си, че мога да залъжа някой редактор за една-две години, докато реша с какво да се занимавам по-нататък." Първият му роман, "Място за убиване" (Killing Floor), започнат още преди да бъде уволнен и публикуван през 1997 г., е приет добре от критиката и печели няколко награди. Оттогава ежегодишно през месец април на пазара се появява по една книга с главен герой Джак Ричър. В гореспоменатото интервю Чайлд заявява, че смята да напише общо 21 книги от тази поредица.

Книгите му са издадени в повече от 35 страни и са преведени на 27 езика, а правата за екранизирането им вече са закупени, като сред актьорите, спрягани за главната роля са Ръсел Кроу, Колин Фарел и Виго Мортенсен. Действието в романите се развива в САЩ - от една страна заради големия американски книжен пазар, а от друга - защото тази страна предлага повече локации, които могат да бъдат посетени от главния герой.

При гостуването си в Шоуто на Слави Чайлд обещава на Слави Трифонов да го включи в някой свой роман. В книгата "Врагът" Трифонов е прототип на сержанта от отряд "Делта" Слави Трифонов, бивш полковник от българската армия, обвинен в убийството на генерал, който изпълнява секретна мисия.

РОМАНИ

Място за убиване (Killing Floor) - 1997 (издадена в България през 2000)
Труден за убиване (Die Trying) - 1998 (2002)
Сигнал за опасност (Tripwire) - 1999 (2001)
Лесни за убиване (Running Blind, във Великобритания The Visitor) - 2000 (2002)
Смъртоносна жега (Echo Burning) - 2001 (2001)
Покушението (Without Fail) - 2002 (2002)
Сметки за разчистване (Persuader) - 2003 (2003)
Врагът (The Enemy) - 2004 (2004)
Един изстрел (One Shot) - 2005 (2005)
По трудния начин (The Hard Way) - 2006 (2006)
Лош късмет и неприятности (Bad Luck and Trouble) - 2007 (2007)
Нищо за губене (Nothing to lose) - 2008 (2008)
Утре ме няма (Gone Tomorrow) - 2009 (2009)
61 Часа (61 Hours) - 2010 (2010)
Време за умиране - 2010 (2010)

РОМАНИТЕ са издадени от издателство "ОБСИДИАН"


Трилърът на Лий Чайлд от поредицата за Джак Ричър „61 часа” получи наградата на Old Pecilier за най-добър криминален роман на 2011 година, съобщи The Bookseller. Книгата се класира пред творби на автори като Марк Билингам, който е двукратен носител на наградата


РАЗКАЗИ

James Penney's New Identity
The Snake Eater by the Numbers
Ten Keys
The Greatest Trick of All

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ прочетете в личния сайт на белетриста Лий Чайлд:
Личен сайт на писателя Лий Чайлд

