ПЪТЕКА
Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.
*
Умореният ден догорява,
плаче вятърът- сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.
*
Всеки своя пътека си има,
всеки бърза и търси човека…
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!
*
Още крачка- и ето го края!
Извървяна е тя, извървяна…
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!
*
Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко… и всичко загубих-
няма щастие, щастие няма!
*
Сам да бъдеш- така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най- милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.
* .
Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крии удари груби.
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи!
*
Всеки огън гори- догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти- прецъфтява,
туй, което се ражда- умира!
*
Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!
*
…Догорелият ден над гората
нека само кърви като рана…
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна…
**********************
ТЪЖНА НЕДЕЛЯ
Здравей, чаша! Ний пак сме сами!
От кръвта ми по-скъпо и мило
в тебе слънчево чудо шуми,
скръбно образа мой отразило…
*
Няма топлите черни очи…
Празна крайната маса остава!
Не тъгувай, сърце, замълчи!
Нищо пулса ти не заслужава!
*
Моя “Тъжна неделя”, ридай!…
Вечер моя, черней като гарван!
За мен всяко начало е край-
не зова… не очаква… не вярвам!…
*** *** *** *** *** ***
НА КЛАРА
По дланите
мазолите болят.
Завършихме
кофража на завода.
Нали ти любиш смелите дела?
Тук на строежа есен е дошла,
но аз не зная
дали ще си дойда.
*
Нали ти любиш смелите дела?
*
Пред тях,
пред теб
суров отчет аз давам:
Тоз, който знае
да мечтай,
той никога
измяна не познава!
В труда и дружбата
корав остава
тоз, който знае
да мечтай!
Няма коментари:
Публикуване на коментар