УОЛТЪР СКОТ

Детство и образование

Уолтър Скот e роден на 15 август 1771 година, в семейство на единбургски адвокат. Поради крехкото си здраве той прекарва голяма част от детството си във фермата на дядо му, където се заражда интересът му към местните народни предания и легенди.Тази любов към фолклора го съпътства през целият му живот. Завършва право и става адвокат.

Литературна дейност

Събира и издава няколко тома древни балади. Уолтър Скот чете в превод и в оригинал значителни поетични произведения на френски, италиански и немски писатели, което го подтиква към лично творчество и развива поетичния му усет. Едва по-късно през 1814 година, когато е утвърден и признат поет Уолтър Скот издава "Уейвърли" - първият от поредицата исторически романи. Неговите романи са повлияни от Пушкин, Достоевски, Балзак, Виктор Юго. Силата на това въздействие се крие в различния тип литература, която предлага Скот: нов вид исторически роман, построен върху задълбочени проучвания и достоверно представящ отминалата епоха. според един изследовател на творчеството му, в романите на Скот има обрисувани 2836 действащи лица, включително 37 коня и 33 кучета; според друг, подобна галерия от образи няма дори и в творчеството на Шекспир.

Последни години

Признат за един от най-големите британски - шотландски новелисти, през1820 година Уолтър Скот получава благородническа титла. Собственик на издателска къща, с амбиции на просветител, представил на съвременниците си книги на Драйдън, Даниел Дефо и Суифт, документи, биографии, фолклор и литературни анализи; създател на романите "Айвънхоу", "Кенилуърт", "Единбургската тъмница" и много други, през 1825 година видният писател фалира и е принуден да работи усилено до смъртта си през 1832 година, за да изплати дълговете си.

Поеми

- "Песента на последния минстрел" (1805)

- "Мармион" (1808)

- "Дамата на езерото" (1810)

Романи

- Уейвърли (1814)

- Роб Рой (Rob Roy) (1818)

- Айвънхоу (Ivanhoe) (1820)

- Абатът (The Abbot) (1820) - исторически роман, посветен на Мария Стюарт

- Кенилуърт (Kenilworth) (1821)

- Ламермурската невеста (The Bride of Lammermoor) (1819)

- Куентин Дъруард (1823)

източник: Уикипедия

ФРИДРИХ НОВАЛИС

Новалис (на немски: Novalis) е поетическото име на Фридрих Филип Леополд барон фон Харденберг, един от най-видните представители на ранния немски литературен романтизъм.

Новалис е роден през 1772 г. в имението Обервидерщет сред планината Харц в Курзаксен и е потомък на стар благороднически род. Учи в Лутеровата гимназия в Айслебен, където получава знания по реторика и антична литература. Силно повлиян от художествения гений на Фридрих Шилер, при когото като студент по право слуша лекции в Йена, Новалис се изпълва с трансцендентален идеализъм - така превъзмогва покрусата си от жестокостите на Френската революция. Неговият духовен опит съдържа потресението от сблъсъка на действителността с житейските и художествените потребности на личността. За това светоусещане допринасят срещите му с Гьоте, Хердер и Жан Паул, както и приятелството му с Лудвиг Тик, философа Шелинг и братята Шлегел в Лайпциг.

ТВОРЧЕСТВО:

Първите творби на поета, подписани с псевдонима Новалис, излизат под заглавие "Цветен прашец" (1798) в списание "Атенеум". В недовършения си роман за легендарния минезингер "Хайнрих фон Офтердинген" (1799-1800), пропит от мистика и младежка чувственост, Новалис си поставя за цел да съедини поезията с религията, за да допринесе за възцаряването на нов "златен век". Идеалът му е просветленото "тъмно" Средновековие и старата католическа църква.

Благотворна промяна на действителността и установяване на вътрешна хармония са възможни според Новалис само чрез съкровено "пътуване в себе си". Дълбокият порив към отвъдното го осенява с идеята, че поетът - жрец и пророк - е най-висшият правомощник на човечеството, понеже му дарява "синьото цвете" - символ на романтическата поезия. Нежните и задушевни "Химни на нощта" [1] (1799-1800), сътворени в отчаяние от кончината на петнадесетгодишната му годеница, са изпълнени с копнеж по избавлението на смъртта. Сам поетът умира съвсем млад от белодробна туберкулоза, вероятно заразен при общуването си с болния Фридрих Шилер.

ВЛИЯНИЕ
Влиянието на Новалис върху немската и световната литература и култура е изключително силно. В музикалната си драма "Тристан и Изолда" (1859) Рихард Вагнер разработва мотива на поета за нощта като отвъдно пространство за утопичен житейски опит. На Новалис се позовават американските трансценденталисти, европейските символисти ("синята птица") и неоромантиците от края на 19 век. Неговото далечно въздействие се долавя и в поезията на херметичния модернизъм от 20 век, както и в ранните творби на Херман Хесе.

В чест на поета град Дрезден учредява през 2006 г. литературната награда "Новалис".

Поезия

Klagen eines Jünglings, 1791
Blumen, 1798
Hymnen an die Nacht, 1800
Geistliche Lieder, 1802
Wenn nicht mehr Zahlen und Figuren, (Gedicht aus dem Romanfragment „Heinrich von Ofterdingen“), 1802

Фрагменти

Blüthenstaub, 1798
Glauben und Liebe oder der König und die Königin, 1798
Die Lehrlinge zu Sais, (Romanfragment), 1802
Heinrich von Ofterdingen, (Romanfragment), 1802
Sammlung von Fragmenten und Studien, entstanden 1799–1800

Други

Europa, entstanden 1799 (erschienen 1826 als „Die Christenheit oder Europa“)
Dialoge, 1802

ИЗТОЧНИК: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81

ЕНДРЮ БРИТЪН

Андрей Павел лозаро-Бритън / Андрю Бритън / е роден в Питърбъро, Англия ( 6 – ти януари, 1981 – 18 март, 2008 ) и прекарва годините си в Англия и Camlough, Северна Ирландия, малко село, който е дом на голяма част от семейството на майка му.

Когато е на 23 години публикува първият си роман.
Впоследствие емигрират в Съединените щати и живеят в Гранд Рапидс, Мичиган. Последно се преместват в Роли, Северна Каролина.

По Късно Бритън се присъединява към Американската Армия и служи като военен инженер продължение на три години и служи в Корея.

Следва в Университета в Северна Каролина в Чипъл Хил икономика и психология.

Бритън е автор на:

*Американецът
* Убиецът
* Невидимото
* Заточението / публикувана 2010 /

Книгите му са преведени на международните продажби, и са публикувани на разширеното Ню Йорк Таймс бестселър списък.