ЕДМЪНТ СПЕНСЪР - биография и поезия

Едмънд Спенсър (1552 – 13 януари 1599) е виден английски поет, поет лауреат, най-известен със своята епична поема “ Кралицата но феите“ възхваляваща посредством фантастична алегория династията Тюдор и кралица Елизабет I (Глориана).
Рроден е в Лондон през 1552 г. син на шивача Джон Спенсър и съпругата му Елизабет. Едмънд има поне една сестра и няколко братя. Той получава образованието си в училището Мърчънт Тейлър в Лондон, където изучава латински. Счита се, че някои от стихотворенията публикувани в сборника Theatre for Worldings от фламандския бежанец Ян ван дер Нууд на 25 май 1569 г. са написани или преведени от младия Спенсър^. През 1572 г. Спенсър следва в колежа Пембрук, Кеймбридж и получава бакалавърска степен, а през 1576 год. магистърска. Въпреки че трябва да работи и вероятно има здравословни проблеми Спенсър черпи полза от следването си. Там овладява древногръцки и най-вероятно чете Платон в оригинал. В колежа Спенсър се запознава с Гейбриъл Харви, който го запознава с важни личности и потенциални покровители, като Робърт Дъдли, граф на Лестър. След напускането си на Кеймбридж Спенсър живее известно време в Северна Англия, където се влюбва в девойката Роуз, която нарича с анаграмата Розалинд. През 1579 г. Спенсър издава първия си том с поезия, посветеният на сър Филип Сидни Календарът на пастира, състоящ се от 12 стихотворения, съответстващи на 12-те месеца. Творбата започва и завършва с жалбите на Колин Клаут през януари и декември. Останалите стихотворения са за любовта, поезията и религията. Април съдържа възхвала на кралицата на пастирите Елиза (Елизабет I ). Календарът на пастира се счита за своеобразен пролог към най-голямата творба на Спенсър Кралицата на феите.
Приятелят на Спенсър Харви го убеждава да се върне на юг, където го запознава със сър Филип Сидни, който го представя в двора и с когото обсъждат поезия. През 1577 г. Спенсър посещава Ирландия, а през същата година или през следващата влиза на служба при графа на Лестър. През 1580 г. отива в Ирландия, вероятно на служба при новоназначеният заместник-лорд Артър Грей (модел на героя от Кралицата на феите Артегал, олицетворение на справедливостта ^[2]). Скоро след пристигането си Спенсър придружава Грей в известния изнурителен поход до Мюнстър, където англичаните обсаждат и по-многобройна и по-добре снабдена папска и испанска войска при Смеруик. След което екзекутират 600 от пленниците.^[3] Когато земите на осъдения на смърт граф на Дезмънд са разпределени Спенсър получава 3028 акра близо до Донерейл, включително стария замък в Килколман. Сред познатите му от района е Уолтър Роли, съ-колонист.
Спенсър се надява чрез поезията си да си намери място в кралския двор, където заедно с Роли занася първите три книги от Кралицата на феите и получава аудиенция при кралицата. Той обаче дръзко се противопоставя на основния секретар на кралицата, Уилям Сесил и единственото, което получава за работата си е пенсия през 1591 г. Когато е предложено да получи 100 лири стерлинг годишно за своята поема Сесил отвръща „Какво, всичко това за една песен?“. Вместо това получава 50. Спенсър пише памфлет против Сесил, който веднага е иззет.
В началото на 1590-те години Спенсър пише памфлет озаглавен Възглед върху днешното състояние на Ирландия. Ръкописът е публикуван през 1633 г. Памфлетът твърди, че Ирландия никога няма да бъде напълно „омиротворена“ от англичаните докато местният език и обичаи не се унищожат, посредством насилие, ако е нужно. Спенсър препоръчва тактиката на изгорена земя, каквото е наблюдавал по време на Дезмъндовите бунтове, за да се създаде глад. Спенсър изразява известна похвала на келтската поетична традиция, но също така използва тенденциозен и неправдоподобен анализ, за да докаже, че ирландците са потомци на варварите скити. Оливър Кромуел, който повече от който и да е друг английски държавник прилага предложенията на Спенсър, предоставя бившите владенията на Спенсър на внука му през 1657 г. ^[4]
На 11 юни 1594 г. Спенсър се жени за Елизабет Бойл, скоро след което е публикуван том със сонетите му Аморети, посветени на ухажването на съпругата му и стихотворението Епиталамион, посветено на сватбената му церемония. Според Аморети 80 поетът е завършил втората част на Кралицата на феите (книги IV-VI), когато се жени, макар да е публикувана през 1596 г. Спенсър е изгонен от дома си по време на бунта на Тайрон през 1598 г. Замъкът му в Килколман, близо до Донерейл, северен Корк, е изгорен и се смята, че едно от невръстните му деца загива в пожара, а според местна легенда умира и съпругата му. Спенсър притежава друг имот, на юг в Рени, на скала над р. Блекуотър в северен Корк. Руините му са все още видими днес. Недалече е растял „Дъбът на Спенсър“, който е унищожен от светкавица през 1960-те години. Според местната легенда той пише част от или цялата Кралица на феите под дървото. На следващата година Спенсър отива в Лондон, където умира според Бен Джонсън от „липса на хляб“ на 13 януари 1599 г. Графът на Есекс плаща за погребението му. Погребан е в Уестминстърското абатство до своя учител Джефри Чосър. Ковчегът му е носен от други поети и те хвърлят писалки и стихове в гроба сред много сълзи.

