Капят пожълтели листи -
сенки на отминаващото лято.
Сърдито слънцето блести,
за юг подготвя се птиче ято.
Почти през ден къпе се земята,
за дълга зима подготвя се гората.
Силен вятър свири в клони оголели,
горските животни от страх са онемели.
Показват се публикациите с етикет ИМПРЕСИИ. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ИМПРЕСИИ. Показване на всички публикации
понеделник, 27 септември 2010 г.
събота, 25 септември 2010 г.
Зимна импресия
Студ. Силна буря. Дърветата скърцаха под напора на вятъра, като че му припяваха.
Късна вечер. Небето бе хвърлило своето наметало с намерение да скрие звездите. Бяха скрити от страх да не ги отнесе бурята. Чакаха да отмине, за да се покажат наново и да заблестят с ярката си светлина.
В тази буреносна, мразовита нощ, повечето хора спяха, други играеха карти, а трети пиеха алкохол до насита. Съседите бяха пуснали музика и припяваха. Унесени в нея, не обръщаха внимание на природната стихия.
Стоях до прозореца и наблюдавах зимния хаос. Силният вятър разпиляваше едрите снежинки сипещи се от небето.
"Кога ли ще свърши всичко това?"- питах се. По едно време музиката на съседите се засили. Не се интересуваха дали другите около тях искат спокойствие.
Синът им, който бе музикант в градската филхармония засвири на кларинета си. Имах чувството, че бяха полудели на фона на природната стихия.
- Давай по-силно, бе! - чу се плътен мъжки глас - Дай още вино, за да си смажа гърлото! - и запя.
Съседите с цялото си поведение протестираха на зимната буря.
"Какво им стана на тези хора, само Бог знае!"
Замръзналите дървета заскърцаха все по-силно. Стихията нямаше намерение да спре скоро.
"Боже Господи, кога ли ще свърши тази какафония?"- питах се свил вежди.
Почувствах, че студ ме сковава, и кръвта ми започна да замръзва.
Късна вечер. Небето бе хвърлило своето наметало с намерение да скрие звездите. Бяха скрити от страх да не ги отнесе бурята. Чакаха да отмине, за да се покажат наново и да заблестят с ярката си светлина.
В тази буреносна, мразовита нощ, повечето хора спяха, други играеха карти, а трети пиеха алкохол до насита. Съседите бяха пуснали музика и припяваха. Унесени в нея, не обръщаха внимание на природната стихия.
Стоях до прозореца и наблюдавах зимния хаос. Силният вятър разпиляваше едрите снежинки сипещи се от небето.
"Кога ли ще свърши всичко това?"- питах се. По едно време музиката на съседите се засили. Не се интересуваха дали другите около тях искат спокойствие.
Синът им, който бе музикант в градската филхармония засвири на кларинета си. Имах чувството, че бяха полудели на фона на природната стихия.
- Давай по-силно, бе! - чу се плътен мъжки глас - Дай още вино, за да си смажа гърлото! - и запя.
Съседите с цялото си поведение протестираха на зимната буря.
"Какво им стана на тези хора, само Бог знае!"
Замръзналите дървета заскърцаха все по-силно. Стихията нямаше намерение да спре скоро.
"Боже Господи, кога ли ще свърши тази какафония?"- питах се свил вежди.
Почувствах, че студ ме сковава, и кръвта ми започна да замръзва.
РАЗПИЛЯВАНЕ на размисли
/ по „Разпилени – разкрития”- 2 / на Весислава Савова Какво ще кажеш ако се сбогуваме? Би трябвало да споделим болката загнездена в душите ни, дори и красивите моменти.
Ще помоля да не отказваш!
Ще кажеш, че това е разголване на душата. Но в това няма нищо лошо, щом сме се обичали. Предполагам, че все още са останали следи от нашата любов – прекрасна и сластна. Та тя е съвършена и чиста като голотата, но и гореща като лава.
Поради тези причини и красивите моменти, не можем да я отричаме, дори и себе си.
Погледни навън!
Земята, природата и птиците прославят в своите песни чистотата и голотата, която е непокварена…
Абонамент за:
Публикации (Atom)