Драги приятели,
имам удоволствието да Ви предложа тази интересна статия за
“ Тържество на Словото – Златният Век на Българската Книжнина“.
Сигурен съм, че ще Ви бъде интересна.
имам удоволствието да Ви предложа тази интересна статия за
“ Тържество на Словото – Златният Век на Българската Книжнина“.
Сигурен съм, че ще Ви бъде интересна.
Желая Ви приятно четене!
ЙОАН МАЛАЛА
ВСЕМИРНА ХРОНИКА
ВСЕМИРНА ХРОНИКА
- Йоан Малала е византийски писател от сирийски произход, живял ок. 491-578 г. Предполага се, че произхожда от Антиохия, където вероятно в получил класическо образование в школа за ритори (прозвището му Малала произлиза от сирийската дума melel ‘ритор, оратор’). По-късно става духовно лице и ок. 528 г. започва да пише в Антиохия „Всемирна хроника” в 18 книги, която е единственото познато днес негово съчинение. В Антиохия е написана по-голямата част от хрониката (до началото на книга 18). През 40-те години на VI в. Йоан Малала се премества в Константинопол, където завършва своето съчинение (запазен е текстът до 563 г., но се смята, че творбата е обхващала събития до 565, а може би и до 574 г.). Йоан Малала използва многобройни източници — Стария и Новия завет, произведения на антични автори (например старогръцките историци, трагедиите на Еврипид) чрез посредничеството на късните компилатори от римския и византийския период, късноантичните и раннохристиянските хронисти и др. Той е създател на ново направление във византийската историография, в основата на чиято историческа концепция лежи християнско-библейската интерпретация на световната история. Тази концепция е в съзвучие с утвърждаващия се християнски мироглед и поради това хрониката на Йоан Малала става изключително популярна във Византия през цялото Средновековие.Творбата на Йоан Малала е преведена на старобългарски език вероятно в края на IX-началото на Х в. До днес не е открит нито един български препис на цялата хроника или на части от нея. Текстът на българския превод е съхранен само в руската книжнина и то не във формата на самостоятелни преписи, а в състава на хронографските сборници (например в преписите на т.нар. Юдейски хронограф — Архивния хронограф от края на XV в., съхраняван в Руския държавен архив за древни актове в Москва; Варшавския хронограф от края на XV-началото на XVI в. от Народната библиотека във Варшава; Вилненскияхронограф от началото на XVI в. от Библиотеката на Литовската академия на науките във Вилно; както и преписите, главно от XV и XVI в. на т.нар. Летописец елински и римски). В три от тези преписи (Архивния, Вилненския и Варшавския хронограф) преди петата книга на хрониката на Малала, която съдържа историята на Троянската война, е поместен текст, отнасян от редица изследователи към цялостния превод на хрониката и определящ точно времето на превеждане: „Книги на Божия стар завет…, преведени от гръцки език на славянски при българския княз Симеон, син на Борис, от презвитер и монах Григорий, църковник на всички български църкви по заповед на същия книголюбец княз Симеон, справедливо наречен боголюбец”.Старобългарският превод не съдържа пълния текст на хрониката на Малала (например книги 16,18 са преведени частично, от книги 3, 11, 12 са представени съвсем малки откъси). Но независимо от това той има стойност с оглед на историята на византийската литература, тъй като в неговите преписи са запазени фрагменти, които липсват в гръцките текстове. Значението му за старобългарската литература и култура е много голямо, защото за пръв път чрез него българският читател получава възможност да се запознае подробно, чрез организиран в повествователна форма разказ, с историята на познатия тогава свят: на страните от Близкия Изток, на древна Гърция, Римската империя и Византия. С най-голяма историческа достоверност се отличават сведенията за Византия от последната книга, които се основават на личните впечатления на автора. В България са представлявали интерес и някои данни от края на V – началото на VI в. за проникването на прабългарите и славянските племена в Мизия и Тракия. Преводът е важен и поради факта, че представя за пръв път на славяните античната митология и Троянския епос. Характерно за хрониката на Малала е постоянното преплитане на достоверни разкази за важни исторически събития и личности с анекдоти за незначителни случки и народни легенди, изложени живо и образно. Освен това в продължение на цялото повествование се борят две тенденции, актуални и за обществената действителност в България по времето на превеждането на хрониката — античната, езическа, и средновековната, християнска.ИЗДАНИЯ: И с т р и н, В. М. Первая книга хроники Иоанна Малалы. Записки императорской академии наук, серия VIII. Историко-филологическое отделение, 1, 1897, 3, 1-29; Хроника Иоанна Малалы в славянском переводе. Книга вторая. Летопись историко-филологического общества при императорском Новороссийском университете, 10. Византийско-славянское отделение, 7, 1902, 437-486; Хроника Иоанна Малалы в славянском переводе. Книга четвертая. Пак там, 13. Византийско-славянский отдел, 8, 1905, 342-367; Пятая книга хроники Иоанна Малалы. Пак там, 16. Византийско-славянский отдел, 9,1910, 1-51; Хроника Иоанна Малалы в славянском переводе. Книга шестая и седьмая. Сборник отделения русского языка и словесности, 89, 1911, 3, l-50; Хроника Иоанна Малалы в славянском переводе. Книга восьмая и девятая. Пак там, 89, 1912, 7, 1-39; Хроника Иоанна Малалы в славянском переводе. Книга десятая. Летопись историко-филологического общества при императорском Новороссийском университете, 17, 1913, 1-44; Хроника Иоанна Малалы в славянском переводе. Книга одинадцатая-четырнадцатая. Сборник отделения русского языка и словесности, 90, 1913, 2, 1-31; Хроника Иоанна Малалы в славянском переводе. Книги пятнадцатая-восемнадцатая и приложения. Пак там, 91, 1914, 2, 1-52; И с т p и н, В. М. Хроника Иоанна Малалы в славянском переводе. Репринтное издание материалов В. М. Истрина. Подготовка издания, вступительная статья и приложения М. И. Чернышевой. М., 1994.
