АКО МОЖЕХ...

Ако можех,звездите в шепа да събера,
Бих могъл, с тях да те обсипя!
Вихърът на любовта, ще събера.
Горски цветя ще ти донеса.
Дали ще ги приемеш с любовта ми?
Ехото от Балкана в стъкленица ще събера.
Жаждата ми, за лицето ти красиво,в
Звезден миг, най-горещо ще утоля!
И най - искрено с целувки, ще обсипя!
Й........................................................
Как ли ще приемеш горещите ми чувства?
Любовта ми, родена под лунна светлина.

                   автор: Николай Пеняшки - Плашков

АЗ РАЗБИРАМ ТВОЯТА ИГРА

Аз разбирам твоята игра.
Бих могъл, в нея да се включа!
Възможно дълго ще играя.
Горделиво всичко ще търпя,
Докато мога да издържа...!

Азбучно фигуриране

Ако
бях
в
гърдите си,
дълбоко
ентусиазиран...
Жестоко
здрав.
Истинно и
йероглифно
канализиран.
Лаконично
мързелив и
необходим.
Обществено,
пътеводително
реабилитиран.
Самостоятелно
трудолюбив.
Успешно
фигурирам в
интернет и
чакам с
шегичките си...

 

 

Любовно - 2

Ако искам да те стопля,
бих свалил слънцето за теб.
Върху леглото рози ще постеля.
Гербери ще има винаги за теб.

Дори без дъх ще бъда,
един единствен път.
Животът поставям си на клада,
забрави за мъжката ми плът!

Искам, да стопля любовта ни!
Йосиф всичко туй предрече.
Как ли ще заробя младостта ни?
Любовта ни не е надалече!

Мога страстно да те искам,
най много само да те любя!
Очите ти огнени сънувам.
Поетапно всичко ще разлюбя!

Ако можех...

Ако можех,  звездите в шепа да събера,
Бих могъл, с тях да те обсипя!
Вихърът на любовта  ще събера.
Горските цветя ще ти донеса.
Дали ще ги приемеш с любовта ми?
Ехото от Балкана в стъкленица ще събера.
Жаждата ми, за лицето ти красиво, в
Звезден миг най-горещо ще утоля!
И най – искрено с целувки  ще обсипя!
Й………………………………………………..
Как ли ще приемеш горещите ми чувства?
Любовта ми, родена под лунна светлина.

Обичам те

От деня когато те съзрях
безумно влюбих се във теб.
Избухнаха в мен желания, и
чувствата запалиха страстта.
А днес когато наново те видях,
мълчанието в мен прогони.
Така любовта в сърцето ми запали
една единствена искра.

Любовно

Ако искаш душата ми вземи!
Бих искал всичко да ти дам!
Важно е да бъда до смъртта със теб, и
гъделът на живота, не ще ме подведе.


Дъхът на младостта ми ти плени,
ежедневието на последните ми дни,
жизнеността на младото ми тяло и
зрелостта на жадните ми мисли.


Искам с теб да бъда до последните си дни и
йоните на въздуха любовен да поглъщам.
Как повеляват нежните ти устни - за
любовта прегърнала преплетени сърца?


Мъдростта тук място не намира и
никога не ще посее хиляди зрънца!
Очите ти откриват дълбоката бразда -
последната в съвместния любовен наш дует.


Радостта обхванала сърцата, с пепел не посипвай!
Слънцето обхванало душите млади, с облаци не скривай!
Таванът на небето с хиляди звезди обсипвай!
Уханието на копринения въздух е с дъх на рози.


Флиртът между нас, намира свойто място.
Хубостта на нежното ти тяло,е скрита в любовния ни храм.
Целувам със страстта - обхванала плененото ми тяло и
чакам отговор от влажните любовни устни


Шепнат ухаещите цветове в сърцата млади.
Щъкат думите в ръце преплетени и целуват
юношата-скрил се в мъжественото тяло,
яхнал страстни мисли...




© 2010; Николай Пеняшки – Пеняшки

ПРИСТИГНАХ...

 

Пристигнах с моята мечта,
радост да ти поднеса.
Слънцето в очите ти блести.
Те бяха в свойте небеса.
Уханието сърцето ми пленява.
Фантазиите в мислите будуват.
Храбростта любовта обединява.
Целувката ти душата ми пленява.
Чаровнице - на пътя ми заставаш,
шармантно ръцете си подаваш.
Щастлива до мен се приближаваш.
Ъгълчето в очите ти, не се предава.
Юношата в мен - в своите доспехи,
яхнал своя кон, останал без утеха...

© 2010;  Николай Пеняшки - Плашков

Пристигнах...

Пристигнах с моята мечта,
радост да ти поднеса.
Слънцето в очите ти блести.
Те бяха в свойте небеса.
Уханието сърцето ми пленява.
Фантазиите в мислите будуват.
Храбростта любовта обединява.
Целувката ти душата ми пленява.
Чаровнице - на пътя ми заставаш,
шармантно ръцете си подаваш.
Щастлива до мен се приближаваш.
Ъгълчето в очите ти, не се предава.
Юношата в мен - в своите доспехи,
яхнал своя кон, останал без утеха...

© 2010;  Николай Пеняшки - Плашков

Ще те разбера

Ах, със сигурност ще те разбера!
Буквално всичко ще направя.
Възможно рози ще набера.
Гербери със сигурност ще добавя.

Дъхът ти от любов ще секне.
Единствено очите ти ще светят.
Житейският ни път ще блесне.
Звездите ярки, зарад теб бледнеят.

Искам в бяла рокля да те видя!
Йоще бих желал да те прегърна.
Как ли бих могъл мирен да седя?
Любовта в сърцето ми немирна.

Мога в шепи морето да събера.
Най-вече звездите да ти сваля.
Обичам те и винаги ще те разбера.
Пътеката на живота си не ще да проваля.

Рожбата на любовта ни ще порасне.
Сълзи от радост в очите ни блестят.
Твоето лице от щастие ще блесне.
Уви, сърцата ни за любов копнеят.

Фатализмът със сигурност ще игнорирам.
Хубостта ти душата ми запълва.
Целостта на щастието ще събирам.
Чакането с любов ще се допълва.

Шумят устните ни в целувка.
Щъкат думите в ръце преплетени и целуват
юношата, скрил се в мъжкото ми тяло,
яхнал страстните си мисли.

© Николай Пеняшки - Плашков