неделя, 24 октомври 2010 г.

Анна Ахматова - живот и творческа дейност




Анна Ахматова / с псевдоним Анна Андреевна Горенко / е руска поетеса и е една от най – значителните представителки на акмеизма и на руската поезия като цяло. Тя е съпруга на поета Николай Гумильов и майка но историка Лев Гумильов.
Тя е родена през 1889 год. в Болшой фонтан край Одеса. Завършва гимназия в Киев а после завършва право в Санкт Петербург. Поезия пише от ранна възраст и публикува под псевдонима Анна Ахматова. Причината за това е нежеланието на баща й те да бъдат свързани с фамилното му име.
Тя и нейният съпруг са сред основните участници в групата на акмеистите, които се противопоставят на символизма, по сдържани и класически поетични форми.
По късно след развода с Николай Гумильов, тя се жени за Владимир Шилейко и Николай Пенин.
След екзекуцията на Николай Гумильов, нейните стихотворения се публикуват през периода 1923 – 1940.
Основно се издържа с преводи. Преведени от нея автори са Виктор Юго, Робиндранат Тагор, Джакомо Леопарди, а също и арменски и корейски поети.


След 1934 год. започва да пише автобиографичния цикъл „Реквием”, който е публикуван през 1989 г. , който е оценен като значимо произведение.
През 1940 г. някои от стихотворенията са преиздадени, а доста по-късно книгата е иззета от книжарниците и библиотеките.


В периода 1941 – 1944 г. е евакуирана в Ташкент поради войната с Германия. Поезията, която пише там е предимно с патриотично съдържание. Издадени са през 1943 год.
След завръщането й в Ленинград нейните стихотворения продължават да се печатат в местни издания.
След срещата й с британския философ Исая Берлин през 1946 год.
лично Андрей Жданов я подлага на критика и публикуването на нейните стихове е спряно наново.
Пред 1949 г. Анна Ахматова публикува няколко стиотворения с хвалебствия към Йосиф Сталин, с намерението да помогне за освобождаването му, но не постига успех. Същият е освободен едва през 1956 год.


След смъртта на Сталин мястото и творчеството на Ахматова в руската литература започва бавно и колебливо да бъде признавано.
В началото на 60 – те години започват да се публикуват книги с нейни стихове, но повечето от тях са забранени от цензурата до края на 80-те години. През този период започва да пише и мемоари за Александър Блог, Амедео Модилиани / известни са 16 негови платна, за които е позирала Ахматова / , Осип Манделщам, издадени са нейни есета, посветени на Александър Пушкин.
През 1965 год и е разрешено да пътува в чужбина, за да получи наградата Тоармина в Италия и почетен докторат в Оксфордския
Университет.


Активната творческа работа на Ахматова продължава 60 години. Тя принадлежи към групата на акмеистите. Нейната поезия изразява драматическо напрежение и с психологическа дълбочина. Тя е лаконична, чужда на самоцел, естетизъм и в същност не съвпада
с изискванията на акмеизма. Поезията на Аматова има съществена близка връзка с класическата руска поезия, най вече с тази на Пушкин. От съвременните поети най – близко до нея са И. Анненский и Александър Блок.
През тези 60 – сет години творчески труд поезията на Ахматова е оцеляла на някои промени, като се подържа на сравнително стабилни естетически принципи, които се сформират още в първото десетилетие на нейния творчески път.
Но въпреки това, по – късно в Ахматова се заражда стремежа да излезе извън границите на диапазона от теми и идеи, които са залегнали в началото на текста, който е особено ярко изразен в поетичния цикъл „Вятърът на войната” / 1941 – 1945 г. / .. и в „Поема без граници” / 1940 – 1962 /
Говорейки за своите стихотворения, Анна Ахматова твърди „ За мен те са връзката с времето, с новия живот на моя народ. Когато ги пиша, аз живея с техните ритми, които звучат с героичната история на моята страна. Аз съм щастлива, че съм живяла през тези години
и видях събития, които нямат равни.


ПРОИЗВЕДЕНИЯ:


* „ Вечер” – 1912 г.
* „ Четки” – 1914 г.

* „Белая Стая” – 1917 г.
* „Подорожник” – 1921 г.
* „ Anno Domini MCMXXI” изд. „Петрополис”
* „ Тростник” 1923 – 1940 г.
* „Седьмая книга”
* „Из шести книг” / 1940 /
* „Поэма без героя” / 1940 – 1965; публикувана през 1976 г. /
* „Реквием” / 1935 – 1940; публикувана през 1989 г. /


Няма коментари: