събота, 17 септември 2011 г.

Почти невъзможна любов

Приятелката ми Катя бе една от най-красивите в града – красива като кошута, с дълга черна коса, накратко казано нямаше нищо, което да не и липсва.
Най – изтънченият поет или писател не биха могли да намерят думи, а и едва ли най-великия художник или скулптор биха могли да пресъздадат красотата й.
В баланс на всичко това бяха и недостатъците, които притежаваше. Като антипод на красотата й, бе нейната непримирима ревност, магарешки инат, необуздана страст, с готовност да изнасили дори любимия.
Въпреки всичко това, бях лудо влюбен в нея…

„ Ах, тази Катя! – Казвах си аз, и се питах. – Кога ли ще отговори на чувствата ми? – държах ръцете, а сетне галех лицето й, целувах кадифената кожа на челото, и страните й.
Изричах възможно най – нежните и красиви думи, дори и казах, че прилича на разярена котка…
За отбелязване бе, че мълчеше като мумия. Очите и бяха широко разтворени. Имах чувството, че криеха неописуема енергия, готова да изригне. А прекрасните и изящни, овални форми приличаха на желани и недокосвани сочни плодове.
В мен се бореха антагонистични чувства, но бях наясно с любовта която изпитвах, а и химията живееше в нас, когато се докосвахме.
Дъхът и бе толкова ухаещ, че предизвикваше желанието ми да целувам прекрасните й устни, шията и цялата физическа същност.
Тя положи ръце на раменете ми, сетне ме прегърна, целуна по бузата, въздъхна бавно, дълбоко, а прекрасните й очи не изразяваха нищо.
- Слушай, миличък! Нека не бързаме и времето да покаже! Но това, което направихме снощи, бе моментно влечение.
В този момент изражението й не изразяваше съжаление, а това за мен означаваше много.

- Искам да знаеш – каза тя спокойно, - че в подобна ситуация бях изпаднала с братовчед ти Петър. Той също очакваше нещо съществено, но не се получи, въпреки че ми се обясни в любов. Бъди сигурен, че не желая да се кълна в чувствата ми към теб, въпреки съществуването на някаква химия, но не се отчайвай!
- Стига, престани…! Аз…, братовчед ми…! Какво ме интересува той?!
Бях ядосан, но любовта бушуваше в мен. А дали беше невъзможна?!
Между нас нямаше разногласия, предстоеше да се изясним, а това го доказа една прекрасна вечер на свещи, изпълнена с много нежност и любов, а и времето доказа съществуването й.

© Николай Пеняшки – Плашков

Публикуване на коментар