петък, 24 декември 2010 г.

Тери Пратчет - Цитати


„Слънчевата светлината мисли, че е по-бърза от всичко, но греши. Без значение колко бързо пътува тя, тъмнината винаги е там първа и я чака.“

„Времето е наркотик, много от него убива.“

„Автентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект.“

„Фантастиката и фентъзито са като спортен уред за мисълта - не могат да те отведат никъде, но тренират мускула, с който можеш да стигнеш навсякъде.“

"Всяка една война в човешката история винаги завършва с абсолютно един и същи резултат: гарвани - 1000 точки, хора - 0 точки."

„Нека по-добре да кажем, че ако пълният и абсолютен хаос е светкавицата, той е просто този, който ще застане насред бурята горе на хълма, облечен в мокра медна броня, и ще се развика, че всички богове са копелета.“

„Не, това което не харесваше у героите, беше самоубийствената им мрачна унилост, когато бяха трезви, и пагубната им лудост, когато бяха пияни.“

„Виждаш ли колко е глупаво цялото това магьосничество. Цели двайсет години учиш магията, която довежда голи девици в спалнята ти, а накрая си така упоен от живачни пари и толкова си ослепял от четене на стари магьоснически книги, че въобще не можеш да си спомниш какво следва после.“

„Двуцветко беше турист - първият, видян някога на Диска. Турист, според Ринсуинд, означаваше идиот.“

„Всичко си вървеше много добре около чистата логика и начина, по който вселената се управляваше от логиката и хармонията на числата, но беше очевиден простият факт, че Дискът явно прекосява пространството на гърба на гигантска костенурка, а боговете имаха навика да наобикалят къщите на атеистите и да им трошат прозорците.“

„Естествено - отговори Ринсуинд, - това, което героите обичат най-много, е самите себе си.“

„Единствената причина да влезеш в устата на Смърт е, за да откраднеш златните му зъби.“

„Някои пирати се сдобиваха с безсмъртие чрез страхотни прояви на жестокост или с отчаяна смелост. Други стигаха до безсмъртието като натрупваха несметно богатство. Но още преди много време капитанът беше взел принципното решение за себе си да се сдобие с безсмъртие, като не умира.“

- НЕ СИ ЧУВАЛ ЗА ЗАЛИВА МАНТИ, НАЛИ? - попита Смърт.

- Не, сър - каза Морт.

- ТАМ ИМА ЗНАМЕНИТО КОРАБОКРУШЕНИЕ.

- Наистина ли е имало?

- ЩЕ ИМА - каза Смърт, - АКО ОТКРИЯ КЪДЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ, СЕ НАМИРА ПРОКЛЕТОТО МЯСТО.

Нещата, които се опитват да приличат на други неща, често пъти приличат на нещата повече от самите неща.

Ключът към разбирането на всички религии е, че представата на боговете за добро забавление е „Не се сърди, човече" с криви зарчета.

Магията е, за да бъде управлявана, а не за да управлява.

Ненамесата в събитията е като обещание да не плуваш. Абсолютно никога не го нарушаваш, освен ако не се озовеш във водата

„Всички убийци имат огледала в цял ръст в стаите си, защото е ужасяващо обидно да убиеш някого, когато си зле облечен.“

"Стражникът го изгледа толкова цинично, че сякаш и въздуха се омърля"

[[Сержант Колън, мислеше си той, докато се препъваше из плесенясалия мрак. Ето един човек, който обичаше тъмнината. Сержант Колън дължеше трийсет години щастлив семеен живот на факта, че г-жа Колън работеше по цял ден, а Сержант Колън работеше по цяла нощ. Те си общуваха посредством бележки. Той й приготвяше чая преди да излезе нощем, а тя му оставяше закуската вкусна и топла във фурната сутрин. Имаха три големи вече деца и Ваймс предполагаше, че са се родили в резултат на изключително убедително писане.]]

„Общо взето, алхимиците в Анкх-Морпорк успяваха единствено да превръщат златото в по-малко злато.“

„— Какви студенти, бе? - изръмжа Архиканцлерът.

— Не се ли сещате, господине? Онези по-кльощавите и бледите? Нали сме в университет? Те са задължителна част от пейзажа като плъховете.“

„После обаче човек отхапваше от наденичката и научаваше за кой ли път, че Диблър Сам Си Прерязвам Гърлото успява да употреби и онези части на животното, които и самото животно не подозира, че притежава. Диблър бе стигнал до прозрението, че ако сложиш в изобилие пържен лук и горчица, ще накараш хората да ядат каквото и да било.“

„Същността на прогреса е в това, че лошото се случва по-бързо“

"Гутен ден, голем брато, майне домакине! Троа бири пер нас, пор ке е мор силну зле."

„Гравитацията е навик, от който е трудно да се откажеш.“

Една от особеностите на думите е, че значенията им се изплъзват като змии.

Не е важно какво имаш, а как го имаш.

