ОТ ДНИ НАТЕГНАЛ, С ГРЕХОВЕ ПРЕСИТЕН закоравял с природа саможива, към двойна смърт се пътят ми извива, но за отровата съм любопитен.
Без своя сила съм, без нрав гранитен да променя любов и дни такива, без помощта ти ясна и правдива – при всяка грешна стъпка – глас защитен.
О, Боже мой, не стига да ми вдъхнеш стремеж към теб единствено защото от нищо бе душата сътворена.
Преди обвивката й ти да смъкнеш, от пътя върл посъкрати каквото ще стори връщането несъмнено.
БЕЗКРАЙНИТЕ МИ МИСЛИ, ВСЕ ГРЕХОВНИ, в последните години на живота бих искал да сбера в една охота и тя да ми е вожд към дни върховни.
Но, Господи, нима са те виновни, Без старата ти помощ силна?...
ОТ ДЕН ВЪВ ДЕН, ОТ МЛАДОСТТА МИ ПЪРВАти бе за мен и вожд, и помощ, Боже, но в двойните несгоди ще ли може да удвоиш и помощта тепърва?
БОЛИ ОТ НЕЯ, АЛА ПАК Е МИЛА онази мисъл, що в ума възвръща изтекли дни и с укор, и с могъща тъга, че път към тях не се разстила.
Тя мила е, че пред смъртта разкрила е на благата краткостта присъща, но скръбна е, че милост вездесъща се чака трудно в старост тъй грешила. Аз помня, Боже, думата ти свята, но все пак мисля си не е ли смело да чакаш Любовта без покаяние.
Но сетне вниквам в твойта кръв пролята; щом зарад нас бе в тръни твойто чело, без мярка ще е твойто състрадание.
АКО НА МОЯ НРАВ, И ДИВ, И ЖАЛЕН, да се пречисти му е нужно време, смъртта не чака, скоро ще ме вземе, а злият помисъл гори запален.
ПОД БЪБРЕНЕТО СЛАДКО НА ПОТОКА, покрил със злачна сянка извор светъл, и ...............................................................
АЗ ЗНАМ ДОБРЕ – ЕДНА ВИНА ТЕЖИ МИ и тъмна моята душа гнети; без чувства и без пламък свой почти без мир съм аз и без надежди зрими.
Но щом сме с теб, Любов, неразлъчими, от благодат ще ме лишиш ли ти, преди да съм поел?.......................
СМЪРТТА СИ ЗНАМ - НЕ ЗНАМ ЧАСА СИ СЕТЕН ; нетраен е животът на земята: той радва усетите, но душата ме моли да не бъда дълголетен. Светът е сляп, позорът безпросветен потъпква тук на доблестта делата. Помръкват смелостта и светлината ; пред истината фалш е предпочетен.
Защо очакваното бавиш, Боже? Когато вярващият много чака, надежда губи, а духа загива.
Какво, че светлината ни предложи, ако смъртта завари ме без всяка защита и ме връхлети горчива.
НЕ ИНАЧЕ, А ТЪЙ СНЕМИ ИЗЦЯЛО страстта опасна, пустите влечения, че вражите съдбовни превращения развързват от света - към теб стъпало.
Обличаш и събличаш нашто тяло, кръвта ти, Боже, мие и презрения, лечи вините, нашите вълнения.
ЗА ПОВЕЧЕ НЕЩА СЪРЦЕТО СТЕНЕ, отколкото в света видял е взора; какво ли от живота щях да сторя без милостите ти живодарени?
С об`ичай див и злото покрай мене, бих искал мрака, с който все се боря, не с прошка, с помощта ти да разтворя – тъй обеща на всички оглашени.
ПОНЯВГА ЩЕНИЕТО ОБЕЩАВА на старостта ми бъдните години; но иде мойта смърт, не ще отмине: зоват ли я, тогава се забавя.