ЛИТЕРАТУРА: W е i n g a r t, M. Byzantske kroniky v literatufe cirkevneslovanske. I. Bratislava, 1922, 18—51; Ш у с т о р о в и ч, Э. И. Древнеславянский перевод хроники Иоанна Малалы (История изучения). Византийский временник, 30, 1969, 136-152; Т в о р о г о в, О. В. Античные мифы в древнерусской литературе XV-XVI вв. Труды отдела древнерусской литературы, 33, 1979, 3-31; То м о в а, Е л. Варшавски хронограф с превод на старобългарския книжовник Григорий Презвитер. Литературна мисъл, 1990, 3, 137-140.
ПРЕВОДИ: Стара българска литература. Т. 3. Исторически съчинения. Съставителство и редакция Иван Божилов. С., 1983, 123-150 (тук е публикуван превод от 13, 14, 15, 16, 17 и 18-книга, направен от Анна-Мария Тотоманова).
Поместеният тук превод е направен от Татяна Мострова по изданието на 4, 7, 8 и 9 книга на хрониката и се публикува за първи път.
ЙОАН МАЛАЛА
ВСЕМИРНА ХРОНИКА
XII. След царуването на Проит [1] втори царува Акризий [2] 31 години. И след това, след победата над Еномай [3], царува Пелопс [4] 38 години. Оттогава Пелопонес получи названието Еладски. Той създаде град, който нарече Пелопонес. Оттогава Пелопонеското царство се нарече Еладско. През тези години живя Демокрит [5], като учеше на философия и в своите философски писания постанови, че този, който иска да бъде философ, подобава да се въздържа и да бъде целомъдрен и да се очисти от всякакво зло, всичко право да разбира и да върши. И когато така започнеш да философствуваш, тогава ще опознаеш единописменото име и ще видиш безстрастното слово на Сина Божи, който ще се яви. Това стои в писанието на премъдрия хронограф Теофил [6]. В тези времена любомъдърствуваше Хипократ [7], като създаде лечебната наука. След Пелопсовото царуване царува Атрей [8] 20 години и след него царува Тиест [9] 16 години, и след това Агамемнон [10] 18 години, и след това царува Егист [11] 7 години. И съществува Елинското царство, сиреч Пелопонеското, 164 години.
В годините, за които говорих преди това, в Крит царува Минос [12], синът на Европа [13], който владееше и морето. Воюва с атиняните и постанови закон, за който говори премъдрият Платон [14], споменавайки записките на законите. През тези същите години се прославиха Дедал и Икар [15] заради Пасифая [16], заради жената на цар Минос. И като блудствуваше с нейния слуга, бика, роди син, когото нарекоха Минотавър [17], а Дедал и Икар преполовиха прелюбодеянието на блудството. Цар Минос, като затвори Пасифая в кувикулария (спалнята) с двама слуги, заповяда да я хранят и я остави там, никой да не я вижда. И тя, като се опечали, че е лишена от царския сан, разболя се и умря. Дедал и Икар бяха убити. Икар избяга от тъмницата и като плуваше се удави, а Дедал беше посечен. За Пасифая Еврипид [18] написа повест.
XIII. През тези години героят Херакъл [19], като сътвори големи подвизи, отиде в Ливийската страна [20], срещна се с Антей [21], който също извършваше земни подвизи. И го надви Херакъл и го уби. След победата Херакъл се разболя, сам се хвърли в огъня и умря, за което написа премъдрият Дидим [22]. В Илион (Троя) [23] тогава царуваше след Дардан [24] неговият син Лаомедонт [25]. След Самсон [26] старейшина в Израил беше иерей Илий [27]. През гореспоменатите години умря Андрогей [28], син на Пасифая и Минос, критския цар. Също така и самият този Минос умря и, умирайки, заповяда в Крит да царува Минотавър. И царува синът на Пасифая и на бика, нейния слуга. И критските боляри, като сметнаха за оскърбление Минотавър да царува над тях, защото беше извънбрачно дете, направиха заговор против него и се обърнаха с молба към Тезей [29][30], царя тесалски, да дойде с войски срещу него. Обещаха да пред ад ат Минотавър и цялата си страна, да му дадат и неговата сестра Ариадна [31], дъщерята на Пасифая, за жена. И пристигна Тезей внезапно в Крит да се бие срещу него. Всички боляри и воини, които бяха останали, побягнаха в град Гортина [32]. И Минотавър, като проумя предателството, побягна и той в Лавуринската страна (Лабиринта). Изкачи се на планината и се втурна в пещерата, като се криеше. И като го гонеше, Тезей откри мястото, където се беше скрил. Изведе го и веднага го посече. И като влезе в град Гортина, обяви победата и беше прославен от болярите и от цялата страна. И измоли от тях да иде при Егей, баща си, та и на него да разкаже за победата. Малко преди да доплува до своя баща, дойде някакъв моряк и съобщи на цар Егей, Тезеевия баща, като рече: “Избяга от града на Минотавър”. Той помисли, че са го измамили критяните, защото написаха, прочее, мъдрите за тях: “Критяните са винаги лъжливи, тъй като имат лъжлив нрав”. И се хвърли Егей в морето. И като пристигна Тезей, намери го умрял. И беше приветствуван от своите боляри, но пренебрегна Критското царство и [отиде] в Тесалия. И доведе за жена Илия, по прякор Федра [33]. Ариадна пък, като влезе в светилището на Дионисий [34], преживя тук като жрица до смъртта си. като към храбрец, като към син на Егей
