Оноре дьо Балзак (на френски: Honoré de Balzac) е френски писател. Той е сред създателите на класическата форма на романа. Автор е на дълга поредица романи и разкази (La Comédie humaine, Човешка комедия ), описващи съвременното му френско общество.
Той е най-голямото дете в семейството на Бернар Балзак, работил като секретар на министъра на флота, а по-късно и висш чиновник в правителството след Юлската революция, и Анн-Шарлот Саламбиер, парижанка от буржоазно семейство. Първите години от живота си Балзак прекарва извън семейството, под грижите на дойка, което е било разпространена практика във Франция по онова време. На 8 години Балзак е изпратен във Вандомския интернат на ораторианците - тогава се ражда брат му Анри-Франсоа. На 13 години не успява да премине в следващия клас на интерната и се премества в лицея Шарлеман в Париж. Като цяло детството на Балзак е било по-скоро нерадостно и той най-вероятно е развил чувство на ненавист към майка си.
След реставрацията на Бурбоните в 1814 година цялото семейство на Балзак се премества в Париж. През 1816 г. завършва училище и записва право в Сорбоната. Освен това посещава и лекциите на философско-психологически- факултет. По-късно започва да работи като помощник в различни правни кантори. През 1819, когато семейството му поради финансови причини се премества в малкия град Вилпаризис, Балзак обявява, че иска да стане писател и наема една мансарда, където да осъществи намерението си.
Първото му произведение, трагедията „Кромуел“, отчайва цялото му семейство. До 1822 г. Балзак публикува няколко романа под различни псевдоними, но не е оценен като писател. Въпреки тези неуспехи той продължава да се занимава с литература, като пробва уменията си и в бизнеса. Балзак основава издателска компания, която няма успех. Тези дейности му донася големи дългове, като до края на живота си Балзак остава длъжник на майка си, която финансира начинанието.
ТВОРЧЕСТВО
След период на провали, на 29 години усилията на Балзак се увенчават с успех. През 1829 г. той публикува историческия роман „Шуани“, повлиян от стила на Сър Уолтър Скот. Постепенно Балзак започва да си създава репутация на значим писател.
Друго важно произведение от този период е романът „Шагренова кожа“ (1831 г.), повлиян от идеите на Якоб Бьоме. В „Шагренова кожа“ главният герой си служи с магия, за да постигне успех. Този „философски“ роман донася на Балзак 5000 франка.
През 1833 г. у Балзак се заражда идеята да обедини по-старите си романи, така че те да представят облика на френското общество от Великата френска революция до края на Юлската монархия в поредица от книги. Този план довежда до създаването на незавършения цикъл „Човешка комедия“, като това заглавие е съотнесено към „Божествена комедия“ на Данте.
През 1835 г., пишейки един от най-добрите си романи „Дядо Горио“, Балзак решава да включи в нови произведения, част от Човешката комедия, герои, участвали преди това в други романи. Така с течение на времето, той създава свят от около 2000 герои, които представят френската действителност след Революцията. Най-значителните му романи са „Сезар Бирото“, „Възход и падение на куртизантките“, „Йожени Гранде“, „Братовчедката Бет“ и др.
За да осъществи проекта си, Балзак създава книга след книга. Работохолизмът му (често от 15 до 17 часа на ден) и безконтролната консумация на кафе стават легендарни.
Бюст на Балзак от Огюст Роден (1892)
Докато изпълнява творческите си планове, Балзак натрупва още дългове, извършвайки безнадеждни финансови операции. Веднъж той разработва план за отглеждане на ананаси в дома си, но след две години на неуспех е принуден да бяга от кредиторите си, скривайки самоличността си под името на икономката си.
Извънредната му жизненост и творческа сила не се ограничават с литературните му дейности. Балзак обича живота и удоволствията и въпреки големите дългове, поддържа луксозен начин на съществуване. До 1843 г. има постоянно различни любовници, като в повечето случай успява да привлече в своя кръг жертвоготовни и щедри дами.
През 1832 година Балзак започва кореспонденция с украинската графиня Евелина Ханска, с която има дълга връзка, помрачавана от пречките, които Руската империя поставя пред брака им. Едва на 14 март 1850 г. те успяват да се оженят.
Към 1844 г. постоянното напрежение и огромните количества кафе казват думата си и Балзак започва да страда от сериозни здравословни проблеми. Малко след сватбата си, той умира. Погребан е в гробището Пер Лашез, като надгробното слово държи Виктор Юго.