„Най-кратката единица за време в мултивселената е нюйоркската секунда. Тя се определя като периода между включването на зеления светофар и клаксона на таксито зад вас.“

„Ринсуинд умееше да крещи за милост на деветнадесет езика, а просто да крещи - на още четиридесет и четири.“

„- Късмет ми е презимето, - измънка Ринсуинд, - ама Лош ми е името.“

„Естественият подбор се грижи професионалните герои, които в решителния момент си задават въпроси като "А каква е всъщност моята цел в живота?", бързо да се прощават и с целта, и с живота.“

„Знам ги аз хората, дето подкокоросват към жертви за общото благо! Никога не са същите проклетници, които правят жертвите! Чуете ли някого да кряска: "Напред, смели другари!", тъкмо той се е сврял зад най-големия камък и носи най-здравия шлем! Разбрахте ли сега?“ (Ринсуинд държи реч за политиката)

„-Има цели, за които човек може да даде живота си - твърдо изрече Пеперудата.

-Не, няма! Животът ти е само един, а цели колкото искаш, по пет за грош!

-Ох...Как можеш да живееш с такава философия?

Ринсуинд си пое дъх и чак тогава я увери:

-До дълбоки старини.“

Някакъв човек премиташе стълбите, поне на теория. Всъщност само местеше мърсотията насам-натам, като й даваше възможност да види нови гледки и да срещне нови приятели.

Затова хората дърдорят, че шоуто трябва да продължи. Защото [i]трябва[/i]. Повечето хора в трупата дори не биха разбрали на какво всъщност се чудите.

"ХОРАТА ПРАВЯТ ЖИВОТА ТОЛКОВА ИНТЕРЕСЕН. ПРЕДСТАВЯШ ЛИ СИ, ЧЕ ВЪВ ВСЕЛЕНА ПЪЛНА С ТОЛКОВА ЧУДЕСА, ТЕ УСПЯЛИ ДА ИЗМИСЛЯТ СКУКАТА? УДИВИТЕЛНО!" - Смърт на Диска

„Всички ние, полицаите, имаме проблеми. Нормалните не стават полицаи“

„Глупавите хора са способни да направят това, за което умните дори не се осмеляват да помислят.“

„Дай на човека огън и той ще се топли цял ден, подпали му чергата и ще те помни за цял живот.“

„Коефициентът на интелигентност на съществото, наречено тълпа, е корен квадратен от броя на хората в нея.“

„Мажете хляба от страната на маслото!“

„Никой не обича да му казват, че днес е щастливият му ден. Такива думи не вещаят нищо добро. Когато някой ти каже, че днес е щастливият ти ден, значи нещо много неприятно е на път да ти се случи.“

„Няма смисъл да водиш война, ако ще си на губещата страна.“

„Разбира се, откраднатите вещи имат глупав недостатък – никога не са на местопрестъплението.“

„Само престъпленията може да се извършват на тъмно. Наказанието трябва да е на светло!“

„Събирането на данъци, господа, в голяма степен прилича на млеконадоя. Номерът е да изстискаш максимално количество мляко при минимум мучене.“

„Хм. Косата ми се е разредила... По-малко за сресване, от една страна, но повече лице за миене...“

„Veni, vermini, vomini - дойдох, натрясках се, издрайфах се?“

„Vizi, veneri, vamoozi - посетих, прихванах срамна болест, чупих се.“

Хаосът се намира в изобилие тъкмо там, където някой се опитва да въведе ред. И хаосът винаги надмогва реда, защото е по-способен организатор.

Единствено хората,които са здраво стъпили на земята,успяват да градят въздушни кули.

Беше голяма чаша, пълна с един от онези коктейли, в които всяка лепкава силна съставка се налива майсторски, за да не се смесят слоевете.Измислят им имена като "Прокобата на небесната дъга", а където повече държат на истината - "Здравей и сбогом, сива клетчице".

четвъртък, 23 декември 2010 г.

Първият български сайт за сценаристи

Адски ни мързи да пишем каквото и да е било около празниците, но добре, че има сайтът kinocentar, от които да разберем, че е стартирал първият Българския сайт за сценаристи. Хвърлете едно око на http://www.scenarist-bg.com/.

Дано сайтът се разпространи и режисьори с възможности да открият свойте сценарий там.

сряда, 22 декември 2010 г.

Знаете ли, че...





Знаете ли, че най-популярната латиноамериканска писателка Исабел Алиенде започва всеки свой роман на датата 8 януари. През 90-те години на миналия век всяка нейна книга влиза в челната десетка на най-продаваните заглавия в света. Нейното най-известно произведение, “Къщата на духовете”, се ражда от писмата, които пише на своя 99-годишен дядо, който тогава е на смъртно легло. Книгата на практика отразява седемдесетгодишната история на собственото й семейство.


Знаете ли, че...

























Знаете ли, че истинското име на Луис Карол е Чарлз Латуидж Доджсън. Писателят променя името си и не иска да се представя като детски автор, тъй като е преподавател по математика в Оксфорд. Разбира се той дължи своята световна популярност именно на писателската си дарба и по-точно на произведенията „Алиса в Страната на чудесата“ и „Алиса в Огледалния свят“. Прототипът на Алиса е четири годишно момиче, което се казва Алис и е дъщеря на декана на колежа, в който преподава Доджсън.