XIV. В тези времена в Тесалия се подхвърляха лъжливи слухове за помислите на Федра към Иполит [35], нейния пастрок, Тезеевия син от наложницата му. За нея премъдрият Еврипид след това написа с умение повест [36], 42 години след смъртта на Пасифая, както упомена премъдрият хронограф Домнин [37]. На глед Федра беше висока, с хубаво тяло, червенокоса, с правилен нос, с продълговато лице, умна. Иполит беше среден на ръст, силен, смугъл, с къси коси, с къс врат, с плоско лице, чревоугодник, имаше големи зъби, широка уста и рядка брада. Беше страстен ловец, разумен и мълчалив. Тезей, като чу това, което се разказваше в града за неговата жена Илия-Федра, се натьжи. И като се разгневи на своя син Иполит, но им показа гнева си, а доведе бял бик и принесе жертва на Посейдон [38], проклинайки сина си Иполит, и се молеше на Посейдон да го погуби. И се случи след три месеца Иполит да излезе на лов на кон. Подгони див глиган и конят му се препъна, и като се преобърна от коня, падна на земята, държейки в ръка конските юзди. И се оплетоха юздите като възел около ръката му и конят го повлече. Получи голяма рана на главата. Слугите, които бяха с него, го взеха и го внесоха в палата. И на шестия ден след като получи раната, умря. Беше на 22 години. Тезей цар, жалейки по него, съобщи на Федра за своята скръб, укорявайки я, като й каза как я одумват в града и в цялата страна с Иполит. Федра, като чу, му се закле, че не знае това, говорейки: “Напразно са разнесли гражданите тази клевета”. Тезей не й повярва и като се срамуваше от своите боляри, й заповяда да не излиза пред тях и никой да не я вижда. Съжали за смъртта на своя син, защото го обичаше. Федра пък, която беше много мъдра, като скърбеше за лъжата и за лъжливата клевета на гражданите и поради изгнанието и срама, сама се погуби. Беше на 39 години, както Кефалион [39] премъдри написа, казвайки: “Напразно одумваха умната Федра, че е помислила за Иполит, за нея съчиниха творба”.
XV. През тези години царува в Лакедемония [40] първо Евристен [41] 42 години и други царе — 45 години и Алкамен [42] — 37 години. И съществува Лакедемонското царство 325 години, както писа Африкан премъдри [43]. След Илий, иудейския иерей, първо царува в Иудея Саул [44], Кисовият син, от племето на Вениамин, 40 години в град Гава [45]. В Коринт [46] след лакедемонците царува Алет [47] 35 години и други 11 царе — 277 години. И най-накрая царува една година Автомедонт [48]. И просъществува, прочее, Коринтското царство всичко 313 години. По времето на Саул замислиха първото състезание в чест на Посейдон на Олимп. Римският празник празнуваха в чест на Диос (Зевс) Олимпийски [49], за което написа премъдрият Африкан. По това време иерей на иудеите беше пророк Самуил [50]. Той постави по Божие повеление за цар на еврейския народ Давид [51], сина Иесеов.
I. След това царуваха двамата братя Ром (Ромул) и Рим (Рем) [52]. Ром, по-старият брат на Рим, създаде град и му даде името Рим. Заради това бяха наречени римляни. Намериха и оръжието на Херкулес от рода на Пикидия и го положиха в построения от тях град Рим, на мястото, където имаше село, наречено Валдентия, на Говеждия пазар, в църквата на Пикидия [53]. Там стои заключено даже и до днес. Същите братя построиха храм, наречен царски, на Палатинския хълм [54] и го назоваха по римски Капитолион [55], което ще рече глава на града. Донесоха и статуята на Атина Палада от град Силва [56] и я поставиха в Рим. Между братята се породи вражда за управлението на царството и Рим беше убит от Ром и царуваше сам Ром. И откакто уби своя брат, започна да се тресе целият град и народите започнаха да се бунтуват и настана междуособица точно в това царство. И като отиде в светилището, Ром запита Господ: “Защо в моето царство става всичко това?”. И му се откри това прорицание: “Ако не седне брат ти с тебе на царския престол, град Рим няма да престане да се тресе, нито хората ще замълчат, нито борбите ще се уталожат”. И направи златно изображение на своя брат До пояс и го постави редом със себе си на престола, на който седеше. Така царува през останалите свои години, като седеше със златния образ на своя брат Рим. И престанаха трусовете в града и улегна вълнението на народа. И ако съобщаваше нещо за някакъв закон, от свое име и от името на брат си говореше, постановявайки: “повелихме” или “постановихме”. Оттогава и в градовете, които бяха под римска власт, изпращаха да поставят изображения до пояс на князете и върху златните монети също започна да прави своето изображение от едната страна, а на оногова [на брат си] от другата страна.