Щом Бог във нищета се обожава, да чакам радост, нямам аз причини. Престоят дълъг, сит и лек, вреди ни по много - много ли ни разтушава.
Ако благодатта ти ме връхлита, о, Боже мой, с изгарящо желание, духа подкрепя, дава му отрада
и мисълта за себе си помита: тогава слей ме в твоето сияние, че с времето охотата отпада.
ДОВОЛНИ БЯХА, НО И В СКРЪБ СМУТЕНИ избраните, че ти смъртта изстрада и с кръв човеку порти за наслада небесна бяха тук благословени.
Доволни, че с душа от теб дарени, греха им пръв в съдбата зла отпада; а скръбни, че със казън тъй злорада слуга им стана с длани пригвоздени.
Отгде и кой си, даде знак небето, стъмило своя взор, а мътни стори водите планината земетръсна.
Адам излезе от тъмата, гдето ти падналите ангели затвори; човекът кръстен за живот възкръсна.
Този фрагмент е запазен върху една Микеланджелова рисунка на Давид, която се съхранява в Лувъра. Писан е вероятно към 1502 г. Смисълът му е доста неясен, освен ако под „лък“ не трябва да се разбира мощта на гения, който се сражава с времето, както Давид с гиганта Голиат.
Превод от италиански:Драгомир Петров,1970(Пълни авторски права)
Лий Чайлд (на английски Lee Child) е британоамерикански писател на трилъри, автор на поредицата романи с главен герой бившият военен полицай Джак Ричър. Лий Чайлд всъщност е псевдоним, а в официалния сайт на писателя не се споменава истинското му име.
Лий Чайлд е роден в Ковънтри, Англия. Чайлд завършва право в Шефилд, но вместо да работи по специалността си, през 1977 г. започва работа в Телевизия Гранада като директор на продукция. Там работи по сериали като Brideshead Revisited (с участието на Джеръми Айрънс и Лорънс Оливие), Jewel in the Crown, Prime Suspect (Хелън Мирън) и Cracker (Роби Колтрейн), пише сценарии за реклами, новини, отразява Фолкландската война и операция Пустинна буря. През 1995 г. е уволнен в следствие на реструктурирането на компанията, свързано с намаляване на разходите.
Отказвайки да напусне сферата на развлекателната индустрия, Лий Чайлд решава да започне да пише книги. Първоначално не изявява кой знае какви амбиции, свързани с новото му поприще. В едно свое интервю той казва: "Мислех си, че мога да залъжа някой редактор за една-две години, докато реша с какво да се занимавам по-нататък." Първият му роман, "Място за убиване" (Killing Floor), започнат още преди да бъде уволнен и публикуван през 1997 г., е приет добре от критиката и печели няколко награди. Оттогава ежегодишно през месец април на пазара се появява по една книга с главен герой Джак Ричър. В гореспоменатото интервю Чайлд заявява, че смята да напише общо 21 книги от тази поредица.
Книгите му са издадени в повече от 35 страни и са преведени на 27 езика, а правата за екранизирането им вече са закупени, като сред актьорите, спрягани за главната роля са Ръсел Кроу, Колин Фарел и Виго Мортенсен. Действието в романите се развива в САЩ - от една страна заради големия американски книжен пазар, а от друга - защото тази страна предлага повече локации, които могат да бъдат посетени от главния герой.
При гостуването си в Шоуто на Слави Чайлд обещава на Слави Трифонов да го включи в някой свой роман. В книгата "Врагът" Трифонов е прототип на сержанта от отряд "Делта" Слави Трифонов, бивш полковник от българската армия, обвинен в убийството на генерал, който изпълнява секретна мисия.