АЙРИС МЪРДОК - живот и творческа дейност


Джийн Айрис Мърдок е англо-ирландска романистка, известна с романите си, в които съчетава остри сюжети са съчетани с богата обрисовка на действащите лица и често засяга етически или сексуални теми.
Мърдок е една от т.нар. сърдити млади хора в британската литература.
Тя е родена в Дъблин на 15 юли 1919 година. Майка й Ирен Алис Ричърдсън е даровита оперна певица, а баща й Уилс Джон Нюс Мърдок заема различни държавни служби като чиновник. Въпреки че семейството й се премества в Лондон, докато е още съвсем малка, Айрис държи на ирландските си корени и запазва ирландския акцент в говора си цял живот.

От 1938 до 1942 работи в Министерството на финансите, а между 1944 и 1946 в UNNRA, организация за хуманитарни помощи към ООН. След това около година живее в Лондон, където пише аспирантура и посещава лекциите на философа Лудвиг Витгенщайн. По това време е запалена по екзистенциализма. Запознава се със Сартр, чете произведенията на Камю и Симон дьо Бовуар. През 1948 година Айрис е поканена да преподава в Оксфордския колеж Сент Ан, а от 1963 до 1967 води курсове в Кралския колеж по изкуствата.

Четиридесетте години на миналия век са изпълнени с любовни приключения за Мърдок. Страстна любов я свързва с Франц Щайнер, поет с енциклопедично образование, който умира в ръцете й от сърдечен удар. Сред емоционалните увлечения на Айрис е и Елиас Канети, но през 1956 година тя се омъжва за Джон Бейли, писател и професор по английски език в Оксфорд. Двамата се установяват в Оксфордшир, в красива къща с огромен басейн. Въпреки някои забежки на Айрис, бракът им е щастлив съюз на двама учени. Бейли пише няколко рецензии от нейно име, занимава се с кореспонденцията й и по никакъв начин не се опитва да влияе на творчеството й. От своя страна Айрис се обръща към съпруга си с „котенце” и подписва чековете си като Айрис Бейли.

Намерила покой и стабилност в живота си, Мърдок се отдава на писане. Един от приятелите й я описва така: „Прилича ми на статуя на Хенри Мур, наместена между два масива хартия – един с чисти листове, а другият - изписани. Това е феноменална индустрия.”

Първата публикувана работа на Мърдок е критическото есе „Сартр – романтичния рационалист” (1953).

През 1954 година излиза първият й роман „Под мрежата”. Още ранните й романи „Пясъчният замък” (1957), „Камбаната” (1958), „Отделената глава” (1961), „Еднорогът” (1963) и „Червено и зелено” (1965) се отличават с безупречен стил.

Голяма част от романите на Мърдок са написани в „първо лице, единствено число”. Героят-разказвач обикновено е мъж, надарен с красноречието на оратор, удачно манипулиращ с еротичното си обаяние останалите персонажи. Съдбата му е с развоя на романа да се оттърси от илюзиите на досегашния си живот и да открие истината за заобикалящия го свят. Мърдок превръща главния герой в „странстващ рицар”, страдащ от чувство за пасивност, но решен на всяка цена да разбере същността на събитията.

Нейните герои са като пукнати огледала, субективно и изкривено отразяващи белетристичните светове, които населяват. На тях не им е дадено да съществуват в равно епическо време. Тяхното битие е драматично, напомнящо начупена линия, подчиняваща се на хаотичните импулси в душите им. Вероятно за това динамиката и напрежението на повествованието, заедно с напрегнатото преосмисляне на събитията от самите герои, правят необичайна структурата на книгите на Мърдок. Спокойното темпо в началото неочаквано се пришпорва с често сензационни обрати и отново се сменя с фрагменти, в които действието замира, оставяйки читателите да се замислят над случилото се.

Характерните за цялото творчество на Мърдок образи, типични за театъра - играта, ролята, маската, й позволяват свободно да жонглира с митове от различни религиозни системи, архитипни образи и философски идеи в по-късните романи:

„Черният принц” (1973)
„Дете на думите” (1975)
„Морето, морето” (1978)
„Монахини и войници” (1980)
„Ученикът на философа” (1983)
„Книгата и братството” (1987)
„Посланието на планетата” (1989)
„Зеленият рицар” (1993)
„Дилемата на Джексън” (1995).

Мърдок трансформира мита в средство за откриване на Божественото във всекидневния живот, като извежда на преден план безкористната любов към ближния, страданието като неизбежна част от духовното пречистване и огромния потенциал на Свободата на избора. Магията, илюзията, театърът, трикът, хипнозата - тези средства подчертават загадките на битието, пред които застават героите на Мърдок, показват тяхната маломерност пред всемогъщите закони на природата и мирозданието. Това активира дремещите в подсъзнанието на героите сили, благодарение на които на финала се постига душевното прераждане.

Мърдок публикува 26 романа. Има 6 номинации Букър, като за „Морето, морето” полува наградата. През 1987 година английската кралица я удостоява със званието Дама на Британската Империя, което е еквивалент на титлата Рицар. Последната си книга „Дилемата на Джексън” Айрис Мърдок пише, когато вече е засегната от болеста на Ауцхаймер.

На 8 февруари 1999 година Мърдок умира на седемдесет и деветгодишна възраст.

вторник, 21 декември 2010 г.