След завършването на града цар Ром украси и църквата на Арес [57]. През този месец установи празник и жертвоприношение в чест на Арес и даде име на този месец Март, наречен преди Примон (първи), както се нарича богът на войната. Всяка година даже и досега римляните празнуват и отбелязват деня на този празник, като танцуват и се веселят на полето. И веднага започна да строи киркисии, което ще рече хиподруми, като искаше да разпръсне тълпите на римляните, защото още се бунтуваха и въставаха срещу него заради брат му. Най-напред устрои надбягвания с колесници на римляните, като направи празник на слънцето и почете четирите стихии, които са под него — земята и морето, огъня и въздуха, мислейки си, че са честити заради това персийските царе в битките, защото почитат тези четири стихии. Римляните не чествуват тези четири стихии, освен един празник.
В Писидийската земя (Пиза) цар Еномай правеше конни надбягвания на Европейските страни през месец март, на 25-ти. Ром принасяше жертва на бога на слънцето, като величаеше слънцето, което се грижи за земята и морето, стихиите, които се намират под него, т.е. Деметра [58] и Посейдон. И хвърля жребий с цар Еномай и жребият се падна на Еномай да се състезава като Посейдон, т.е. водата. Облече се в синя дреха и игра срещу него, облече се в зелена, както е земята. И пак се падна жребият на Еномай да се преоблече в Деметриния образ. Облече се в зелена риза и игра срещу него. Облече се в образа на Посейдон, в синьо, което означава водата. И като претърпя поражение, беше убит. И идваше безчислено множество от всички земи и градове на зрелището на тази прочута царска игра. Живеещите край морето и в островните градове и във всички приморски страни моряци молеха бога дано да победи носещият синя дреха, т.е. Посейдон, като казваха: “Ако загуби този, който играе за Посейдон, то малко риба ще има и отвсякъде ветрове зли ще се вдигнат, та корабите не ще могат да плуват”. А тези, които не живееха до морето, се молеха да победи носещият зелена дреха, говорейки, че ако загуби този, който се състезава за Деметра, т.е. земята, ще има недостатъчно жито и масло, и вино, и плодове. И надвиваше над мнозина конници Еномай в продължение на много години. Имаше, прочее, за учител Аурт [59], който го учеше умело на изкуството да управлява колесницата. Еномай се състезаваше, но беше убит от Пелопс Лидянина. Първото надбягване откри Бел [60], синът на Посейдон, който взе за жена Ливия [61], дъщерята на Юс и Пикидия, и владя южните страни. Земята, в която царуваше, назова Ливия, по името на своята жена. Този хиподрум с много оръжия намери Ениалиос [62], както писа Калимах [63] в своите повести. И след тях започна да се състезава Ерихтоний [64]. Мнозина други, всеки в своята страна, започнаха да устройват игри. Но най-напред Еномай започна да се надбягва в колесница с четири коня. И с това се прослави, както и в историята на мъдрия Харакс [65] стои записано. Той съобщи и това, че построяването на хиподрума е направено по подобие на света, т.е. според небето и земята, и морето, и въздуха. Дванадесетте врати, разположени на дванадесет места, означават звездния кръг (зодиака), управляващ земята и морето, и човешкия живот, който преминава покрай тях. Мястото на хиподрума се оприличава на цялата земя, а мястото, около което тичат конете, е подобие на морето, което отделя земята. Там, откъдето изскачат и се устремяват конете, това е изток, а накъдето тичат — това е запад. А седмото бягане символизира седемте големи звезди, които се появяват в полунощ. II. Цар Ром, като почиташе тези четири съставни части на слънцето, които се намират под него, като построи първия хиподрум на римляните, започна да се надбягва в тази западна земя, т.е. в Италия с колесница с четири коня, ще рече, земята и морето, огъня и въздуха. И даде Ром имена на тези четири известни съставни части: на земята — зелена част, както е зелена тревата, а на морето — синя част, както е водата, а на огъня — червена част, защото е червен, а на въздуха — бяла част — защото е бял. От него узнаха имената на четирите части, които са в земите на римляните. Нарекоха зелената част Прасина, което ще рече на римски оставаща (съхраняваща), т.е. не загубваща лице като тревата. А Венета нарекоха част от Венетската земя, която е под римска власт, голямата земя на име Венеция, чиято метрополия е Аквилея [66]. От нея идва синият цвят на дрехите. И я прибави към зелената част. Присъедини към Прасината бялата част, т.е. въздуха, тъй като служи на земята и я разкрасява, като пуска дъжд. А към водната част и към Венета присъедини червената част, която е огънят, тъй като нагрява водата. Огънят й служи и огънят се угасява с вода.
Разделиха се римляните на части. И вече не бяха заедно, а един срещу друг, казвайки: “Дано нашата страна да победи!” И като държаха всеки на своето пристрастие, не искаха да се видят. В Рим настана голям разкол, откакто Ром започна тези игри. Цар Ром, като видя страната разделена, беше с едната част срещу въставащите против него, заради брат му или по някоя друга причина, народи и боляри. Затова биваше според разделените части [на едната или на другата страна] и ги приемаше при себе си като опечалени, та да има с кого да бъде против бунтуващите се срещу него. От него възприеха това и по този начин започнаха да живеят следващите царе на Рим.
