/ по „Разпилени – разкрития”- 2 / на Весислава Савова Какво ще кажеш ако се сбогуваме? Би трябвало да споделим болката загнездена в душите ни, дори и красивите моменти.
Ще помоля да не отказваш!
Ще кажеш, че това е разголване на душата. Но в това няма нищо лошо, щом сме се обичали. Предполагам, че все още са останали следи от нашата любов – прекрасна и сластна. Та тя е съвършена и чиста като голотата, но и гореща като лава.
Поради тези причини и красивите моменти, не можем да я отричаме, дори и себе си.
Погледни навън!
Земята, природата и птиците прославят в своите песни чистотата и голотата, която е непокварена…
Няма коментари:
Публикуване на коментар