Сутринта допълзя разплакана от настъпилата мъгла. Прозорецът бе посипан от капки сълзи.
Загледан през бисерния им цвят, съзирах в далечината строгия и снажен балкан, обладан от сивата и безразлична мъгла, която властно тържествуваше над мислите и сетивата.
Студената, сутрешна есен бавно събуждаше града.
На близкото дърво бе кацнал самотен гарван, чиито глас се чуваше в тишината.
Загледан през бисерния им цвят, съзирах в далечината строгия и снажен балкан, обладан от сивата и безразлична мъгла, която властно тържествуваше над мислите и сетивата.
Студената, сутрешна есен бавно събуждаше града.
На близкото дърво бе кацнал самотен гарван, чиито глас се чуваше в тишината.
Мъгла обхвана
заспалия град голям.
Гарван грачи.
заспалия град голям.
Гарван грачи.
© автор: Николай Пеняшки - Плашков