III. В царството на този Ром много от мъжете бяха войници-пришълци. И Рим беше запуснат. И не достигаха на това множество жени. И като искаха да вземат от този живот, юношите вършеха насилие по улиците над жените и имаше смутове и размирици. И недоумяваше Ром какво да предприеме. Не желаеха, прочее, жените да се омъжват за пришълци, като ги наричаха несвои и нетуземци. И заповяда, под страх от наказание, девойките да се омъжват за тях. И не пожела никой да даде своята дъщеря, казвайки: “Дали ще живее той утре и в този ден дали няма да го убият на война?” И всички се омъжваха за местни граждани. Натъжен, Ром отиде в светилището и му беше предвещано да направи конни надбягвания за жените, та отхиподрума неговите воини да си вземат жени. Събра всички свои войници в двореца, устрои състезанието, като заповяда жените да дойдат нарочно за зрелището и от най-отдалечените села. И като чуха, дойдоха на сборището омъжени жени и девици от цялата земя, от далечните народи и от Рим. Пристигнаха добри девойки и от така наречените сабиняни, които живееха близо до тази земя. И съобщи тайно и нареди омъжените жени римлянки да не бъдат на зрелището, като заповяда на войниците си да не докосват омъжените жени, но да разграбят само девойките и вдовиците. Отиде и погледна към хиподрума, и когато се събраха всички, пусна войниците от своя палат. Като се затичаха, те разграбиха девиците и тези, които нямаха мъже, по стъпалата на хиподрума и си взеха жени. Единствено Ром направи това да стане така, както премъдрият творец Вергилий [67] разказа, а също и Плиний [68], римският историк, написа. И други от историците съобщават, че преди това Ром правеше надбягвания с мулета. И Ром, и Рим, казват, са откърмени от вълчица, когато цар Амулий [69], техният дядо, заповяда да ги захвърлят в гората, като родени от блудница. Майка им беше жрица на бога на слънцето Арес, който се нарича бог на войната. И като блудствува с някакъв воин, роди близначетата Ром и Рим, както разказват в преданието, за които се погрижи Арес. Поради това дядо им ги хвърли близо до гората. Намери ги една селска жена, която пасеше овце. И като се умилостиви, понеже се бяха родили хубави, взе ги и ги откърми със своето мляко. По тези земи вълчици наричат и досега селските жени, които пасат овце, като казват, че те целия си живот прекарват с вълците в полето. Затова Ром измисли така наречените Румалии (Бромалии) [70], говорейки, че подобава царят да прави угощение всяка година в чест на своето име и да постави болярите си и воините със сан на трапезата, бидейки цар и мъж и да ги почете. Добре е този ден да се прави през зимата, когато няма война. И започнаха да устройват пирове от имената с алфа и нататък, което продължава и до днес. Заповяда и на своите боляри така да правят угощение в чест на своите имена. И на когото бъде ред да прави, да наеме свирачи, да ги заведе в дома си вечерта, да свирят у него през цялата нощ, та по този начин ще се разбере, че в неговия дом има пир до сутринта. И спазват този закон на Румалиите римляните даже и досега. Това постанови Ром, като искаше да заглади своя позор, защото римляните, които не искаха да го видят, неговите врагове, говореха: “Не е достоен да бъде цар, тъй като са отхранени от чужденци двамата братя до възмъжаването си, ще рече от ратая Фаустул [71][72], посочи. и от неговата жена-вълчица бяха откърмени, ядейки от чуждото, както беше казано преди това. Унижение беше за римляните и за всички древни тогава някой да яде чужда храна. Затова, ако и да поканеха някого на угощение, то ядяха това ядене и питие, което си бяха донесли и като събираха всички, заедно ядяха. И спазват този закон даже и досега. По тази причина Ром измисли това, за да заглади своя срам. Даде наименование на тези пирове Румалии, което ще рече да се яде чуждо, както премъдрият Лукиан, римският хронограф
IV. След Ром и Рим, след двамата братя, царуваха други шестима римляни до Тарквиний [73] I — неправедния цар. Той беше седмият цар от основаването на Рим — изгонен от царството. По време на неговото царуване жрица беше Сибила Куменска [73a]. Тарквиний имаше син на име Арунт, заради когото го изгониха от царството, защото извърши насилие над болярката Лукреция и блудствува с нея Тарквиниевият син Арунт. Тя пък сама се закла, тъй като беше целомъдрена. А имаше междуособица в Рим цяла година и мнозина бяха избити. Това написа премъдрият римски книжовник Сервий [74]. По тази причина Тарквиний беше изгонен. Срещу римляните започнаха война така наречените ардени. Цар Тарквиний взе войска и отиде да се бие срещу Арденската страна. И като намериха удобно време, неговите врагове — болярите Брут, чичо на Лукреция, която се закла, и Колатин, нейният мъж, — направиха заговор против него. Присъединиха се към тях и други боляри и всички граждани, за да го изгонят от царството. И докато заговорничеха срещу него, цар Тарквиний се завърна в Рим, когато не му беше времето — нито гражданин, нито воин, — в укрепения палат, наречен Келериан. Тарквиний, като научи за заговора на болярите и на целия град срещу него, изпрати да подмамят Брутовия син, който беше приятел и връстник на сина му Арунт. Той обеща да му предаде град Рим и да убие своя баща Брут, когато дойде Тарквиний. И като разбра това, Брутовият роб Виндикий, който ходеше със сина му и му прислужваше, тайно съобщи на своя господар Брут за готвещото му се предателство от сина му и от целия град. Веднага щом чу, Брут хвана своя син и пред всички на римския площад го подложи на мъчения и го принуди да разкаже, че е направил заговор с Тарквиний. Той съобщи как е искал да предаде баща си. И тук веднага Брут посече своя син. Посъветваха се всички римски боляри и отхвърлиха цар Тарквиний, като се заклеха да не бъде цар и постановиха за пръв път, и се споразумяха да има двама старейшини в Рим — Брут Велики и Колатин, мъжа на Лукреция, — бидейки опитни и обичани мъже. И да бъдат поставени като самостоятелни князе да управляват гражданите и да няма вече цар в Рим. Написаха договора и наредиха на войниците да го оставят и да го напуснат. И тутакси се отрекоха от Тарквиний.