РОМАНИ
Място за убиване (Killing Floor) - 1997 (издадена в България през 2000)
Труден за убиване (Die Trying) - 1998 (2002)
Сигнал за опасност (Tripwire) - 1999 (2001)
Лесни за убиване (Running Blind, във Великобритания The Visitor) - 2000 (2002)
Смъртоносна жега (Echo Burning) - 2001 (2001)
Покушението (Without Fail) - 2002 (2002)
Сметки за разчистване (Persuader) - 2003 (2003)
Врагът (The Enemy) - 2004 (2004)
Един изстрел (One Shot) - 2005 (2005)
По трудния начин (The Hard Way) - 2006 (2006)
Лош късмет и неприятности (Bad Luck and Trouble) - 2007 (2007)
Нищо за губене (Nothing to lose) - 2008 (2008)
Утре ме няма (Gone Tomorrow) - 2009 (2009)
61 Часа (61 Hours) - 2010 (2010)
Време за умиране - 2010 (2010)
РОМАНИТЕ са издадени от издателство "ОБСИДИАН"
Трилърът на Лий Чайлд от поредицата за Джак Ричър „61 часа” получи наградата на Old Pecilier за най-добър криминален роман на 2011 година, съобщи The Bookseller. Книгата се класира пред творби на автори като Марк Билингам, който е двукратен носител на наградата
РАЗКАЗИ
James Penney's New Identity
The Snake Eater by the Numbers
Ten Keys
The Greatest Trick of All
"Спасителят в ръжта" е роман от амеранския писател Джеръм Дейвид Селинджър и е една от неговите най – известни книги.
Романът отнема на автора близо 10 години обмисляне и писане за своите 200 страници.
Романът е изпълнен с философски разсъждения за живота и смъртта, и на места се възприема като песимистичен.
В него се разказва за емоционалното, психическото и най – вече душевно съзряване на един младеж, който напуска частното си училище преди да бъде изключен и заради неприязън към методите и начините на преподаване. Главният герой е Холдън и е отвратен от лицемерието на
съучениците си. Той решава да остане няколко дни в Ню Йорк, за да не
попадне под гнева на родителите си. Лута се по улиците на чуждия, студен и бездушен град. При тези скитнически условия, Холдън се връща назад в
спомените си и прави оценка на изминалите събития.
Холдън е изпълнен с разочарование и безсилие към двойствения морал на обществото и на възрастните.
Романът е култова книга и е сред 25 най – продаваеми книги в света за всички времена.
Героят Холдън Колфийлд вълнува и продължава да вълнува читателя
с бунта си срещу общоприетите норми на обществото със своята общоприета искреност, отвръщението от лицемерието и с трудностите на
Старата Персийския империя е запазена в много клиновидни надписи и е един индоевропейски език с близки сходства със санскрит и Avestan (на езика на зороастрийски свещени текстове). След падането на Achaemenians древният разработени език, в провинция Pars, в Близкия персийски или Пахлави (едно име, произлязло от Parthavi – това е, Партия). Пахлави е използван цялият Sassanian период. Макар и малко сега остава на това, което трябва веднъж да бъде значителна литература.
Около сто Пахлави текстовете оцеляват, най-вече на религиозните и всички в проза. Пахлави колекции от романси, предвидени обаче са голяма част от материала за Шах-наме на Фирдоуси.
След арабските завоевания, знанието на арабският се налага, защото е бил не само на езика на новите управници и им състояние, но и на религията. Те донесоха със себе си и – по-късно – на новия живот. Макар Пахлави продължи да се говори в Личен живот, арабският доминираше в официалните среди за един век и половина. С отслабването на централната власт, модифицираната форма на Пахлави ясно доминира, с европейските си индо-граматически структури, но опростена и с голяма инфузия на арабски думи . Това е модел на персийският в употреба днес.
Арабският продължава да бъде използван в Иран, макар и намаляваща сила, като Латинският е бил използван в Европа, което е, като език на учащите се.
Като такъв той е служил на Авицена, Ал-Бируни, Rhazes, Ал Газали и други; В действителност, много от най-известните имена в литературата на арабски, са на мъже от Персийски произход.
