неделя, 24 октомври 2010 г.

Анна Ахматова

ЛЮБОВ

Ту змийка, преплетена зло,
сега ми предрича сполука,
ту гълъбка с бяло крило
отвън на прозореца гука,

привиди се в скрежа ли мек,
в съня ли дълбок на шибоя.
Но с нея забравя човек
утеха и радост какво е.

Тя шепне с молитвен копнеж,
ридае в звънтеж на соната.
И страшно е, щом я съзреш
в усмивка съвсем непозната.

*****
СЕГА СЕ МОЛЯ НА ЛЪЧА

Сега се моля на лъча -
той блед и слаб снове.
И днес от сутринта мълча,
сърцето ми - на две.
На моя умивалник стар
позеленя медта.
Но там лъчът разпалва жар
и весели света.
Невинен и обикновен,
витае в глух покой,
но в този дом опустошен
той златен празник е за мен,
утеха ми е той.

1909

***
ЧЕТЕЙКИ „ХАМЛЕТ”

1.
Зад широките гробища бляскаше вир
и димяха пустинни земи...
Ти ми каза: "Какво пък, иди в манастир
или някой глупак си вземи..."
Само принцове казват такива неща,
но речта му ще помня докрай -
нека пада по моето рамо в нощта,
както мантия от горностай.

2.
Грешни мисли ме смутиха,
проговорих: "Ти..."
Озари усмивка тиха
милите черти.
Плам в очите ми безспир се
пали и гори...
Любя те, като четирсет
ласкави сестри.

1909

***
ТЪМНАТА ТЕРАСА


Тъмната тераса
и в дървото - птица...
А на мойта маса -
мъжка ръкавица.

Лампите са жълти.
Нощем шум витае.
И не си дошъл ти,
а защо - не зная.

Утре чакам ясно
слънце златокъдро.
Всичко е прекрасно
и сърцето - мъдро.

Глъхне в самотата
от боязън смътна...
Четох, че душата
уж била безсмъртна.

1911

***

ПО ПЪЛНОЛУНИЕ ПОТЕГЛИ

По новолуние потегли
другарят ми и, значи - край!
Присмя се "Циркаджийка! Негли
ще доживееш ти до май?"

И както само брат се праща,
изпратих го на дълъг път,
не зная колко нови плаща
ще могат да го заменят.

И нека в друми каменисти
пребъде болката у мен...
Пантофките ми пак са чисти,
чадърът ми е пак червен!

Гърми оркестър и не може
да има в празника тъга.
Но зная аз, че пета ложа
е вече празна отсега!

1911


©
Иван Николов, превод от руски


1 коментар:

Art каза...

Голяма личност! Голям поет! Радвам се и ти благодаря, че напомняш за нея, Ники!