След като стана владетел, Брут веднага устрои пир, повика болярите и гражданите и доведе своя роб Виндикий — за благодарност, че съобщи на своя господар за сина му. И като седна на високия престол, постави Виндикий срещу себе си, протегна към него дясната си ръка и с дланта си трикратно го потупа по бузата. И като се провикна, каза: “Отърси се от робската си съдба, о Виндикий, и като се свлече от тебе този ярем, облечи се в бронята на римската свобода до края на живота си!” И като сне от ръката си златен пръстен, сложи го на дясната му ръка, давайки му и комитски сан и част от своето имане. Нарече деня на този празник Консуалии [75], което означава на елински “ден на даряването”. И заповяда на поставените от него князе в областите на този ден всяка година да празнуват светия празник в памет на победата над Тарквиний и достойното освобождаване на Виндикий и на усърдието на робите да бъдат предани на своите господари, та така да се сдобият със свобода и почести. И до днес местните князе съблюдават празнуването на Консуалиите, за които и Ливий [76], и мнозина други написаха.
IV. Минаха много години и като укрепнаха галските военачалници, започнаха война с римляните [77]. И като узнаха това, римските боляри изпратиха срещу тях силния стратиг на име Манлий Капитолии [78]. Като се въоръжи и взе храбри войници, той се устреми към галите, би се с тях, посече ги и ги победи. И като се върна, обяви победата и влезе в Рим, отнасяйки се с презрение към болярите, войската и народа. Поради това болярите и всички останали го намразиха. Завидя му и един негов враг на име Февруарий, който беше могъщ болярин и произхождаше от галското племе. Когато Манлий пристигна в съвета и всички боляри вече се бяха събрали, стана боляринът Февруарий и рече на Манлий: “Римските воини победиха галите. Ти защо се хвалиш, че си ги надвил сам? Благодарение на съдбата римските войници побеждават противниците. Не остана тайна за нас и това, че като се смяташ за толкова велик и ти мислиш да въстанеш срещу римляните, което не ще бъде в твоя полза.” Като чуха това, всички боляри и воини и народът се приближиха към Манлий. Целият народ се притече на болярското повеление и викаше силно: “Изхвърли Манлий от Рим!” Той, като се побоя, отиде в своето имение извън града, близо до Апулия [79] и тук живееше мълчаливо. Когато избяга, римският народ дойде в дома му и разграби всичко.
V. Галите, като си поставиха реке, силен в сраженията, на име Брен [80], веднага започнаха да воюват с римляните, щом чуха, че Манлий е изгонен от града. И като се устреми внезапно, Брен реке влезе в Рим и го превзе през нощта, през зимата на петнадесетия ден от месец секстилий [81]. Преди това той изпрати тайно да избият вратарите и да му отворят вратите. И като бяха изклани, настана плач. Болярите разбраха за превземането на града и всички избягаха. И влиятелните в града бащи на семейства с жените и децата си влязоха в Капитолия, в Диевото (Юпитеровото) светилище заедно с имуществото си. Брен реке завладя града римски и посече мнозина граждани и войници, и пленници. Остана да обсажда Капитолия, заради намиращите се в него боляри и техните богатства. Замислиха се болярите и написаха на Манлий Капитолии, молейки го да събере намиращите се в града и в римските околности войници и да дойде да отмъсти за Рим, и да му помогне. Като получи писмото, изпратено от болярите, и разбра, че Рим е превзет и Брен реке обсажда Капитолия, Манлий се разтревожи. Събра бързо отвсякъде много войници и като се устреми срещу Брен реке, дойде неочаквано в Рим. И през нощта разпредели своите воини из стъгдите на града, хвана Брен и неговите граждани и ги изби като чужденци. Като победи, залови Брен, веднага го посече и набучи главата му на копие. И множество негови воини и комити посече, освободи всички римляни, които беше пленил рексът, и върна обратно цялото им богатство. След Манлиевата победа римските боляри слязоха от Капитолия и веднага го избраха, заедно с всички воини и с останалия народ, да бъде единствен управник на Рим.
Като получи отново Рим, Манлий Капитолии веднага съжали за превземането на града и за това, че римляните бяха победени и ги опозориха през месец секстилий. Намали дните на този месец, тъй като скръбта извън град Рим беше огромна, премахна и загради името му, за да не се нарича секстилий. С това победи срещу врага си на име Февруарий, който го наклевети и изгони от града. И като взе цялото му богатство, веднага го раздели на воините, дошли с него да избавят града и болярите, като каза: “Този е от галското племе, както и сами знаете, и за да отмъсти, се опълчи срещу мен. Животът му заслужава порицание, тъй като е развратник и не подобава той да живее в Рим, а трябва да бъде изгонен с безчестие и да му се отнеме името и да се принесе в жертва на преизподните богове.” Това се поправи на болярите и на воините. И веднага свали от него дрехата му, остани го гол, и го покри с рогозина, като го опаса с въже от лико. Постави името на този болярин, според написаната заповед, на месец секстилий, като промени името му и нареди да се нарича февруари, защото беше подобаващо име на този печален месец. Заповяда на гражданите да го бият с тояги, викайки: “Излез, Февруарий!” И така беше изгонен от Рим. Този болярин умря, принесен в жертва на преизподните богове. Манлий заповяда на жреците да правят жертвоприношение през месец февруари. И нареди в който и да е римски град всяка година при изтичането на този месец да се обличат по този начин, в рогозина, и да изгонват февруари месец от града, като го бият заради Брен и в знак на победата над галите.
