Пътеката на живота е в моите ръце.
Пътувам, а в мен отломки тишина.
Но решил съм с трепета в моето сърце,
да запазя вечно нежна топлина.
Не мисля, че ще ми е много леко
да съградя наново щастието в мен.
Не се страхувам, няма да е леко,
нито пък ще е някакъв проблем.
Детските години са в сива пепел,
а тя покри позорно любовта.
Животът ми, жестоко ме оплел
в ръцете жилави на старостта.
Мислите в мен са като лято -
нежен полъх в тялото повее.
Едно – единствено в мен е младо;
сърцето жадно да живее.
2 коментара:
Ето защо, продължавам да твърдя, че възрастта е състояние на духа и няма нищо общо с календарната такава. Харесва ми стихотворението в проза, което си написал, Ники. Формата е най-подходяща за посланието, което отправяш.
Благодаря, скъпа приятелко!
Публикуване на коментар