Щрих за нашето себеизразяване

За да изразим себе си и да отстоим разбиранията и вижданията си, трябва да приемем същите у другите за реални.
А за да изразим себе си, е необходимо да отворим цялата си същност, собственото си „его”, или казано по друг начин да отключим портата на сигурността, на самосъхранението.
Само тогава изразяването на нашите разбирания и желания може да доведе до някакъв ефект и смисъл.
Именно в такъв момент ние постигаме своето съпреживяваме с другите, за да докажем, че ги разбираме и да предизвикаме тяхното внимание към нас. Важно е да ги убедим в конкретността на нещата и идеите, които отстояваме, ако трябва и в качеството на съответен продукт, който представяме с конкретна цел.

© Николай Пеняшки – Плашков

петък, 17 декември 2010 г.

Първият роман в света


Първият роман в света, написан на пишеща машина, е “Приключенията на Том Сойер” от Марк Твен.


четвъртък, 16 декември 2010 г.

Арсений Тарковски - Стихи

СТАНЬ САМИМ СОБОЙ
          Werde der du bist.
Гете1

Когда тебе придется туго,
Найдешь и сто рублей и друга.
Себя найти куда трудней,
Чем друга или сто рублей.

Ты вывернешься наизнанку,
Себя обшаришь спозаранку,
В одно смешаешь явь и сны,
Увидишь мир со стороны.

И все и всех найдешь в порядке.
А ты - как ряженый на святки -
Играешь в прятки сам с собой,
С твоим искусством и судьбой.

В чужом костюме ходит Гамлет
И кое-что про что-то мямлит,-
Он хочет Моиси играть,
А не врагов отца карать.

Из миллиона вероятий
Тебе одно придется кстати,
Но не дается, как назло
Твое заветное число.

Загородил полнеба гений,
Не по тебе его ступени,
Но даже под его стопой
Ты должен стать самим собой.

Найдешь и у пророка слово,
Но слово лучше у немого,
И ярче краска у слепца,
Когда отыскан угол зренья
И ты при вспышки озаренья
Собой угадан до конца.
Примечания
1. См. раздел Гете на этом сайте. Обратно

Арсений Тарковский. Стихи разных лет.
Москва, "Современник" 1983.



* * *

           Кони ржут за Сулою...
Слово о полку Игореве

Русь моя, Россия, дом, земля и матерь!
Ты для новобрачного — свадебная скатерть,

Для младенца — колыбель, для юного — хмель,
Для скитальца — посох, пристань и постель,

Для пахаря — поле, для рыбаря — море,
Для друга — надежда, для недруга — горе,

Для кормщика — парус, для воина — меч,
Для книжника — книга, для пророка — речь,

Для молотобойца — молот и сила,
Для живых — отцовский кров, для мертвых — могила.

Для сердца сыновьего — негасимый свет.
Нет тебя прекрасней и желанней нет.

Разве даром уголь твоего глагола
Рдяным жаром вспыхнул под пятой монгола?

Разве горький Игорь, смертью смерть поправ,
Твой не красил кровью бебряный рукав?

Разве киноварный плащ с плеча Рублева
На ветру широком не полощет снова?

Как — душе дыханье, руке — рукоять.
Хоть бы в пропасть кинуться — тебя отстоять.
Арсений Тарковский. Стихи разных лет.
Москва, "Современник" 1983.



НОЧНОЙ ДОЖДЬ
То были капли дождевые,
Летящие из света в тень.
По воле случая впервые
Мы встретились в ненастный день.

И только радуги в тумане
Вокруг неярких фонарей
Поведали тебе заране
О близости любви моей,

О том, что лето миновало,
Что жизнь тревожна и светла,
И как ты ни жила, но мало,
Так мало на земле жила.

Как слёзы, капли дождевые
Светились на лице твоём,
А я ещё не знал, какие
Безумства мы переживём.

Я голос твой далёкий слышу,
Друг другу нам нельзя помочь,
И дождь всю ночь стучит о крышу,
Как и тогда стучал всю ночь.
Арсений Тарковский. Стихи разных лет.
Москва, "Современник" 1983.

За болката

За болката съм писал и ще пиша, но не и за моята. А и не е необходимо, понеже болката на другите е и моя.
Най - болезнена е когато сме сами. А самотата в повечето случаи е болезнена. Има моменти когато тя боли, или пък болката ни кара да се усамотяваме, за да се излекуваме от нея.
А единственото лекарство е когато крещя сред природата.

сряда, 15 декември 2010 г.

АРСЕНИЙ ТАРКОВСКИ - ПОЕЗИЯ

Содержание:

