За произхода на човека – Хомо хабилис и Хомо еректус

Първа фаза в еволюцията на архантропа е Хомо хабилис. Появили са се преди около 2,2 млн. години и са населявали равнините на Източна и Югоизточна Африка. Предполага се, че е възникнал от вид австралопитеци, които са станали всеядни, но са започнали да употребяват повече месо. Това били т. нар. Сръчни хора (Хомо хабилис).

Антропологични данни:

Те притежавали късо тяло( 131 см за мъжките индивиди) и дълги ръце, подобно на своите предшественици. Това, което ги отличавало от тях обаче бил по-големият им мозък (около 47% от мозъчният обем на съвременния човек). Обемът на черепната кухина е бил 800 см3. Черепът се характеризира с някои прогресивни белези – например скъсяване на предно-задния размер.

Предимството на Хомо хабилис:

„Сръчните хора“ се появяват в Африка във времена когато горите като източник на изобилна храна (плодове) силно намалели и пред редица видове стоял въпросът за намиране на нови храни. Homo habilis не притежавал нито силни челюсти, нито мощни нокти, дори и не бягал бързо. Този прачовек обаче притежавал едно огромно предимство, което изиграло съществена роля в еволюционния процес. Той имал по-голям мозък от всички останали обитатели на саваните. Това негово предимство намерило израз в използването на първите каменни оръдия на труда в човешката история Homo habilis употребявали тези сечива, за да чупят животинските кости и да извличат оттам хранителния костен мозък. Именно заради умението на тези наши предци да си служат с каменни инструменти, учените са ги нарекли „сръчни хора“.

Начин на живот:

Хомо хабилис живеели на групи. Изхранвали се с лов и събирачество. В близост до останки на Хомо хабилис са открити първите примитивно изработени сечива – например изострени камъни. Изработването на сечива от представителите на Хомо хабилис е събитие с ключово значение за еволюцията на хоминидите.

*************************************************************

ХОМО ЕРЕКТУС

Хомо еректус (изправен човек) е обитавал Африка, откъдето мигрирал в Азия и Европа. Възникнал е преди около 1,9 млн.години. Съществувал е допреди 200 хил. години. Този вид е сред първите, които напуснали Африка и започнали да заселват останалите континенти.

Антропологични данни:

Обемът на черепната кухина се увеличил прогресивно от 900 до 1200 см3. Техният мозък е бил с около 25% по-малък от този на човека.

Челният мозъков дял е разположен над очните кухини. В сравнение с австралопитека лицевият череп е с относително по-малки размери от мозъковия череп.

По форма и размери зъбите са по-близки до зъбите на съвременния човек, отколкото на австралопитека. По-ситни са.

Размерът и пропорциите на костите на крайниците са аналогични с тези на съвременния човек.

Ръстът е около 170 см.

Наблюдава се и полов диморфизъм.

Начин на живот:

Усъвършенствала се способността им да изработват каменни сечива. Живеели на групи, в които съществували примитивни колективни дейности. Мъжете например обединявали усилията си при ловуване. Общували помежду си със звукови сигнали. Изследвания на Турканското момче (край езерото Туркана в Кения от Ричард Лийки и Камоя Кимеу през 1984) показват, че изправеният човек няма възможност да издава усложнени звуци, сравними с говора на съвременните хора.

Към Хомо еректус се отнасят:

Хайделбергският човек (Homo heidelbergensis)

Важна находка установяваща еволюцията на човека е тази на хайделбергския човек, открита в околностите на гр. Хайделберг (Германия) през 1907 година. Откритата от работници челюст е предадена на професор Ото Шьотензак от Хайделбергския университет, който пръв описва новия вид и дава името му. По-късно фосили от вида са открити в Араго (Франция), Петралона (Гърция) и други. Най-добре запазените находки са на възраст между 400 000 и 500 000 години.

Хайделбергският човек се отличава от предшествениците си с по-голям размер на мозъчната кухина. Типичният обем на черепа му е 1100-1400 cm3, сходен със средните стойности за съвременните хора (1350 cm3). Средният ръст е 1,8 m и тялото му е по-мускулесто от това на Homo sapiens.

Хайделбергският човек използва характерните за ранния палеолит примитивни каменни сечива. Сравнително нови находки подсказват, че хайделбергският човек може би е първият от рода Homo, който погребва мъртвите си.
Синантроп

През 1927-1936 година в пещерата Чжоу-Гоудян, близо до Пекин, са намерени пещерни останки от синантроп ( китайски човек). Населявал е Китай.

Питекантроп

През 1891 година на о-в Ява са открити останки от маймуночовек ( Pitecanthropus erectus) живял преди около 1 милион години.

добавил: Николай Пеняшки – Плашков