Структура на Спесъровия стих и сонет

Спенсър използва специфична поетична форма наречена Спенсъров стих в няколко творби, включително Кралицата на феите. Състои се от осем реда ямбичен пентаметър, а Последния ред е хексаметър, известен като александрина. Римата е следната: ababbcbcc.
Спенсъровият сонет е нещо средно между Петрарковия (италиански) и Шекспировия (английски) сонет. Подобно на Шекспировия сонет се състои от три четиристишия и двустишие, но в традицията на Петрарка, заключението е следствие от тезата изразена в четиристишията. Римата се различава от Шекспировия сонет: abab bcbc cdcd ee.
информация: Уикипедия
********************************************
С КАКВО, КАЖЕТЕ,
ДА СРАВНЯ ОЧИТЕ
/”Аморети”, сонет IХ/
С какво, кажете, да сравня очите,
които сгряват моя дух смрачен?
Достойно ли е нещо за лъчите
на погледа им, с нежност озарен?
Кой, слънцето? Те греят нощ и ден.
Луната ли? Но те са неизменни.
Звездите? Не, по-светло е над мен.
Ни огъня – те биват и смирени.
Ни мълниите – искри мигновени.
Ни диаманта – те не са тъй твърди.
Кристалът ли? Не, те са по-споени.
Стъклото? О, това ще я разсърди.
Създателят напромнят те тогаз,
че той сгрява всичко покрай нас.
—
Превод на Александър Шурбанов
————————-
АЗ ОГЪН СЪМ,
ЛЮБИМАТА МИ – ЛЕД
/”Аморети”, сонет ХХХ/
Аз огън съм, любимата ми – лед.
Но как тогава този неин студ
не се топи от пламъка ми клет,
а става все по-твърд и все по-лют.
И как тогава моят пламък луд
не стихва от сърдечния й мраз,
та аз горя от своя блян нечут,
и мойта жар нараства всеки час?
О, що за чудо – в смут се питам аз –
от огъня да се втвърди ледът,
а този лед, по-хладен от елмаз,
на огъня да дава мощ и плът?
Такава сила има любовта,
че в миг променя хода на света.

Превод на Александър Шурбанов

УИЛЯМ БЛЕЙК

Уилям Блейк е английски поет и художник автор на оригинални поредици от лирични и епични стихове, илюстрирани от самия него. Макар че не получава признание, докато е жив, днес той е смятан за един от първите и най-значимите представители на зараждащия се романтизъм.

Първият учител на Уилям Блейк е гравьора Дж. Безайр. През 1778 г. посещава Художествената академия в Лондон . Въпреки безспорния си гений Блейк живее в бедност и умира на 12 август 1827 г.

Уилям Блейк сам илюстрира произведенията си с акварели и гравюри - стихосбирките “Songs of Innocence” ("Песни на невинността") от 1789 г., “Songs of Experience” ("Песни на опитността") от 1793 г., илюстрации към „Божествена комедия” на Данте, "Книга на „Йов” и др. В творчеството на Блейк намира ярко отражения романтизма, търсещ своето място в английското изкуство в края на XVIII в. и първата четвърт на XIX век. За творбите му са характерни алегориите, мистичната символика, острите композиционни решения и почти произволната игра на линии и цветове. Блейк отрича традиционната композиция и перспектива. Стилът му е отразява уникално мистично виждане за света, смесване на реалност и фантазия. Днес той се смята за един от гениите на английската литература и изкуство, и уникален живописец.

информация: Уикипедия

„Американецът” на Ендрю Бритън

Издател: Бард

Автор: Ендрю Бритън

Раздел: Трилър
******************************

За романът "Американецът" бих казал, че е един богат архив на американската действителност, която е
пълна с опасности и наемни убийци, от които трудно може
да се избяга.

Джейсън Марч е един от най-безжалостните наемни убийци в света, полиглот, експерт по експлозивите и отличен снайперист.

Той притежава изключителните способности да изчезва като сянка и е готов на убийства, които човешкият мозък е неспособен да си представи.

Марч е застанал на страната на могъща близкоизточна терористична мрежа, поставила си за цел пълното унищожение на Съединените щати.

Срещу него изпращат бившия му наставник – Райън Кийли,
който възнамерява да наруши всички възможни правила, за да залови своя ученик. Докато сглобява ужасяващия пъзeл, неуловимият Марч сякаш му се подиграва – винаги e с една крачка пред него.
Райън открива, че лудият убиец е тръгнал на кръстоносен поход, воден от дълбока омраза. Часовникът отброява последните секунди и съдбата на страната виси на косъм.