Балзак не е приет във Френската Академия. Стилът му, в който лесно се долавя бързината, с която е писал, е считан по времето му за несериозен и лишен от форма. Въпреки това през 1845 г. е награден с ордена на Почетния легион.
НАЙ - ИЗВЕСТНИТЕ РОМАНИ НА БАЛЗАК СА:
----- La peau de chagrin (Шагренова кожа, 1831)
----- Eugènie Grandet (Йожени Гранде, 1833)
----- Le père Goriot (Дядо Горио, 1835)
----- “Лилия в долината”/1836/
----- “Историята на величието и падението на Цезар Бирото”/1837/,
----- "Величие и падение на куртизанките"
----- Les illusions perdues ("Изгубени илюзии"1837-43; в три тома)
----- La Cousine Bette (Братовчедката Бет, 1846)
----- Бедните родители
МИСЛИ НА БАЛЗАК
„Бъдещето на нацията е в ръцете на майките.“
"В Париж младите хора правят кариера с помощта на жените, а жените - с помощта на старци."
„Да се съмняваш в Бог, означава да вярваш в него.“
„Да се ядосваш значи да наказваш себе си за грешките на другите.“
„Завистта е един от най-действените елементи на ненавистта.“
„Зад всяко голямо богатство се крие престъпление.“
„Каквото и да правиш, трябва да го правиш добре, дори то да е безумие!“
„Когато целта не е ясна, пътят е погрешен.“
„Любовта прощава или всичко, или нищо.“
„Нещастието е добър учител, но неговите уроци са жестоки.“
„Рискуваме да сгрешим много, ако съдим за човека по неговите съчинения; хартията търпи всичко.“
"Човек може да обича и да не е щастлив, може да е щастлив, без да обича, но да обича и да бъде щастлив-това би било истинско чудо.
„Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив - всичко.“
„Интригата е по-силна от таланта - тя може от нищо да направи нещо.“
„Когато жените обичат, те ни прощават всичко дори и недостатъците. Когато не ни обичат те не прощават нищо дори достойнствата ни.“
"Силата е търпение и време."
"Нищо не ни свързва така, както нашите пороци."
"Обстоятелствата се променят, принципите никога."
"Вселената, това е разнообразие в единството."
"Законите са паяжини, през които минават големите мухи и където остават малките."
"Идеите могат да бъдат обезвредени само с идеи."
"Съществува само една гигантска машина, коята се управлява от пигмеи и това е бюрокрацията."
"Тайната на крупните състояния, възникнали неизвестно как, е скрита в престъпление, но то е забравено, защото е извършено чисто."
"Този, който търси милиони, много рядко ги намира, но затова пък този, който не ги търси - не ги намира никога!"
"Никога не правете услуги за които не ви молят."
"Славата е отрова полезна само в малки дози."
"Изпивайки чашата на удоволствието до дъно, ние откриваме там повече чакъл, отколкото перли."
"Любовта е единствената страст не признаваща нито минало, нито бъдеще."
"Да говориш за любов е равнозначно на това да се занимаваш с любов."
"Любовта се чува в гласа по-рано, отколкото се открива в погледа."
"Никой не става приятел на жена, ако може да стане нейн любовник."
"Търсенето на разнообразие в любовта е признак на безсилие."
"Жена, която се смее над своя мъж, не може повече да го обича."
"Жените гледат на своите любовници като на средство за удовлетворяване на своето тщестлавие. Самите себе си - ето кого те обичат в нас."
"Съществува тайна връзка между всички жени, както между всички свещенници от една религия.Те се мразят, но се защищават."
За романа "ДЯДО ГОРИО"
Историята на Дядо Горио е поредната разтърсваща човешка трагедия, предизвикана от хорските пороци, които убиват човека. Маниакалната любов на дядо Горио към неговите дъщери се явява неговия порок, както сам той казва: "Дъщерите ми бяха моя порок".
Именно тази отдаденост и всепоглъщаща любов го убива. На свой ред неговите дъщери са обсебени от себе си, от стремежа към собственото си благополучие и благоденствие. Те са точният пример за краен егоцентризъм. И в цялата тази тъжна картина, Балзак вплита една чиста младежка душа, търсеща своето мясти в света- Йожен дьо Разстиняк. Но успява ли да запази своята душевна чистота или бива обхванат от моралната проказа на хората околко него?
Книгата на Балзак засяга вечните човешки въпроси и избора на човека за живота му. Тя е вълнуваща и интригуваща, провокираща човешкия разум.