Персийският се развива бързо в една голяма литература, както и преди, и дълго разпространява своето влияние на съседни земи . В Индия, персийски език и поезия стана мода в двора на император Акбар Moghul . Персийски е приет за официален език; разпространение оттам и по-късно се слива с хинди, и е в основата на езика урду.
Персийският оказва силно влияние върху езика и литературата на Турция. Турски стих се основава на персийски модели по отношение на формата и стила, и са с богат речников запас.
Значима особеност на персийският език, е че до известна степен се
променя малко през хиляда или повече години от съществуването си като книжовен език.
По този начин стихотворението на Rudaki, който първият персийски поет. Персийската литература също има няколко забележителни характеристики, най-забележителните от които е изключителното присъствие на поезията.
Прозата се ограничава най – вече в историята, географията, философията, религията, етиката и политиката, и то е, че поезията формира главният пазар за художествено изразяване.
Класическата персийска литература е произведена почти изцяло под кралското покровителство, която се изразява под формата на хвалебствие стих, и оказва влияние най-малко еднаква мощност в религията, и по-специално Sufism, която вдъхновява изключително голяма част от мистичната поезия.
ПЕРСИЙСКА ПОЕЗИЯ
Класическата персийска поезия винаги е в рима. Основните форми стих са qasida, masnavi, Газал и ruba’i. В qasida или ода е дълго стихотворение в monorhyme, обикновено е хвалебствие, с дидактически или религиозни съображения, а masnavi са написани в рими – героични, романтични, или разказ стих, а Газал (ОДУ или лирически) е сравнително кратко стихотворение, обикновено любовни или мистични и различни 4-16 стихове, които са в рима.
Конвенцията на Газал е въвеждането в последния куплет, на псевдонима на поета (takhallus). В ruba’i е четиристишие с особен м, както и колекция от четиристишия се нарича „ruba’iyyat“ (множествено число на ruba’i).
Накрая , колекцията от поета ghazals са един и други стихотворения, подредени по азбучен ред в съответствие с рими.
Тук не може да има място за специфични трудности при тълкуването на персийската поезия от читателите в Западните държави.
В клопките общи за всички преводи от стихове трябва да се отбележи, и най-вече от персийската поезия, което е особена трудност.
Честото свободно ползване на суфите е в образност. Корана и други указания и намеци, а и общата заетост на monorhyme, форма и много ефективни в Персийския, са неподходящи за повечето други езици.
Но най-важното от всичко е фактът, че поезията на Персия зависи до по-голяма степен от тази на повечето други народи от красотата на езика за последиците от него.
Ето защо много от големите обеми „qasidas в чест на принца“ все още могат да се четат с удоволствие в оригинал, макар че той до голяма степен не съответства на превода .
В следващата кратка скица на огромното поле на персийски литература ние не можем да се надяваме да се направи нещо повече от спомена за някои от най-известните автори, и да посвети една точка или две всеки на най-известния от всички.
В началото литература
Въпреки съществуващите фрагменти от персийските стихотворения се смята, че датата, от още през осми век от н.е., историята на персийската литература по правило започва с малка династии от девети и десети век, които възникнаха с упадъка на халифата. Най-важните от тези бяха Samanids, основал най-Bokhara първата от много брилянтни съдилища, които е трябвало да гледат на обучение и писма. Тук Абу Али Sina, по-известен на Запад като Авицена, който е производител на лекарства и философ в древна Гърция, и пише много произведения, които са упражнявали значително влияние не само в Изтока, но в Европа, където, преведени на латински, са били в употреба едва през седемнадесети век. Авицена пише най-вече на арабски език, но е съставил енциклопедия – за датското Nameh-YE Ala’i – в Персийския.
Най-известните на съда са били поети като Rudaki и Daqiqi. Rudaki, които се считат за първите от големите персийски поети, които са написали много голямо количество от стихотворения, от които малко са оцелели. Неговият стил директен, прост и неполиран. Daqiqi, композитор на епоси. На него е било възложено да напише произведение на древните царе на Персия, но е завършил хиляди стихове преди смъртта си . Някои от тях бяха включени по- късно в празника на Шах-наме.
В Ghaznavid и началото на Seljuq периоди:
Тя се казва, че четиристотин поети са били прикрепени към Съда на султан Махмуд; от тях, най-съществените са Unsuri, най-големият от на panegyrists Махмуд, следвана от Farrukhi, Manouchehri и Asadi. От проза писатели, най-прочутите е Бируни, автор на „Хроника на Древна нация“, който пише изключително на арабски език.
Ерата Seljuq, считани за втора класическия период на литературата персийски, е една богата, както в проза и поезия. Известни проза произведения са влиятелни съживяване на Газали на религиозни науки в арабски и персийски си резюме право Kimiya-YE Sa’adat (алхимията на щастието); История Baihaqi на Ghaznavids: на Siasat Nameh, един трактат за изкуството на управление от ул. Низам-Мулк, везир на Алп Арслан и Малик Шах, а забавни Qabus Nameh на Кай Ka’us, преведен от проф. такси „Огледална за принцове“; събиране на животински басни от индийски произход, озаглавено Калила VA Димна от Насър Ullah; чаровната Chahar Maqala или четири Беседи на низами Aruzi; на Фарс Nameh на Ибн ал-Balkhi, и отбелязва трактат за поетиката на Рашид-и Vatvat. Четири от горните работи – на Chahar Maqala, историята на Baihaqi, на Qabus Nameh и Siasat Nameh – се разглеждат от поета Bahar като четири големи шедьоври от началото на персийската проза.
Някои от авторите на този период пишат проза и поезия. Една от най-ярките от тях е Насир-и Khosrow, автор на близо петнадесет работи в проза и стихове 30 000, от които са оцелели по-малко от половината. Най-известните му проза работа е Сафар Nameh, отчет за пътуването му до Египет. Повечето от-и Khosrow на стихотворения Насир са дълги оди, главно по религиозни и етични теми, те са отбелязани за чистота на езиковите и ослепителен технически умения. По мнението на учените Мирза Мохамед Qazvini, името на Насир-и Khosrow трябва да се добавят към тези от шестте поети – Фирдоуси, Хаям, Anvari, Руми, Саади и Хафез – които „практически всички“ се споразумяват да разгледат шестте най-персийски поети, всеки в неговия специален област. Други известни стихове на периода, включва дейността на мистика Ансари, Абу Sa’id и Баба Тахир на Хамадан, а оди на Qatran; романтичен епос Gurgani на Vis о Рамин, и дивани от двете роденият в Индия поети Mas’ud-и Sa’di Салман и Runi. Седем други поети на периода са с отлично слава и блясък, тъй като те са Хаям, Sana’i, Mu’izzi, Anvari, Khaqani, низами и розово.
Хаям – „единственият човек, който знае за мен“, казва Бертран Ръсел: „Който е както поет, така и математик“ – и е един от най-известните и най-високо ценен персийски поет в Европа и Америка. Имаше значителен скептицизъм дали той действително е автор на всички или някои от четиристишията приписани на него, но откриването неотдавна на ръкописи по-древен, отколкото някой от по-рано известен е да отстранят тези съмнения.
Поезията Хаям е до голяма степен пренебрегвана в Иран до края на ХIХ век и предимно без съмнение се дължи на недоверието на Православието.
Когато с преводите си Фицджералд го изведнъж популяризира на запад от Иран и започна да преоценява заслугите му като поет, и някои местни критици вече са готови да му предоставят място в поетичен пантеон. Тъй като той използва образи, общи за суфите, Хаям често е приветствана личност като суфи, но докато някои от неговите четиристишия може да понесат мистично тълкуване, и общото впечатление от работата му е един хедонизъм примесен с лека меланхолия, роден за приемане на трагичната преходностт на живота, силата на съдбата и последното невежество на човека.