» 1914
» 25 июня 1935
» 25 июня 1939 года
» А все-таки я не истец...
» Актер
» Анжело Секки
» Балет
» Беженец
» Белый день
» Бессонница
» Близость войны
» Был домик в три оконца...
» В дороге
» В музее
» В последний месяц осени, на склоне...
» Верблюд
» Весенняя пиковая дама
» Ветер
» Вечерний, сизокрылый...
» Вещи
» Влажной землей из окна потянуло...
» Во вселенной наш разум счастливый...
» Вот и лето прошло...
» Вы нашей земли не считаете раем...
» Где целовали степь курганы...
» Голуби
» Град на Первой Мещанской
» Греческая кофейня
» Григорий Сковорода
» Дагестан
» Дерево Жанны
» Деревья
» До стихов
» Дождь в Тбилиси
» Дождь
» Дом без жильцов заснул...
» Дом напротив
» Душу, вспыхнувшую на лету...
» Если б, как прежде, я был горделив...
» Ехал из Брянска в теплушке слепой...
» Еще в ушах стоит и звон и гром...
» Жизнь меня к похоронам...
» Жизнь, жизнь
» Загадка с разгадкой
» Записал я длинный адрес...
» Затмение солнца, 1914
» Звездный каталог
» Зеленые рощи, зеленые рощи...
» Земля
» Земное
» Зима в лесу
» Зимой
» Зуммер
» И это снилось мне, и это снится мне...
» И эту тень я проводил в дорогу...
» И я ниоткуда пришел расколоть...
» Иванова ива
» Игнатьевский лес
» Из окна (Еще мои руки не связаны...)
» Из окна (Наверчены звездные линии...)
» К стихам
» Как двадцать два года тому назад
» Как сорок лет тому назад...
» Кактус
» Карловы Вары
» Книга травы
» Когда купальщица с тяжелою косой...
» Когда под соснами, как подневольный раб...
» Колыбель
» Комитас
» Конец навигации
» Кора
» Красный фонарик стоит на снегу...
» Кухарка жирная у скаред...
» Ласточки
» Малиновка
» Малютка-жизнь
» Мартовский снег
» Мельница в Даргавском ущелье
» Меркнет зрение - сила моя...
» Мне бы только теперь...
» Мне в черный день приснится...
» Мне другие мерещятся тени...
» Мне опостылели слова, слова, слова...
» Мотылек
» Музе (Мало мне воздуха...)
» Мы крепко связаны разладом...
» Мы шли босые, злые...
» Мщение Ахилла

» На пространство и время ладони...
» На черной трубе погорелого дома...
» Над черно-сизой ямою...
» Надпись на книге
» Немецкий автоматчик подстрелит на дороге...
» Новогодняя ночь
» Ночной дождь
» Ночь под первое июня
» Ночью медленно время идет...
» О, только бы привстать...
» Ода (Подложи мне под...)
» Оливы
» Отнятая у меня, ночами...
» Охота
» Пауль Клее
» Первая гроза
» Первые свидания
» Перед листопадом
» Песня (Давно мои ранние годы прошли...)
» Петровские казни
» Пляшет перед звёздами звезда...
» Под сердцем травы тяжелеют росинки...
» Позднее наследство...
» Поздняя зрелость
» Полевой госпиталь
» Портрет
» После войны
» Посредине мира
» Поэт
» Превращение
» Предупреждение
» Приазовье
» Проводы
» Просыпается тело...
» Пускай меня простит Винсент Ван-Гог...
» Пушкинские эпиграфы
» Ранняя весна (Эй, в черном ситчике...)
» Река Сугаклея уходит в камыш...
» Рифма
» Руки
» Рукопись
» Русь моя, Россия, дом, земля и матерь!..
» С утра я тебя дожидался вчера...
» Сверчок
» Синицы
» Сирени вы, сирени...
» Сколько листвы намело...
» Словарь
» Снежная ночь в Вене
» Снова я на чужом языке...
» Сны
» Соберемся понемногу...
» Стань самим собой
» Стелил я снежную постель...
» Степная дудка
» Степь
» Стирка белья
» Стихи из детской тетради
» Стихи попадают в печать...
» Стол накрыт на шестерых...
» Стояла батарея за этим вот холмом...
» Страус в 1913 году
» Струнам счет ведут на лире...
» Суббота, 21 июня
» Тебе не наскучило каждому сниться...
» Телец, Орион, Большой пес
» Темнеет
» Титания
» Тот жил и умер, та жила...
» Третьи сутки дождь идет...
» Ты, что бабочкой черной и белой...
» У лесника
» Утро в Вене
» Феофан Грек
» Фонари
» Хорошо мне в теплушке...
» Цейский ледник
» Чего ты не делала только...
» Чем пахнет снег
» Через двадцать два года
» Четвертая палата
» Шиповник
» Эвридика
» Я боюсь, что слишком поздно...
» Я надену кольцо из железа...
» Я прощаюсь со всем...
» Я так давно родился...
» Я тень из тех теней, которые, однажды...
» Я учился траве, раскрывая тетрадь...
» Явь и речь
» Ялик

Кратка информация за хайку

Хайку се пише на много езици.
Извън Япония най - много поети има в англоговорящите страни.

***
Днес е почти невъзможно съществуването на хайку в традиционния му стил и формат.

***
Докато традиционната хайку поезия е съсредоточена върху природата и мястото на хората в нея, някои съвременни хайку поети в Япония и на Запад мислят за по широк обхват от предмети, подходящи за градската среда.

***
Хайку често се възползва от едно "светло" (понякога обозначени с припинателен знак) паралелно с използването на японски kireji за да се сравни в контраст, имплицитно, две събития, изображения или ситуации.

***
За да пише хайку, поетът трябва да бъде погълнат от природата, от конкретното събитие,
случка, бедствие и да се стреми да изрази с красотата на словото най - обикновения, реален
и истински "хайку момент" (да открие истината за първоначалното наблюдение).

***
Хайку се базира на богатата многовековна Японска и Будиска култура изпълнена с красота
и елегантност.

***
Хайку изразява дълбока вътрешна мъдрост.

неделя, 12 декември 2010 г.