„Американецът” е зашеметяващо пътуване из съзнанието на терориста.
Стивън Фрай

АЙРИС МЪРДОК - живот и творческа дейност

Джийн Айрис Мърдок е англо-ирландска романистка, известна с романите си, в които съчетава остри сюжети са съчетани с богата обрисовка на действащите лица и често засяга етически или сексуални теми.
Мърдок е една от т.нар. сърдити млади хора в британската литература.
Тя е родена в Дъблин на 15 юли 1919 година. Майка й Ирен Алис Ричърдсън е даровита оперна певица, а баща й Уилс Джон Нюс Мърдок заема различни държавни служби като чиновник. Въпреки че семейството й се премества в Лондон, докато е още съвсем малка, Айрис държи на ирландските си корени и запазва ирландския акцент в говора си цял живот.

От 1938 до 1942 работи в Министерството на финансите, а между 1944 и 1946 в UNNRA, организация за хуманитарни помощи към ООН. След това около година живее в Лондон, където пише аспирантура и посещава лекциите на философа Лудвиг Витгенщайн. По това време е запалена по екзистенциализма. Запознава се със Сартр, чете произведенията на Камю и Симон дьо Бовуар. През 1948 година Айрис е поканена да преподава в Оксфордския колеж Сент Ан, а от 1963 до 1967 води курсове в Кралския колеж по изкуствата.

Четиридесетте години на миналия век са изпълнени с любовни приключения за Мърдок. Страстна любов я свързва с Франц Щайнер, поет с енциклопедично образование, който умира в ръцете й от сърдечен удар. Сред емоционалните увлечения на Айрис е и Елиас Канети, но през 1956 година тя се омъжва за Джон Бейли, писател и професор по английски език в Оксфорд. Двамата се установяват в Оксфордшир, в красива къща с огромен басейн. Въпреки някои забежки на Айрис, бракът им е щастлив съюз на двама учени. Бейли пише няколко рецензии от нейно име, занимава се с кореспонденцията й и по никакъв начин не се опитва да влияе на творчеството й. От своя страна Айрис се обръща към съпруга си с „котенце” и подписва чековете си като Айрис Бейли.

Намерила покой и стабилност в живота си, Мърдок се отдава на писане. Един от приятелите й я описва така: „Прилича ми на статуя на Хенри Мур, наместена между два масива хартия – един с чисти листове, а другият - изписани. Това е феноменална индустрия.”

Първата публикувана работа на Мърдок е критическото есе „Сартр – романтичния рационалист” (1953).

През 1954 година излиза първият й роман „Под мрежата”. Още ранните й романи „Пясъчният замък” (1957), „Камбаната” (1958), „Отделената глава” (1961), „Еднорогът” (1963) и „Червено и зелено” (1965) се отличават с безупречен стил.

Голяма част от романите на Мърдок са написани в „първо лице, единствено число”. Героят-разказвач обикновено е мъж, надарен с красноречието на оратор, удачно манипулиращ с еротичното си обаяние останалите персонажи. Съдбата му е с развоя на романа да се оттърси от илюзиите на досегашния си живот и да открие истината за заобикалящия го свят. Мърдок превръща главния герой в „странстващ рицар”, страдащ от чувство за пасивност, но решен на всяка цена да разбере същността на събитията.

Нейните герои са като пукнати огледала, субективно и изкривено отразяващи белетристичните светове, които населяват. На тях не им е дадено да съществуват в равно епическо време. Тяхното битие е драматично, напомнящо начупена линия, подчиняваща се на хаотичните импулси в душите им. Вероятно за това динамиката и напрежението на повествованието, заедно с напрегнатото преосмисляне на събитията от самите герои, правят необичайна структурата на книгите на Мърдок. Спокойното темпо в началото неочаквано се пришпорва с често сензационни обрати и отново се сменя с фрагменти, в които действието замира, оставяйки читателите да се замислят над случилото се.

Характерните за цялото творчество на Мърдок образи, типични за театъра - играта, ролята, маската, й позволяват свободно да жонглира с митове от различни религиозни системи, архитипни образи и философски идеи в по-късните романи:

„Черният принц” (1973)
„Дете на думите” (1975)
„Морето, морето” (1978)
„Монахини и войници” (1980)
„Ученикът на философа” (1983)
„Книгата и братството” (1987)
„Посланието на планетата” (1989)
„Зеленият рицар” (1993)
„Дилемата на Джексън” (1995).

Мърдок трансформира мита в средство за откриване на Божественото във всекидневния живот, като извежда на преден план безкористната любов към ближния, страданието като неизбежна част от духовното пречистване и огромния потенциал на Свободата на избора. Магията, илюзията, театърът, трикът, хипнозата - тези средства подчертават загадките на битието, пред които застават героите на Мърдок, показват тяхната маломерност пред всемогъщите закони на природата и мирозданието. Това активира дремещите в подсъзнанието на героите сили, благодарение на които на финала се постига душевното прераждане.

