Някои неоспорими факти от българската история
автор: Иван Желязков
==
Изнесените по-долу факти могат да ни накарат да погледнем с друго
око миналото си, и така да подготвим и бъдещето си. Най-вече могат
да ни покажат кои са истинските ни корени. Могат да ни покажат нашия
принос в развитието на човешката цивилизация и могат да обяснят на
какво се дължи сегашното ни състояние.
Помислете върху изложените по-долу факти. Заедно с тях аз ще
споделя и моите мисли с вас. Първо трябва да изясним нашия произход.
Фактите говорят, че той не е славянски, както ни учеха досега.
Основата ни е прабългарска. За това говорят следните факти:
А/ - Съвременният български език - тук трябва да
се направи следната забележка – Има народи, които говорят език на друг
народ като свой роден, пример шотландците. Затова някои прибързано се
изказват, че езикът не е белег на народността. Голяма грешка, защото не
всички народи говорят чужд език, само малка част в света са така. Езикът
се оказва един от най-основните белези на народността. Той е носител и
белег на историческото развитие, на културното развитие и т. н. Езикът /
в не малка степен и съвременният език / може да се окаже
най-достоверният белег на дадена народност, защото не може речта, която
употребяваме всеки момент, да бъде фалшифицирана. Някои намерени глинени
плочки могат да бъдат фалшифицирани, чрез технологии и подкупи. При
съвременната реч обаче това не може да стане. Нашият език е причислен
към славянската група на индоевропейското езиково семейство доста
условно и то главно на лексикална основа. Но оказва се, че с тази
славянска лексика съществува и не малко количество прабългарска лексика
със същото значение. Пример – славянското – бягам, прабългарското –
тичам / славянското – ходя, прабългарското – вървя / славянското –
браня, прабългарското – пазя и много други. А граматиката ни е корено
различна от тази на славянските езици и това не е само липсата на
падежи, а и различната – много по-сложна глаголна система, зад
поставеният определителен член и др. Някои казват: “ Никой не знае какъв
е бил прабългарският език.” Не е така. Има намерени писмени паметници –
не е само именника. От тях поне ясно личи характера на езика, неговия
строеж. Отлично се знае, че граматиката на един език не може да бъде
променена и българският го доказва. Не само в миналото, но и сега.
Повече от един век се стремят да променят македонския диалект на нашия
език, но граматиката му си остава непокътната. Така и граматиката на
прабългарския език е останала непроменена през вековете, дори и голяма
част от лексиката му се е запазила. Това категорично доказва
мнозинството на прабългарския етнос над славянския, тракийския и др. И
то при положение, че славянският език е бил наложен за официален през 9
век.
Един език може да се обяви за официален по
политически причини, а не поради факта, че е най-говорен. Освен това
единственият език на народ с граматика като нашата, дошъл на Балканите,
наложил се и променил историята е прабългарският или българският.
При това положение, изречение от рода на – “ Дали е така?”, смятам
за излишно. Има данни, че първата българска държава “ Балкара “ е
била в Памир – северните области на Афганистан – 1000 години преди
новата ера. И днес там има народи, които говорят с нашата граматика и
имат общи думи с нас. Това насочва мисълта ни, че сме от източен
ирански произход и че сме индоевропейци, и че сме от бялата раса. Не
всички светли българи са потомци на славяните. Тази теория за
произхода ни е най-доказуема, въпреки че главно на военнотехническа
основа има и тюркски заемки в прабългарския език, но те не разкриват
така ясно граматическия строеж на прабългарския говор. Както и
евентуални други езикови заемки, също не могат да направят това. Но
съвременният български език, според мен най-голямото и сигурно
доказателство за нашия източно ирански-индоевропейски произход, е
подкрепен и от редица други – също сигурни доказателства като
антропологията например.
Б / – Антропологическите ни особености: Учените
антрополози заявяват, че нашият антропологически тип е прабългарски,
в смисъл, не че съществува такъв тип, а че чертите ни са като на
тези, които са дошли тук и са се наричали българи.
В / – Културни особености: В нашия фолклор са открити много
прабългарски черти, срещащи се и на места, където прабългарите са
били. Мартениците например, различни шевици и т.н.
Г/ – Историческата даденост: И най-елементарната
логика сочи, че е невъзможно прабългарите да дойдат на Балканите
само няколко десетки хиляди, да се наложат над славянското море, да
образуват държава и да се противопоставят успешно на две империи –
Византийската и Франкската. За подобно нещо и стотици хиляди не са
достатъчни, колкото и да е силна организацията им.
Други неоспорими факти от нашата история са
големите приноси, които ние, българите имаме в развитието на
човечеството. Били сме от особена важност за европейския континент.
Няма как да е иначе след като създаваме три големи и силни държави в
Европа, където има много народи. Това са Стара Велика България,
Волжка България и Дунавска България, на която ние сме преки
наследници, защото България е жива и до днес, но за съжаление в
изключително свити размери и няма водеща роля, а напротив – сега е
играчка в ръцете на “Великите сили“. За да се създадат в Европа
три големи и силни държави се иска огромен потенциал и много силна
държавнотворческа традиция. Именно тази традиция ние сме я
притежавали, защото сме един от най-древните народи. Доказателство
за това е фактът, че името на българите се среща в най-древните
хроники и легенди.
Какво тези наши държави правят за Европа? Спират
нашествието на азиатските народи. На всички българи са известни
делата на Кан Тервел. Между другото, арабската инвазия при
Константинопол е била много по-силна, отколкото при Гибралтар и на
Карл Велики е било много по-лесно да спре арабите при Поатие. Не
случайно тогава Тервел е наречен спасителят на Европа.
Единствено волжките българи успяват първи да спечелят победа
срещу монголите, в Дунавска България пък спират татарите, които са
част от монголите – завоеватели почти на два континента през 13 век.
Със своите територии и съпротива, българите във Волжка и Дунавска
България, все пак в някаква степен, едните срещу монголите, другите
срещу турците, успяват да притъпят азиатския устрем. Днешната
най-голяма държава в света – Русия дължи в известна степен своя
напредък в миналото на Волжка България, която завладява. Голяма част
от руската интелигенция през 18-19 век е от български произход като
Тургенев, Достоевски и много други. Още Стара Велика България е
помагала на Византия срещу азиатските нашествия. А Дунавска България
се вбива като клин между Византия и Франкската империя и заедно с
военните победи срещу империите и дворцовите интриги в двата кралски
двора, внася объркване в завоевателните им планове, като идеята за
обединяване на франки и византийци и създаване на нова “Римска
империя”. Карл Велики е искал да се ожени за византийската
императрица, а браковете между владетелите винаги имат политически
характер. Ако това беше станало, сигурно Европа сега щеше да бъде
унифицирана като САЩ.
продължете да четете в следния сайт: Неоспорими факти от българската история
peniashki@gmail.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар