Стихове от Омар Кадди

През рамо

гледам на света, в жените влюбен -
в онези, заради които се върти Вселената,
в онези, заради които мъжете
погледите си окачват по огледалата;
заради тях сезоните се сменят
и срещите задъхват се по пътищата,
а паметта разлиства се във гробницата на забравата;
онези, заради които животът по е поносим,
мъжете по-нетърпеливи.
Обичам всички тях
черешова градина е сърцето ми
с орляк врабчета,
търсещи на майка ми лицето
в лицата на берачките.
Обичам ги – една снага незряща,
принудена от раните зеници да отвори,
научена от нощите във мрака да се взира.

***
През рамо

гледам на света със съзерцание
в зори над шатрата му се разсейва дрямката,
във залезното езеро се гмурва слънце,
препасани с мъгла са планините,
звезди намигат на самотни и на влюбени,
по нивите пристъпя сънно пладне,
нектар жуженето преследва,
маслините – обути в свойте сенки,
а боси палмите се крият в сенките на негата;
луната доизгражда своята любов,
земята е дихание, което излъчва диви аромати.
* * *
През рамо

гледам на света зад мене:
той е костенурка – няма да ме изпревари,
ала гроб е той и ме преследва;
кал над стъпките ми ще натегне
и почудата ми ще угасне,
раменете ще се уморят, ще се прегърбят,
ще накацат върху тях ятата на годините,
изведнъж светът ще ме познае
и ще се превърна в цвете върху гроб,
което на странниците своя дъх дарява
и гледа на света през рамото ми.

ПРОСТИЧКИ НЕЩА

автор: Халед Даруиш – арабски поет

На тоя свят
понякога се случват простички неща:
ей тъй, докато съзерцаваш шарените корабчета в малкото пристанище
край Босфора,
туркинята Муниса да ти каже:
Дядо ми е от Азербайджан, а майка ми е кюрдка,
баба ми от Солун е,
а пък в Латакия баща ми е роден.
На тоя свят
понякога се случват простички неща:
синът ми Сами рано сутринта за новата си работа
да тръгне – на летището в Чикаго,
в прекрасно настроение
с неясното желание
за ново романтично приключение.
На тоя свят
понякога се случват простички неща:
една жена в интимния си дневник да запише:
„В сърцето – мъж,
а вкъщи – друг,
в мечтите – трети.
Да знаеха един за друг,
щях аз да съм унищожената!”
На тоя свят
понякога се случват простички неща:
момиче от един кибуц – Дагания,
край бреговете на Тивериада,
да срещне своето момче, а то в Багдад живее
с родителите си – изселници от Галилея;
двамата да разговарят за луната, за Пикасо, за самоубийството на Клеопатра,
и да си гледат на ръка – на дланите, протегнати на масата,
между филджаните с кафе и чашите вода,
и много да се смеят,
и зърна да хвърлят на гугутките, спокойно ходещи в краката им
в Атина на площада с парламента.
На тоя свят
понякога се случват простички неща:
един приятел да се запаси с достатъчно и мъдрост, а и храброст,
за да каже на жена си думите „Обичам те”
след нощ, изпълнена с горчилка, сълзи и безумие,
която е прекарал в четене на страстните писма, които е написала до другия.
На тоя свят
понякога се случват безпределно простички неща:
боецът от Бригади „Мъченици от ал-Акса”,
докато го преследват, да мечтае
да пийне чашка чай, да хапне диня привечер
при майка си и при сестрите си на покрива на къщата им в Наблус,
или пък да спрат сълзите на момчето в Газа
само от това, че е открило жив баща си сред руините
подир голямата експлозия…
или пък аз да продължа да си чета поемата за „Божията пратеничка с дългата до извора коса”,
докато чакам да ми разрешат да мина бариерата на израелската армейска част
на пътя между Витлеем и Рамалла.

Превод от арабски: Мая Ценова