VI. След изгонването на цар Тарквиний в град Рим управляваха споменатите преди това консули — Брут Велики и Колатин, бащата на Лукреция, и много други до кесаря Юлий [82][83] архиерей в Иудея [84] беше Адис [85]. Елинският философ и учител Платон премъдри, като писа на Тимей [86] за Бога, каза, че Божеството е една сила с три имена и Божеството, рече, най-напред е причина за всичко добро, обичайки всички. Втората му същност е умът, който е сътворил всичко съществуващо. Третата му същност е, че е животворец на душата, която оживи всички. Трите сили изповяда като едно Божество. И преподобният епископ Кирил [87] в своите писма до Юлиян [88] написа, говорейки, че чрез Троицата всички са в едно Божество, следователно, без да разбира това, което щеше да бъде. В годините на този Платон имаше и други философи, елински учители — Ксенофонт [89], Есхил [90], Аристотел [91], които въведоха у хората заблудите на превъплътяването. Дъщерята на Ликаон [92] на име Калисто [93] казват, се превъплътила в мечка, а Ипоменио, Мегаровата дъщеря [94] — в лъв, а Йо, Инаховата дъщеря [95] — в телица, Аталанта, дъщерята на Схеней — в морски петел, а Филомела, Пандионовата дъщеря — в лястовица, и нейната сестра Прокна — в славей [96], а Ниоба, дъщерята на Тантал [97], се преобразила в камък. Така кощунствуваха тези и други след тях. 464 години. В посочените по-рано години след Иоаким
VI. След преждеспоменатия персийски цар Артаксеркс [98] царува неговият син Охос [99], който воюва срещу египтяните и завладя целия Египет и го погуби. По негово време в Египет царуваше Нектонав [100], който направи гадание над блюдо. И като разбра, че Египет ще бъде завоюван от този Охос, персийския цар, острига главата си и като смени царските си одежди, избяга през Полусия [101] и пристигна да живее в един град в македонските земи. През тази година споменатият Нектонав избяга заради Олимпиада [102], сиреч, чрез измама тя съгреши с него и зачена сина си Александър [103], за когото смятат, че е роден от Диос (Зевс). Първото египетско царство съществува 1493 години. Това написа Ириней, премъдрият хронограф [104], който по това време беше архиерей на иудеите. Иерейското светителство съществува всичко 1202 години. През тези години град Родос [105], като предизвика Божия гняв, се разруши целият от трус през нощта на месец октомври. Срути се и Родоският колос. През това време иереят и цялата страна плащаха данък на асирийците. Излязоха тогава сирийците и Хос, техният цар, и завладяха цялата земя. Предадоха се всички земни царства в ръцете на асирийците и персите [106].
А в Македония царува Филип 20 години [107]. Като победи, той покори Тесалия [108] и построи град в Македония, който назова Тесалоники, преди това село на име Терми [109]. Дионисий [110] написа, казвайки: “След това се нарече Тесалоники.” Македонското царство съществува, сиреч, имаше собствено управление, до Филиповото царуване 602 години, както написа премъдрият Евсевий [111]. След Филип в Македония царува Александър Филипов. Във Вавилон [112] след Охос царува Дарий Мидийски Асаламов [113] и завладя всички. През неговото царуване римляните поеха управлението на своята земя и като поставиха управители, държаха в подчинение областите [провинциите].
I. Александър беше предоставил властта и царуването над целия Египет и Ливия на Птолемей, по прякор Лагос, който беше астроном и царува 42 години [114]. Втори царува неговият син Птолемей Птолемеев [115], 57 години след смъртта на Александър. В царството на този Птолемей [116] иудейските книги, написани на еврейски, бяха преведени на елински език от 72-та учители за 72 дни, тъй като самият Птолемей желаеше чрез елинския език да разбере силата на тези книги. След неговото царуване трети царува Птолемей Филаделф 37 години. След това царува четвърти Евергет 25 години [117]. И после царува пети Птолемей Филопатор [118] 17 години. След него шести царува Птолемей Епифан 25 години [119], след това седми царува Филометор 11 години [120]. И други петима царе от Птолемеите царуваха 190 години. Дванадесетият Птолемей [121], който имаше дъщеря Клеопатра [122] и син Птолемей, царува 29 години под името Дионисий. Тринадесети царуна Птолемей, който прелъсти Клеопатра. Дъщерята на този Дионисий царуна 29 години. Царуваха 20 Птолемеи от Македонския род 300 години по цялата египетска земя от Птолемей Лагос до Клеопатра, Дионисиевата дъщеря, до петия ден на петата година от царуването на Август Кесар Октиниан Севаст [123]. Той победи Антоний [124] и тази Клеопатра в Епир на корабите, в местността Левкатия (о-в Левкада) [125], и ги посече и покори целия Египет, както премъдрият Евсевий Памфил и Павзаний [126] хронограф написаха.
[Александър] заповяда над Азия да властвува и да царува Антигон [127], по прякор Полиоркет, до Киликия [128] и до река Дракон, назовавана сега Оронт [129]. Тя разделя Киликийската област и Сирия, които сега се наричат Тифон и Офит.