Мърдок публикува 26 романа. Има 6 номинации Букър, като за „Морето, морето” полува наградата. През 1987 година английската кралица я удостоява със званието Дама на Британската Империя, което е еквивалент на титлата Рицар. Последната си книга „Дилемата на Джексън” Айрис Мърдок пише, когато вече е засегната от болеста на Ауцхаймер.

На 8 февруари 1999 година Мърдок умира на седемдесет и деветгодишна възраст.

Шандор Петьофи

(от Уикипедия, свободната енциклопедия)


Роден: 1 януари 1823
Кишкьорош, Унгария
Починал: 31 юли 1849
Шегешвар, дн. Румъния

Шандор Петьофи (на унгарски Petőfi Sándor) е псевдоним на Александър Петрович, унгарски национален поет и революционер. С участието си в Унгарската революция от 1848 и ранната си смърт той се превръща в един от символите на стремежа на унгарците към свобода и национална независимост.

Шандор Петьофи е роден през 1823 в Кишкьорош. Родният език на баща му, Ищван Петрович, е унгарски, макар че има сръбски произход, а майка му, Мария Хрузова е словачка. Въпреки това Петьофи има ярко изразено унгарско самосъзнание и се превръща в духовен водач на радикалните групи, стремящи се към независимост на страната.

Семейството на Петьофи живее в Сабадсалаш, където баща му притежава кланица, по-късно в Кишкунфеледихаза. Той е изпратен да учи в Шелмечбаня, но след като баща му се разорява през 1838 е принуден да напусне училището. През следващите години работи в различни театри в Пеща, след това е учител в Ощфяшсонифа и войник в Шопрон.

През 1842 Петьофи публикува първото си стихотворение „A borozó“ под псевдонима Шандор Петрович. Малко по-късно го публикува отново, използвайки за пръв път псевдонима Петьофи. През същата година той участва в пътуващ театър. Опитва се да се прехранва, като работи във вестник. Недохранен и болен, той пристига в Дебрецен, където приятели му помагат да се изправи на крака.

През 1844 Петьофи отива в Пеща, за да намери издател за стиховете си. Този път успява и започва да става все по-популярен. Той използва много фолклорни елементи и стила на популярните традиционни песни. Сред по-дългите му работи е поемата „Витязът Янош“ („János Vitéz“) от 1845. В същото време той се чувства неудовлетворен, тъй като цензурата и издателят му не му дават възможност да публикува стиховете си с по-политическа ориентация.

През 1846 Петьофи се запознава в Трансилвания с Юлия Сендреи, за която на следващата година се жени, въпреки волята на нейния баща, и прекарва медения си месец в замъка на граф Шандор Телеки. В следващите месеци той е още по-силно завладян от идеята за революция. Премества се в Пеща, където се включва в средата на радикално настроени студенти и интелектуалци. Те се стремят и към пропагандирането на унгарския език и литература, като през този период е открит първият постоянен унгарски театър.

Групата, в която участва Петьофи, насрочва за 19 март 1848 свикването на Национално събрание, което да одобри петиция с искания за независимост на Унгария, но те са изпреварени от събитията. На 15 март в Пеща достигат новините за началото на Австрийската революция във Виена и те решават да свикат събранието на същия ден. Петьофи е автор на „12 Pont“, списък с 12 искания , и на поемата „Nemzeti Dal“, с които започва Унгарската революция.

След първите седмици славата на Петьофи отшумява, но той продължава да пише стихове и публицистика, критикувайки водачите на революцията за тяхната умереност. Той се кандидатира на изборите за парламент, но не е избран.

По-късно Петьофи се присъединява към Трансилванската армия, водена от полския генерал Йожеф Бем, която води успешни действия срещу войските на Хабсбургите и румънски и саксонски милиции, но претърпява поражение от руските войски, изпратени да потушат революцията. Петьофи е видян за последен път по време на битката при Шегешвар на 31 юли 1849. Обстоятелствата около смъртта му са спорни. Преобладава мнението, че той загива по време на битката, но има хипотези, че той е пленен и отведен в Русия, където е убит или умира по-късно от естествена смърт.