Балзак не е най-комерсиалния белетрист, дори е труден за четене, но определено има какво да се научи и от него.
информация: Уикипедия
Той е най-голямото дете в семейството на Бернар Балзак, работил като секретар на министъра на флота, а по-късно и висш чиновник в правителството след Юлската революция, и Анн-Шарлот Саламбиер, парижанка от буржоазно семейство. Първите години от живота си Балзак прекарва извън семейството, под грижите на дойка, което е било разпространена практика във Франция по онова време. На 8 години Балзак е изпратен във Вандомския интернат на ораторианците - тогава се ражда брат му Анри-Франсоа. На 13 години не успява да премине в следващия клас на интерната и се премества в лицея Шарлеман в Париж. Като цяло детството на Балзак е било по-скоро нерадостно и той най-вероятно е развил чувство на ненавист към майка си.
След реставрацията на Бурбоните в 1814 година цялото семейство на Балзак се премества в Париж. През 1816 г. завършва училище и записва право в Сорбоната. Освен това посещава и лекциите на философско-психологически- факултет. По-късно започва да работи като помощник в различни правни кантори. През 1819, когато семейството му поради финансови причини се премества в малкия град Вилпаризис, Балзак обявява, че иска да стане писател и наема една мансарда, където да осъществи намерението си.
Първото му произведение, трагедията „Кромуел“, отчайва цялото му семейство. До 1822 г. Балзак публикува няколко романа под различни псевдоними, но не е оценен като писател. Въпреки тези неуспехи той продължава да се занимава с литература, като пробва уменията си и в бизнеса. Балзак основава издателска компания, която няма успех. Тези дейности му донася големи дългове, като до края на живота си Балзак остава длъжник на майка си, която финансира начинанието.
ТВОРЧЕСТВО
След период на провали, на 29 години усилията на Балзак се увенчават с успех. През 1829 г. той публикува историческия роман „Шуани“, повлиян от стила на Сър Уолтър Скот. Постепенно Балзак започва да си създава репутация на значим писател.
Друго важно произведение от този период е романът „Шагренова кожа“ (1831 г.), повлиян от идеите на Якоб Бьоме. В „Шагренова кожа“ главният герой си служи с магия, за да постигне успех. Този „философски“ роман донася на Балзак 5000 франка.
През 1833 г. у Балзак се заражда идеята да обедини по-старите си романи, така че те да представят облика на френското общество от Великата френска революция до края на Юлската монархия в поредица от книги. Този план довежда до създаването на незавършения цикъл „Човешка комедия“, като това заглавие е съотнесено към „Божествена комедия“ на Данте.
През 1835 г., пишейки един от най-добрите си романи „Дядо Горио“, Балзак решава да включи в нови произведения, част от Човешката комедия, герои, участвали преди това в други романи. Така с течение на времето, той създава свят от около 2000 герои, които представят френската действителност след Революцията. Най-значителните му романи са „Сезар Бирото“, „Възход и падение на куртизантките“, „Йожени Гранде“, „Братовчедката Бет“ и др.
За да осъществи проекта си, Балзак създава книга след книга. Работохолизмът му (често от 15 до 17 часа на ден) и безконтролната консумация на кафе стават легендарни.
Бюст на Балзак от Огюст Роден (1892)
Докато изпълнява творческите си планове, Балзак натрупва още дългове, извършвайки безнадеждни финансови операции. Веднъж той разработва план за отглеждане на ананаси в дома си, но след две години на неуспех е принуден да бяга от кредиторите си, скривайки самоличността си под името на икономката си.
Извънредната му жизненост и творческа сила не се ограничават с литературните му дейности. Балзак обича живота и удоволствията и въпреки големите дългове, поддържа луксозен начин на съществуване. До 1843 г. има постоянно различни любовници, като в повечето случай успява да привлече в своя кръг жертвоготовни и щедри дами.
През 1832 година Балзак започва кореспонденция с украинската графиня Евелина Ханска, с която има дълга връзка, помрачавана от пречките, които Руската империя поставя пред брака им. Едва на 14 март 1850 г. те успяват да се оженят.
Към 1844 г. постоянното напрежение и огромните количества кафе казват думата си и Балзак започва да страда от сериозни здравословни проблеми. Малко след сватбата си, той умира. Погребан е в гробището Пер Лашез, като надгробното слово държи Виктор Юго.
Балзак не е приет във Френската Академия. Стилът му, в който лесно се долавя бързината, с която е писал, е считан по времето му за несериозен и лишен от форма. Въпреки това през 1845 г. е награден с ордена на Почетния легион.
