Анна Ахматова

ЛЮБОВ

Ту змийка, преплетена зло,
сега ми предрича сполука,
ту гълъбка с бяло крило
отвън на прозореца гука,

привиди се в скрежа ли мек,
в съня ли дълбок на шибоя.
Но с нея забравя човек
утеха и радост какво е.

Тя шепне с молитвен копнеж,
ридае в звънтеж на соната.
И страшно е, щом я съзреш
в усмивка съвсем непозната.

*****
СЕГА СЕ МОЛЯ НА ЛЪЧА

Сега се моля на лъча -
той блед и слаб снове.
И днес от сутринта мълча,
сърцето ми - на две.
На моя умивалник стар
позеленя медта.
Но там лъчът разпалва жар
и весели света.
Невинен и обикновен,
витае в глух покой,
но в този дом опустошен
той златен празник е за мен,
утеха ми е той.

1909

***
ЧЕТЕЙКИ „ХАМЛЕТ”

1.
Зад широките гробища бляскаше вир
и димяха пустинни земи...
Ти ми каза: "Какво пък, иди в манастир
или някой глупак си вземи..."
Само принцове казват такива неща,
но речта му ще помня докрай -
нека пада по моето рамо в нощта,
както мантия от горностай.

2.
Грешни мисли ме смутиха,
проговорих: "Ти..."
Озари усмивка тиха
милите черти.
Плам в очите ми безспир се
пали и гори...
Любя те, като четирсет
ласкави сестри.

1909

***
ТЪМНАТА ТЕРАСА

Тъмната тераса
и в дървото - птица...
А на мойта маса -
мъжка ръкавица.

Лампите са жълти.
Нощем шум витае.
И не си дошъл ти,
а защо - не зная.

Утре чакам ясно
слънце златокъдро.
Всичко е прекрасно
и сърцето - мъдро.

Глъхне в самотата
от боязън смътна...
Четох, че душата
уж била безсмъртна.

1911

***

ПО ПЪЛНОЛУНИЕ ПОТЕГЛИ

По новолуние потегли
другарят ми и, значи - край!
Присмя се "Циркаджийка! Негли
ще доживееш ти до май?"

И както само брат се праща,
изпратих го на дълъг път,
не зная колко нови плаща
ще могат да го заменят.

И нека в друми каменисти
пребъде болката у мен...
Пантофките ми пак са чисти,
чадърът ми е пак червен!

Гърми оркестър и не може
да има в празника тъга.
Но зная аз, че пета ложа
е вече празна отсега!

1911

© Иван Николов, превод от руски

Невярната съпруга - Федерико Гарсия Лорка

Аз я отведох на реката;
бях сигурен, че е девойка,
ала тя имала си мъж.
Бе през нощта на Свети Яков
и с дълги уговорки стана.
Фенерите се загасиха
и се разпалиха щурците.
Чак при последната ограда
допрях гърдите й заспали
и се отвориха те мигом
подобно люлякови гранки.
Колосаната нейна фуста
във моите уши пращеше
безспир като парче коприна,
раздирано от десет ножа.
Дърветата с върхари тъмни
израстваха пред нас грамадни
и лаеше отвъд реката
с далечни псета кръгозорът.
Щом минахме безмълвно двама
къпини, храсти и тръстики,
коравият й ток изрови
във тинята една трапчинка.
Аз смъкнах мойта вратовръзка.
Тя смъкна горната си дреха.
Аз - ремъка със пистолета.
Тя - свойте четири корсета.
Такава гладка кожа нямат
ни охлювът, ни кринът нежен
и не гори в подобен блясък
дори кристалът под луната.
Под мен в уплаха като риби
изплъзваха й се бедрата,
ту пламнали като жарава,
ту като сняг и лед студени.
По най-добрия друм безумно
през тая тъмна нощ препусках,
седефена кобила яхнал
без никаква юзда и стреме.
Аз като мъж не ще повторя
това, което тя ми каза,
защото моят ясен разум
ме учи предпазлив да бъда.
Изцапана от кал и ласки,
аз я отведох на реката.
А кремовете с дълги саби
се биеха под злия вятър.
Държах се както подобава
на всеки циганин достоен.
Дарих я на раздяла щедро
с красива кошница от слама
и не склоних да я залюбя,
защото имаше си мъж,
а каза ми, че е девойка,
кога я водех към реката.

ПЕНЬО ПЕНЕВ

ПЪТЕКА

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.
*
Умореният ден догорява,
плаче вятърът- сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.
*
Всеки своя пътека си има,
всеки бърза и търси човека…
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!
*
Още крачка- и ето го края!
Извървяна е тя, извървяна…
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!
*
Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко… и всичко загубих-
няма щастие, щастие няма!
*
Сам да бъдеш- така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най- милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.
* .
Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крии удари груби.
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи!
*
Всеки огън гори- догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти- прецъфтява,
туй, което се ражда- умира!
*
Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!
*
…Догорелият ден над гората
нека само кърви като рана…
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна…

**********************

ТЪЖНА НЕДЕЛЯ

Здравей, чаша! Ний пак сме сами!
От кръвта ми по-скъпо и мило
в тебе слънчево чудо шуми,
скръбно образа мой отразило…
*
Няма топлите черни очи…
Празна крайната маса остава!
Не тъгувай, сърце, замълчи!
Нищо пулса ти не заслужава!
*
Моя “Тъжна неделя”, ридай!…
Вечер моя, черней като гарван!
За мен всяко начало е край-
не зова… не очаква… не вярвам!…
*** *** *** *** *** ***

НА КЛАРА

По дланите
мазолите болят.
Завършихме
кофража на завода.
Нали ти любиш смелите дела?
Тук на строежа есен е дошла,
но аз не зная
дали ще си дойда.
*
Нали ти любиш смелите дела?
*
Пред тях,
пред теб
суров отчет аз давам:
Тоз, който знае
да мечтай,
той никога
измяна не познава!
В труда и дружбата
корав остава
тоз, който знае
да мечтай!