ЛАНГСТЪН ХЮЗ

Афроамериканският писател Лангстън Хюз е роден на  1-ви февруари 1902 година в Джоплин, щата Мисури. Живее с баба си в Лаурънс, щата Илинойс и Кливлънд, щата Охайо, където учи и завършва гимназия. Започва да пише като ученик от гимназията. Още от ранна възраст под влияние на учителя си по английски се оформя неговия стил и талант, които го правят известен сред афроамериканската общност.
Идва моментът когато Хюз се чувства наранен от двете си майки и бащата. Но не може да разбере и да си отговори, защо не му е било позволено да живее с някоя от тях. Тези чувства на отхвърляне и му причиняват несигурност в собственото му „Аз”.
След смъртта на баба си, живее при майка си в Линкълн, щата Илинойс, където написва първото си стихотворение и е обявен за поет.
Една година по-късно живее при втория си баща и започва работа в Кливланд, щата Охайо. Не след дълго родителите му се преместват в Чикаго, на Л. Хюз остава в Кливланд, за да завърши гимназия. Неговият писателски талант е признат още в гимназията от неговите учители и ученици.
Първите си кратки стихотворения младия поет публикува в Central High Monthly – първото изискано списание в гимназията. Не след дълго започва да публикува редовно в месечното списание и е приет към екипа му.
Учителят му по английски го запознава с поети като Карл Сандбърг и Уолд Уитмън, които оказват изключително влияние върху творческото развитие на младия писател.
След завършване на гимназията Хюз се завръща при баща си, за да го убеди да помогне финансово, за да следва в Колумбийския университет в Ню Йорк, а също така да започне кариера като писател.
По пътя към Мексико той написва известната поема „Негърът говори за Rivers”.
След пристигането си се поражда силен конфликт между него и баща му, по причината че бащата иска синът му да стане инженер, противно на желанието и амбицията на Хюз за писателска кариера.
Лангстън изпраща своя поезия за публикуване, която е приета и публикувана в Brownies книга и „Кризисни” списания.
Баща му е силно впечатлен от таланта на сина си и се съгласява да плати едногодишната такса на сина си в Колумбийския университет за полувисше образование, за да осъществи желанието на талантливия поет.
Младият Хюз завършва образованието си за по-малко от година, без да спира да пише своята поезия.
Следват редовни негови публикации в Кризисни списания, включително срещи и запознанства с водещи писатели по онова време като Дюбоа, Джейм Уелдън Джонсън и др.
Когато стихотворението му „Сините уморени” печели първа награда за поезия през 1925 год., литературната кариера на поета Хюз е в своя старт.
Първата стихосбирка е издадена през 1926 година.
В своята поезия Хюз набляга на ритмите на афроамеиканската музика, която се базира най-вече на джас, блус и рап.
Вторият том с поезия на Хюз „Хубави дрехи за евреина” е публикуван през 1927 година и не е приет добре от съвременниците му. Много от критиците смятат, стихотворенията включени във втората книга са най-добрите в настоящия момент.
През 30-те години Хюз публикува в New Masses – журнал, свързан с комунистическите партии, и посещава СССР.
Лангстън Хюз почива на 22 май, 1967 г.

 

ТВОРЧЕСТВО

- „Не без смях” – роман (1930 г.)
- „Негърска майка” – стихосбирка (1931 г.)
- „Пътищата на белите хора” – сборник разкази (1944 г.)
- „Мулатът” – драма – (1936 г.)
- „Първата година за джаза” – (1955 г.)