ЗА ЖИВОТЪТ…

„Животът е като узрял плод;  предизвикателен, вкусен и сочен, но сдъвчеш ли семката, горчи до нетърпимост, но ако по невнимание удариш зъб върху костилката, можеш да го счупиш. Така, че човек не бива да се увлича от прекрасните и вкусните блага, които му се предлагат. Опасно е….! Всяко нещо е предизвикателство, което би могло да предложи удоволствието от сладостта на момента, в който се чувстваш свободен с правото на избор, но дали именно в този конкретен случай няма да се препънеш и да пострадаш…?! Свободата е най-прекрасната придобивка, която е възможно да получиш в непълното ú съдържание, но и лесно може да се загуби.“

…
© Николай Тодоров Пеняшки
––
Този цитат е от разказа ми „Бягството“ включен в предстоящата ми книгата „ДОКОСВАНЕ“ с разкази и повести.

НЕ ЗАВИЖДАМ, НО ОТГОВОРИТЕ СИ НАМИРАМ

Какво ли не му се случва на човек, а и дали всичко при всеки е наред?
Няма смисъм да се питам за отговорите. Те са тук наяве…
Герчо, започнал с търговската количка в ранните години, днес суперите си той строи.
Друга личност със софийски корен тук известна, от машиностроене не разбира, но ръководи бордове различни.
Ей го Слави, известен като кредитен милионер! Обиколи той Европа чрез поредните кметски мандати, и освежи свойте фирми…  Ей го Ганьо в днешните години, келепира той използва…
Ето го и Пенчо, подхванал я изкъсо в новите зори, станал едър арендатор – завършил средно в нашето градче, няма втори като него.
Да ви кажа и за артиста Минчо. Просяк е той и има младежка банда, все просяци. Хванал ги изкъсо. Хвърля просешките дрехи посред нощ, прибира
брира се в двуетажна къща в края на лозята. Регистриран в психодиспансера… Пенсията си взема, но обича и да се превзема… Облича скъсаните дрехи всяка сутрин, слага той перука и артистично парички той прибира.
Не е клюкарско туй за мен. Таз реалност е всеки ден. Не обичам да завиждам, но отговорите си намирам…

Размисли за Човека

Човекът е създаден на този свят, не само да извърви трънливия път, който му е отреден, но и да търси, и намери смисъла на своето съществуване - независимо какво ще бъде /в охолство или нищета/.
Винаги всеки един от нас има своите виждания, знания, привички и т.н., които оформят неговото "его", което от своя страна определя неговия характер.
Човешките характери се изразяват и проявяват в много тънка и чувствителна хармония между "категориалната модалност" и "реактивната модалност".
Човек може да осъзнае съществуването си, само когато открие възможностите си, които са резултат на натрупани знания съчетани с опита и пак не може да твърди със сигурност за смисъла на Житието си.
Причината е в стремежа към съвършенство, което е също на индивидуален принцип, базиращ се на волята.

автор: Николай Пеняшки - Плашков