Sana’i, който пише в стил, подобен на този на Насир-и Khosrow, е автор на две големи суфи епоси, на прототипи на по-късните шедьоври на розово масло и Руми, както и на един огромен диван.
Mu’izzi, приветстваха с „Абас Ighbal като“ един от художествените виртуози на персийски език „, пише главно хвалебствие стих в силно сложен стил. Anvari, автор на множество поетични творби, най-вече с хвалебствие, пише в един труден стил, понякога изискващи коментари; той е считан от някои като един от най-големите персийски поети. поезията на Khaqani е още по-обноски. Последните три споменати поети – Mu’izzi, Anvari и Khaqani – са известни в Иран, главно за техническият им блясък, но, е особено трудно да се преведат, и не са толкова ценени на Запад.
Низами, роден в Гянджа в Кавказ през 1140, е плодовит писател известен най-вече за неговата Khamseh или квинтет, серия от пет големи романса и епоси. Те се състоят от Makhzan Ал Asrar или съкровищница на тайните, мистично вдъхновения епос от Sana’i; популярните романси от Ширин и Laila O Majnun; на Iskandar Nameh или история на Александър и дръжка Paikar, животът и историята на Бахрейн Гур. низами стил Khosrow е оригинален и колоритен; неговите творби се радват на огромна популярност, и епизоди от своите романтични стихотворенията са любими теми.
Farid UD-Дин розов, който е роден вероятно около 1136, е бил страхотен и оригинален поет, които пише многобройни религиозни и дидактически произведения. Той е по същество една мистична личност, и като такъв, извършвана голямо влияние върху Руми. Най-известните му работи , на UT Mantiq-Tair (в превод от Фицджералд като птица парламент), е мистична алегория…
Това е история, която символизира стремежа на душите за единение с Бога, завършва с откритието, че те нямат съществуване отделно от обекта на тяхното търсене.
автор и превод: Николай Пеняшки – Плашков
ПОЕЗИЯ - Авиценна (Абу Али ибн Сина)
Море слов сокровенного смысла полно,
Этот смысл я читать научился давно.
Но когда размышляю о тайнах Вселенной,
Понимаю, что мне их прочесть не дано.
***
О мудрости твердят: она бесценна,
Но за нее гроша не платит мир.
РУБАИ - Авиценна (Абу Али ибн Сина)
Сердце жадно спешило пройти этот путь,
Все понять и в глубины вещей заглянуть.
Мудрость – тысяча солнц! – мне в дороге светила
Сердцевины достиг, но не познана суть.
***
Суть в существе твоем отражена,
Не сможет долго тайной быть она,
Не потому ль, что суть любой натуры
В поступке, словно в зеркале, видна.
***
Душа, ты связана с желанием и страстью.
Спеши: мгновению обязана ты властью.
Любви не покупай, богатств, чинов не требуй,
Кто счастья не ценил, тот близится к несчастью.
***
Налейте вина мне, пусть длятся года,
Налейте, чтоб радость была молода.
Вино, что огонь, но земные печали
Уносит оно, как Живая вода.
***
О солнце! Странник ты, повсюду знаменитый.
Из этих странствий мне подарок принеси ты:
Кого ты на путях любви нашло сегодня
С печалью на лице и болью, в сердце скрытой.
***
Мы к богу-истине прибегли, когда пошли путем прямым.
Теперь благое и дурное в самих себе искореним.
Когда божественная правда судить нас будет с добротой,—
С дурным отожествит благое, благое уравнит с дурным.
***
Душа вселенной — истина: то бог. А мир есть тело,
А чувства тела — ангелы, верны душе всецело,
А члены тела — вещества, стихии, элементы.
Единство мира таково, я утверждаю смело.
***
Вино враждует с пьяницей, а с трезвым дружит, право.
Немного пьем — лекарство в нем, а много пьем — отрава.
Не пейте неумеренно: вам будет вред безмерный,
А будем пить умеренно — вину и честь и слава!