Ще те обичам

Ще те слушам
до края на дните си!
Ще те обичам
до края на живота си,
и ще галя нежната ти кожа,
и ще вдишам
аромата на дъха ти!
В тази страстна игра
ще събираме
в сърцата млади
копнежа
на нежната любов -
забранена и желана.

Христоматия. Старобългарска литература

Автор: Ваня Мичева
Година на издаване: 2007
ISBN: 954527350Х
Корици: меки

Старобългарската литература възниква и се развива в българската държава от края на IX в. до втората половина на XVIII в. Пространствените и времевите граници определят само отчасти това явление в културната история на България. За да разберем същността й, трябва да приобщим старобългарската литература към средновековното европейско словесно изкуство, за което основен белег е утвърждаването на християнските ценности. Старобългарската литература предлага модели на християнско поведение чрез образите на светци, апостоли, мъченици в името на вярата и по този начин възпитава у възприемателите християнски добродетели, чрез които биха могли да изкупят греховете си и да заслужат вечен живот като праведници. Освен тези универсални идеи старобългарската литература през отделните си периоди разработва и някои специфични проблеми - за божествения произход на славянобългарската писменост, за достойнствата на св. св. Кирил и Методий и техните ученици, за византийското и османското робство. Уникална по своето съдържание е и българската богомилска и противобогомилска книжнина, която се разпространява в Италия, Франция и в целия православен християнски свят. Очевидно е, че българската литература през ІХ-VІІІ в. има свои типични и отличителни черти и следователно представлява своеобразен културен феномен в историята на европейската цивилизация.
Ваня Мичева


Издател: Дамян Яков

Издателство "Хеликон"

петък, 10 декември 2010 г.

Руска литература и критика на 20 век

Здравейте приятели!
Посетете посочените линкове на Руската виртуална библиотека:

http://www.rvb.ru/belyi/

http://www.rvb.ru/remizov/

http://www.rvb.ru/hlebnikov/

http://www.rvb.ru/mandelstam/

http://www.rvb.ru/mamleev/

http://www.rvb.ru/np/

http://www.rvb.ru/swassjan/

Желая Ви приятно четене!

"Балада. Гибелната любов на феята" на Маги Стийвотър


Магическа история за любовта, която не умира…

Джеймс и Диърдри са в ново училище – музикалната академия „Торнкинг-Аш” за таланти със специални дарби. Те се надяват, че ще имат нормалния живот на всички тийнейджъри, но много скоро става ясно, че това е невъзможно.

Силата на Диърдри не е намаляла и тя привлича феите, които се подготвят да завладеят света на хората. Ди, освен че трябва да се бори с тях, е изправена пред още едно предизвикателство: да разбере коя е истинската й любов...

Талантът на Джеймс го превръща в мишена на може би най-опасната фея – красивата Ноала, която иска душата му. Джеймс има достатъчно причини да се страхува от феите и въпреки това допуска опасно близо до себе си Ноала. Любовта му към Диърдри не е изчезнала, но той изненадващо открива, че има чувства към момичето от другия свят и все повече го привличат омагьосващите очи на феята.

Хелоуин, Денят на мъртвите, наближава и Джеймс ще трябва да се изправи срещу кралицата на феите и господаря на царството на смъртта. И да направи най-трудния избор: чий живот да спаси – на Ди или на Ноала?

"Фантастично продължение на „Ридание”... Светът на „Балада”, пуснал корени в келтските митове, е плашещ, загадъчен, магически и разтърсващ, изпълнен с много любов и страст.” Booklist

Маги Стийвотър е автор на бестселъра на New York Times „Тръпка“, наречен от Publishers Weekly „най-красивата любовна приказка“. Маги постига феноменален успех с трилогията си „Тръпка“, „Копнеж“, „Завинаги“, по която продуцентите на „Властелинът на пръстените“ вече правят мащабна филмова продукция. Автор е и на двата романа за тъмните феи – „Ридание“ и „Балада“. Живее във Вирджиния заедно с очарователно праволинейния си съпруг, двете им малки деца, две невротични кучета и една криминално проявена котка.
Мнения за „Балада”

"Маги Стийвотър е създала мрачен, вълнуващ свят, в който нямам търпение да попадна отново.” Anna's Book Blog

„Не се случва много често и затова е толкова специално, когато стане. Усещането за наслада, която изпълва тялото ти, само след първите няколко страници на книгата. Чувството е някак златисто и топло, и магическо, и ти е ясно, че ще обикнеш книгата в ръцете си, че в нея ще откриеш една от онези редки истории, които са съвършени и точно за теб, и че тя ще се запечата в съзнанието ти дълго след като затвориш последната страница. „Ридание” на Маги Стийвотър е една от тези книги за мен – с красивия си език, с искрената и романтична история. С притеснение отворих страниците на нейното продължение, „Балада”. Магията беше там отново.” Мери Кейт, Amazon.com

"С великолепното си остроумие, чудесни образи и красив стил „Балада” ще ви накара да се смеете и да въздишате, макар че ще разбие сърцето ви.” Р.Дж.Андерсън, автор на Faery Rebels: Spell Hunter

"Балада” е зашеметяваща, опияняваща и плашеща едновременно... Чисто удоволствие, което те завладява със замах.” Тамора Пиърс, автор на бестселъра на New York Times Terrier & Trickster's Queen

"Ръцете долу от Ноала – тя е моята най-любима фея на всички времена. Несигурна, умна, борбена – съвършено триизмерен образ, който очакваш да влезе във всеки един момент в стаята.” Charlotte's Library

"Мога категорично да кажа, че „Балада” надмина всичките ми очаквания. Порази ме, влезе право в сърцето ми и го остави разбито на парчета.” 