Анна Ахматова - живот и творческа дейност

Анна Ахматова / с псевдоним Анна Андреевна Горенко / е руска поетеса и е една от най – значителните представителки на акмеизма и на руската поезия като цяло. Тя е съпруга на поета Николай Гумильов и майка но историка Лев Гумильов.

Тя е родена през 1889 год. в Болшой фонтан край Одеса. Завършва гимназия в Киев а после завършва право в Санкт Петербург. Поезия пише от ранна възраст и публикува под псевдонима Анна Ахматова. Причината за това е нежеланието на баща й те да бъдат свързани с фамилното му име.

Тя и нейният съпруг са сред основните участници в групата на акмеистите, които се противопоставят на символизма, по сдържани и класически поетични форми.

По късно след развода с Николай Гумильов, тя се жени за Владимир Шилейко и Николай Пенин.

След екзекуцията на Николай Гумильов, нейните стихотворения се публикуват през периода 1923 – 1940.

Основно се издържа с преводи. Преведени от нея автори са Виктор Юго, Робиндранат Тагор, Джакомо Леопарди, а също и арменски и корейски поети.

След 1934 год. започва да пише автобиографичния цикъл „Реквием”, който е публикуван през 1989 г. , който е оценен като значимо произведение.

През 1940 г. някои от стихотворенията са преиздадени, а доста по-късно книгата е иззета от книжарниците и библиотеките.

В периода 1941 – 1944 г. е евакуирана в Ташкент поради войната с Германия. Поезията, която пише там е предимно с патриотично съдържание. Издадени са през 1943 год.

След завръщането й в Ленинград нейните стихотворения продължават да се печатат в местни издания.

След срещата й с британския философ Исая Берлин през 1946 год.

лично Андрей Жданов я подлага на критика и публикуването на нейните стихове е спряно наново.

Пред 1949 г. Анна Ахматова публикува няколко стиотворения с хвалебствия към Йосиф Сталин, с намерението да помогне за освобождаването му, но не постига успех. Същият е освободен едва през 1956 год.

След смъртта на Сталин мястото и творчеството на Ахматова в руската литература започва бавно и колебливо да бъде признавано.

В началото на 60 – те години започват да се публикуват книги с нейни стихове, но повечето от тях са забранени от цензурата до края на 80-те години. През този период започва да пише и мемоари за Александър Блог, Амедео Модилиани / известни са 16 негови платна, за които е позирала Ахматова / , Осип Манделщам, издадени са нейни есета, посветени на Александър Пушкин.

През 1965 год и е разрешено да пътува в чужбина, за да получи наградата Тоармина в Италия и почетен докторат в Оксфордския

Университет.

Активната творческа работа на Ахматова продължава 60 години. Тя принадлежи към групата на акмеистите. Нейната поезия изразява драматическо напрежение и с психологическа дълбочина. Тя е лаконична, чужда на самоцел, естетизъм и в същност не съвпада

с изискванията на акмеизма. Поезията на Аматова има съществена близка връзка с класическата руска поезия, най вече с тази на Пушкин. От съвременните поети най – близко до нея са И. Анненский и Александър Блок.

През тези 60 – сет години творчески труд поезията на Ахматова е оцеляла на някои промени, като се подържа на сравнително стабилни естетически принципи, които се сформират още в първото десетилетие на нейния творчески път.

Но въпреки това, по – късно в Ахматова се заражда стремежа да излезе извън границите на диапазона от теми и идеи, които са залегнали в началото на текста, който е особено ярко изразен в поетичния цикъл „Вятърът на войната” / 1941 – 1945 г. / .. и в „Поема без граници” / 1940 – 1962 /

Говорейки за своите стихотворения, Анна Ахматова твърди „ За мен те са връзката с времето, с новия живот на моя народ. Когато ги пиша, аз живея с техните ритми, които звучат с героичната история на моята страна. Аз съм щастлива, че съм живяла през тези години

и видях събития, които нямат равни.

ПРОИЗВЕДЕНИЯ:

* „ Вечер” – 1912 г.

* „ Четки” – 1914 г.

* „Белая Стая” – 1917 г.

* „Подорожник” – 1921 г.

* „ Anno Domini MCMXXI” изд. „Петрополис”

* „ Тростник” 1923 – 1940 г.

* „Седьмая книга”

* „Из шести книг” / 1940 /

* „Поэма без героя” / 1940 – 1965; публикувана през 1976 г. /

* „Реквием” / 1935 – 1940; публикувана през 1989 г. /