***
Пьешь изредка вино — мальчишкою слывешь,
И грешником слывешь, когда ты часто пьешь.
Кто должен пить вино? Бродяга, шах, мудрец.
Ты не из этих трех? Не пей: ты пропадешь!
***
Мой друг с моим врагом сегодня рядом был.
Не нужен сахар мне, что смешан с ядом был!
С подобным другом впредь не должен я дружить:
Беги от мотылька, когда он с гадом был!
***
Эй, кравчий, соскучился я о вине!
Вновь выпью и бога увижу на дне.
Хочу совершить омовенье души я,
Кувшинчик безносый подай ка ты мне!
***
Кто стар, тот молодым огнем пылать не может.
Творца хулит старик, но юным стать не может.
То дело, что творил, творил ты темной ночью:
Оно при свете дня существовать не может.
***
Все, что сокрыто в словах, мне подвластно.
Тайны вселенной постиг я прекрасно.
Ну, а себя хорошо ли познал я?
Стало мне ясно, что все мне неясно.
***
Пройти пустыню мира ты, сердце, торопилось,
Но мира не познало, хотя познать стремилось.
В конце концов не знаю дороги к совершенству,
Хотя в пытливом сердце сто тысяч солнц светилось.
***
О, если бы познать, кто я! Хотя бы раз
Постигнуть, для чего скитаюсь я сейчас?
Спокойно зажил бы, отраду обретя,
А нет — заплакал бы я тысячами глаз.
***
От праха черного и до небесных тел
Я тайны разгадал мудрейших слов и дел.
Коварства я избег, распутал все узлы,
Лишь узел смерти я распутать не сумел.
***
Вино – наш друг, но в нем живет коварство:
Пьешь много – яд, немного пьешь – лекарство.
Не причиняй себе излишеством вреда,
Пей в меру – и продлится жизни царство,
***
Когда к невеждам ты идешь высокомерным,
Средь ложных мудрецов явись ослом примерным,
Ослиных черт у них такое изобилье,
Что тот, кто не осел, у них слывет неверным.
***
Земля подобна шахматной доске,
Фигур без счета у Судьбы в руке.
В небытие ушли и царь, и нищий,
Пока мы здесь, а будем вдалеке.
***
Мое неверье — не игра, не слов пустых убранство.
Я верю в истину одну: вот веры постоянство.
Сейчас таких, как я,— один, и если я — неверный,
То, значит, правоверных нет, нет в мире мусульманства.
ГАЗЕЛИ
Прекрасно чистое вино, им дух возвышен и богат,
Благоуханием оно затмило розы аромат.
***
Как в поучении отца, в нега горечь есть и благодать,
Ханжа в вине находит ложь, а мудрый – истин щедрый клад.
***
Вино разумным не во вред, оно – погибель для невежд,
В нем яд и мед, добро и зло, печалей тень и свет услад.
***
Наложен на вино запрет из за невежества невежд,
Безверием расколот мир на светлый рай и мрачный ад.
***
Какая на вине вина за то, что пьет его глупец,
Напившись, пустословить рад и, что ни скажет, невпопад.
Пей мудро, как Абу Али, я правдой истиной клянусь:
Вино укажет верный путь в страну, истин ветроград.
***
Десять признаков есть у души благородной,
Шесть ее унижают. Быть нужно свободной.
***
Ей от подлости, лжи и от зависти низкой,
Небрежения к близким, к несчастью и боли народной.
***
Коль богат, то к друзьям проявляй свою щедрость,
Будь опорою им и звездой путеводной.
***
А впадешь в нищету – будь и сильным и гордым,
Пусть лицо пожелтеет в тоске безысходной.
***
Краток век, каждый вздох наш быть может последний,
Не терзайся о мире заботой бесплодной,
***
Смерть играет без устали в нарды: мы шашки,
Мир – доска, день и ночь, как две кости, в руках небосвода.