Fantastic Book Review
ИК "Кръгозор"
Корична цена: 11,90 лева


четвъртък, 9 декември 2010 г.

Лудият

автор: Шандор Петьофи
----------------------------

Защо, вий, хора ме безпокоите?!
Махнете се ! Аз бързам, бързам, страшно съм зает !
Плета камшик от слънчеви лъчи, да шибам гневно този подъл свят!
Да вие той, а аз да се присмея, тъй както нявга той ми се присмя !
Ха-ха-ха-ха…
В живота е така, един скърби, а друг му се присмива.
Но идва смърт и казва кротко “млък” !
И аз умрях веднъж. То бе отдавна.
Във чашата ми сипаха отрова - не други, а приятели добри.
Аз паднах мъртъв, ням и вцепенен, а те над мен притворно заридаха.
Как исках аз да скоча изведнъж! Да им отхапя носовете!
Но ”не”- си рекох. Нека им седят, нека имат носове,
Ta да миришат - когато гния да се задушават !
Ха-ха-ха-ха-ха…
А знаете ли, где трупа ми скриха ? В Африка пустинна.
Но една хиена ме подуши и изрови.
Хиена беше моят благодетел.
Поиска тя бедрото ми да схруска,
но аз и дадох моето сърце – отровена от него тя умря.
Ха-ха-ха-ха…
Човекът е такъв, на добрината със зло отплаща…
А разправят, бил той земен корен на прекрасен цвят,
разцъфнал горе в небесата. Не вярвайте ! Измама е това !
Човекът сам е цвят, но коренът му в ада черен никне…
Това научих от един мъдрец, но той бе луд. Умря от глад горкият !
Да бе обрал света !
Ха-ха-ха-ха…
А знаете ли, на човешка реч какво е песента на пъдпъдъка ?
Тя означава “бягай от жени “ !
Жените тъй изсмукват нас мъжете, както моретата реките.
И ясно е защо ! Да ги погълнат !
А женското животно е красиво, красиво, по-коварно от отрова,
която в чаша златна устните ни мами.
Аз пих от теб измамлива любов и капчица от тебе по е сладка
от пълното с отровна жад море.
А виждали ли сте морето вие, когато ураганът го люлее
и сее в него като семе смърт.
А виждали ли сте ураган, като селяк със вила от светкавици в ръка ?
Ха-ха-ха-ха…
Узрее ли плодът и пада от дървото.
И ти Земя, узря ! Пропадай ! Сгромоли се !
Не паднеш ли – до утре ще те чакам !
Тогава сам ще те пробия до средата
и сам ще те натъпча със барут
и сам ще те подпаля -
да се пръснеш на прах във тези небеса !
Ха-ха-ха-ха…
 ...
Превод: Иван Вазов 

Шандор Петьофи

(от Уикипедия, свободната енциклопедия)


Роден: 1 януари 1823
Кишкьорош, Унгария
Починал: 31 юли 1849
Шегешвар, дн. Румъния

Шандор Петьофи (на унгарски Petőfi Sándor) е псевдоним на Александър Петрович, унгарски национален поет и революционер. С участието си в Унгарската революция от 1848 и ранната си смърт той се превръща в един от символите на стремежа на унгарците към свобода и национална независимост.

Шандор Петьофи е роден през 1823 в Кишкьорош. Родният език на баща му, Ищван Петрович, е унгарски, макар че има сръбски произход, а майка му, Мария Хрузова е словачка. Въпреки това Петьофи има ярко изразено унгарско самосъзнание и се превръща в духовен водач на радикалните групи, стремящи се към независимост на страната.

Семейството на Петьофи живее в Сабадсалаш, където баща му притежава кланица, по-късно в Кишкунфеледихаза. Той е изпратен да учи в Шелмечбаня, но след като баща му се разорява през 1838 е принуден да напусне училището. През следващите години работи в различни театри в Пеща, след това е учител в Ощфяшсонифа и войник в Шопрон.

През 1842 Петьофи публикува първото си стихотворение „A borozó“ под псевдонима Шандор Петрович. Малко по-късно го публикува отново, използвайки за пръв път псевдонима Петьофи. През същата година той участва в пътуващ театър. Опитва се да се прехранва, като работи във вестник. Недохранен и болен, той пристига в Дебрецен, където приятели му помагат да се изправи на крака.

През 1844 Петьофи отива в Пеща, за да намери издател за стиховете си. Този път успява и започва да става все по-популярен. Той използва много фолклорни елементи и стила на популярните традиционни песни. Сред по-дългите му работи е поемата „Витязът Янош“ („János Vitéz“) от 1845. В същото време той се чувства неудовлетворен, тъй като цензурата и издателят му не му дават възможност да публикува стиховете си с по-политическа ориентация.