НАЙ - ИЗВЕСТНИТЕ РОМАНИ НА БАЛЗАК СА:
----- La peau de chagrin (Шагренова кожа, 1831)
----- Eugènie Grandet (Йожени Гранде, 1833)
----- Le père Goriot (Дядо Горио, 1835)
----- “Лилия в долината”/1836/
----- “Историята на величието и падението на Цезар Бирото”/1837/,
----- "Величие и падение на куртизанките"
----- Les illusions perdues ("Изгубени илюзии"1837-43; в три тома)
----- La Cousine Bette (Братовчедката Бет, 1846)
----- Бедните родители
МИСЛИ НА БАЛЗАК
„Бъдещето на нацията е в ръцете на майките.“
"В Париж младите хора правят кариера с помощта на жените, а жените - с помощта на старци."
„Да се съмняваш в Бог, означава да вярваш в него.“
„Да се ядосваш значи да наказваш себе си за грешките на другите.“
„Завистта е един от най-действените елементи на ненавистта.“
„Зад всяко голямо богатство се крие престъпление.“
„Каквото и да правиш, трябва да го правиш добре, дори то да е безумие!“
„Когато целта не е ясна, пътят е погрешен.“
„Любовта прощава или всичко, или нищо.“
„Нещастието е добър учител, но неговите уроци са жестоки.“
„Рискуваме да сгрешим много, ако съдим за човека по неговите съчинения; хартията търпи всичко.“
"Човек може да обича и да не е щастлив, може да е щастлив, без да обича, но да обича и да бъде щастлив-това би било истинско чудо.
„Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив - всичко.“
„Интригата е по-силна от таланта - тя може от нищо да направи нещо.“
„Когато жените обичат, те ни прощават всичко дори и недостатъците. Когато не ни обичат те не прощават нищо дори достойнствата ни.“
"Силата е търпение и време."
"Нищо не ни свързва така, както нашите пороци."
"Обстоятелствата се променят, принципите никога."
"Вселената, това е разнообразие в единството."
"Законите са паяжини, през които минават големите мухи и където остават малките."
"Идеите могат да бъдат обезвредени само с идеи."
"Съществува само една гигантска машина, коята се управлява от пигмеи и това е бюрокрацията."
"Тайната на крупните състояния, възникнали неизвестно как, е скрита в престъпление, но то е забравено, защото е извършено чисто."
"Този, който търси милиони, много рядко ги намира, но затова пък този, който не ги търси - не ги намира никога!"
"Никога не правете услуги за които не ви молят."
"Славата е отрова полезна само в малки дози."
"Изпивайки чашата на удоволствието до дъно, ние откриваме там повече чакъл, отколкото перли."
"Любовта е единствената страст не признаваща нито минало, нито бъдеще."
"Да говориш за любов е равнозначно на това да се занимаваш с любов."
"Любовта се чува в гласа по-рано, отколкото се открива в погледа."
"Никой не става приятел на жена, ако може да стане нейн любовник."
"Търсенето на разнообразие в любовта е признак на безсилие."
"Жена, която се смее над своя мъж, не може повече да го обича."
"Жените гледат на своите любовници като на средство за удовлетворяване на своето тщестлавие. Самите себе си - ето кого те обичат в нас."
"Съществува тайна връзка между всички жени, както между всички свещенници от една религия.Те се мразят, но се защищават."
За романа "ДЯДО ГОРИО"
Историята на Дядо Горио е поредната разтърсваща човешка трагедия, предизвикана от хорските пороци, които убиват човека. Маниакалната любов на дядо Горио към неговите дъщери се явява неговия порок, както сам той казва: "Дъщерите ми бяха моя порок".
Именно тази отдаденост и всепоглъщаща любов го убива. На свой ред неговите дъщери са обсебени от себе си, от стремежа към собственото си благополучие и благоденствие. Те са точният пример за краен егоцентризъм. И в цялата тази тъжна картина, Балзак вплита една чиста младежка душа, търсеща своето мясти в света- Йожен дьо Разстиняк. Но успява ли да запази своята душевна чистота или бива обхванат от моралната проказа на хората околко него?
Книгата на Балзак засяга вечните човешки въпроси и избора на човека за живота му. Тя е вълнуваща и интригуваща, провокираща човешкия разум.
Балзак не е най-комерсиалния белетрист, дори е труден за четене, но определено има какво да се научи и от него.
информация: Уикипедия
1 коментар:
Mesri mnogo za tazi informaciq !! :)
Публикуване на коментар