През 1846 Петьофи се запознава в Трансилвания с Юлия Сендреи, за която на следващата година се жени, въпреки волята на нейния баща, и прекарва медения си месец в замъка на граф Шандор Телеки. В следващите месеци той е още по-силно завладян от идеята за революция. Премества се в Пеща, където се включва в средата на радикално настроени студенти и интелектуалци. Те се стремят и към пропагандирането на унгарския език и литература, като през този период е открит първият постоянен унгарски театър.

Групата, в която участва Петьофи, насрочва за 19 март 1848 свикването на Национално събрание, което да одобри петиция с искания за независимост на Унгария, но те са изпреварени от събитията. На 15 март в Пеща достигат новините за началото на Австрийската революция във Виена и те решават да свикат събранието на същия ден. Петьофи е автор на „12 Pont“, списък с 12 искания , и на поемата „Nemzeti Dal“, с които започва Унгарската революция.

След първите седмици славата на Петьофи отшумява, но той продължава да пише стихове и публицистика, критикувайки водачите на революцията за тяхната умереност. Той се кандидатира на изборите за парламент, но не е избран.

По-късно Петьофи се присъединява към Трансилванската армия, водена от полския генерал Йожеф Бем, която води успешни действия срещу войските на Хабсбургите и румънски и саксонски милиции, но претърпява поражение от руските войски, изпратени да потушат революцията. Петьофи е видян за последен път по време на битката при Шегешвар на 31 юли 1849. Обстоятелствата около смъртта му са спорни. Преобладава мнението, че той загива по време на битката, но има хипотези, че той е пленен и отведен в Русия, където е убит или умира по-късно от естествена смърт.

Щрих за четенето

Когато зачета една книга, първото нещо което би ме впечатлило и предизвиква възприятията ми е заглавието, което пресъздава своеобразна картина във въображението ми, за да разбера идеята на автора, а това е само повърхностно усещане за творбата.
Ако идеята на автора не ми допада или ако съм предубеден към него, в мен възникват мислите за поредната глупава книга.
А дали предубежденията /позитивни или негативни/ се дължат на лично познаване на автора, с когото се разбирам или не, или пък от завист. Това е чисто българска черта...
Все пак говоря за четенето.
Иначе казано, става дума за подходящ подбор на книга, която искам да прочета.
Поради различната его - нагласа, начин на мислене, виждане и индивидуална настройка, всеки от нас има правото на избор на книги за четене.
Всичко е въпрос на правото на свобода на мисъл, слово и разбиране.

понеделник, 6 декември 2010 г.

Летописи - Хайку 69

/ по Весислава Савова /

***
стари градове
история напомнят
пак летописи

***
летописи
напомнят за миналото
стари ладии

***
каменни сфинксове
история напомнят
великолепие


***
news senex
Story revocare
iterum records

***
annales
Memor praeteritorum
naves veteres

***
sphingas petram
Story revocare
splendor

Природна приказка - хайку 68

/по Небесна приказка на Весислава Савова/

***
бяло кокиче
с радост посреща пролет
слънчево време

***
седемцветие
пак ще радва децата
приказно време

***
пясъчни кули
приказните надежди
принцеса чакат

четвъртък, 2 декември 2010 г.

ПЪТУВАНЕТО В СЕБЕ СИ

Анхел Гинда

От испански: Рада Панчовска

Извън себе си не чакай да намериш
това, което вътре в тебе не си търсил никога.
Не е по-красиво слънцето на други места,
колкото и далечни да са,
това, което е важно, е светлината, даваща живот на очите ти.
Не изморявай дните си
в обикалянето на страни да търсиш други светове.
Не се бави да започнеш пътуването навътре в себе си,
да не стане така, че скоро да бъде късно:
не си тъй близо до себе си, колкото си мислиш,
нито е толкова времето, с което още разполагаш,
за да се откриеш и да се завоюваш.

Жак Превер - поезия

При цветарката

При цветарката влиза човек
и мълком избира цветя.
Цветарката взема цветята, обвива ги в книга.
Човекът бръква в джоба си,
търси пари,
пари за цветята.
В същото време
той слага ръка
на сърцето си,
и пада внезапно.
Пада,
парите се пръскат
и заедно с тях,
с човека, паднал на пода,
падат цветята.
Цветарката мълком стои
пред парите, които навред се търкалят,
пред тези цветя, които увяхват,
пред този човек, умиращ на пода.
Наистина всичко това е толкова тъжно.
Цветарката трябва нещо да стори,
но никак не знае какво да направи,
отгде да започне.

Толкова много неща има за вършене
с този човек, който умира,

с тези цветя, които увяхват,
и с тези пари,
с тези пари, които навред се търкалят,
неспирно навред се търкалят.

Превод Веселин Ханчев


Paris at night

Три клечки кибрит – една подир друга запалени
в мрака.
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
когато до мен те притискам.

Превод Веселин Ханчев

БЕЗ ЛЮБОВ

Андре Френо

Превод от френски: Елисавета Багряна

Една жена говори

Приеми ме ако луната е променчива
Не отивай по-далече от моята любов
Житоядките проядоха зората
тъмно е отвъд мене

Сезоните не протягат вече пълни ръце
ти имаш нужда от сърце което безпощадно да владееш
Аз ще стопля за тебе багрите на света
ако останеш с мене защото ме е страх.