В Сирия, Вавилон и Палестина [Александър] заповяда да управлява и да царува Селевк Никатор [130]. Той царуваше в Азия и уби Антигон, с когото беше влязъл в разпра, като каза: “Създал е град близо до езерото и до река Дракон и го е нарекъл Антигония [131]”. И като го победи, Селевк превзе цяла Азия и цялото богатство на Антигон. Заповяда на Никомед и Никандър, своите племенници от сестра му Дидима [132], братовчеди на сина му Антиох, с прозвище Сотер [133], да поемат цялото управление на Азия. Същият този Селевк Никатор взе жена от партите на име Апама [134] девица и като я взе, уби баща й, който беше стратиг на партите и беше заловен. От тази Апама Селевк имаше две дъщери — Апама и Лаодика. И като умря жена му Апама Партска, взе друга на име Стратоника [135], прекрасна девица, дъщеря на Деметрий Антигонов, по прякор Полиоркет, убит от него [136]. Селевк я намери в град Рос, където се криеше с Деметрий, нейния баща. Град Рос беше построен от Киликс, Агеноровия син [137]. Селевк се сдоби с дъщеря от тази Стратоника на име Фила [138]. И царува този Селевк в Сирия и Азия, Вавилон и Палестина 43 години.
Селевк Никатор, веднага след победата си над Антигон Полиоркет, искаше да съгради много градове [139] и започна да строи край Асирийското море. И като пристигна до морето, видя на хълма разположен малък град, известен като Палеопол [140], който беше създал Киликс, Агеноровият син.
През месец ксантик — април, на 23-ти, той се изкачи на планината Касион [141], за да принесе жертва на Диос (Зевс) Касийски. Завършвайки жертвоприношението и разрязвайки месото, той се помоли, зада разбере къде да построи града. И внезапно един орел взе месото от жертвеника и го понесе към Палеопол. Като го гонеха, Селевк и гадателите, които бяха с него, намериха месото хвърлено при морето, под Палеопол, в пристанището на Пирия. И като очерта мястото на града, веднага положи основите и го назова Селевкия на свое име [142]. Помоли се и отиде в Йопол и след три дни устрои празник в светилището на Диос (Зевс), сътворено от Персей, Пиковия и Данаин син [143], което се намира в планината Силпион, където е град Йопол [144]. Съгради и Антиохия [145], в чест на своя син Антиох, по прякор Сотер. Разруши до основи Антигония, като пренесе от нея по вода всичко полезно. Град Рос пък беше създаден от Киликс, Агеноровия син.
II. След унищожаването на Антигония Селевк пресели атиняните в големия град Антиохия, който сам изгради, и живеещите тук антигоняни, които беше оставил Антигон със сина си Деметрий, и други македонци, общо 5300 мъже. Направи в град Антиохия огромна статуя от мед на Атина [146], защото не я почитаха досега… Заповяда и сирийските месеци да се наричат с македонските им имена. Намери в тази страна и великани, които бяха живели тук. Надве поприща от Антиохия се намира една местност, където има човешки фигури, превърнати в мрамор чрез Божия гняв, които и до днес се наричат гиганти. Също и някой си, наречен Пагран — великан, живял в тази страна, бил поразен от мълния, от което трябва да се разбира, че и асирийските антиохийци живеят в страната на гигантите. Построи и друг град в Сирия на име Лаодикия [147], който беше преди село, наречено Мавдан, и принесе жертва на Диос (Зевс). Създаде и град, който назова на своята дъщеря Апама — Апамея [148], наричан преди това Фариакия.
Този Селевк беше от македонския град Пела [149]. Той построи и други градове в различни области и в персийските земи, чийто брой е 75, както написа Павзаний. Назова ги на свое име и на имената на децата си. Павзаний пък писа, че нарече Антиохия на името на своя баща, тъй като баща на Селевк беше Антиох. Никой, който създава град, не го назовава на името на мъртвец, защото е обидно, а на името на жив човек. Този град Селевк нарече на своя син Антиох. И много други неща изкусно написа този премъдър творец Павзаний.
Същият този Селевк посади кипарис в град Хераклея [150], наричан сега Дафни, който донесе от Хераклея на Херакъл [151]. Този пък град е построен извън гористата местност до храма на Атина. Между него и дъбравата, където Херакъл замисли първия си подвиг, е Аполоновият жертвеник, който се нарича Дафнев [152]. Този Селевк умря в Хелеспонт на 72 години и беше погребан като Селевк Сирийски.
III. След това царува неговият син Антиох, с прозвище Сотер, 20 години. Той залюби мащехата си, Деметриевата дъщеря, и я взе за жена. От нея имаше двама сина — Селевк, който умря млад, и Антиох, наречен Теодис [153]. Като почина Антиох Селевк, царува след него Антиох Теодис 15 години. И след това царува неговият син, който беше от Береника — Селевк Калиник [154] — 24 години и Александър Никатор [155] 4 години, и Антиох Грип [156][157] 10 години, и Антиох, по прякор Епифан [158], 12 години. През неговото царуване, когато се появи болестта чума и мнозина измираха, един мъдрец, найме Лиос [159], заповяда да изваят в скалите на планината над града грамадно лице, обградено с венци, което гледа към града и държи тръба. След това написа нещо и спря смъртоносната болест. Това лице и до днес наричат Харонион [160]. Този цар построи извън Антиохия сградата на съвета, за да се събират всички боляри с гражданите и стопаните [и да се съветват по всички въпроси], а като настъпи вечерта, да ги внесат, както подобава, пред самия него. Създаде и много други неща, предопределени от името му. 36 години и Селевк Филопатор
Този цар Антиох се разгневи силно на Птолемей, египетския цар [161], понеже вземаше данъци от подвластните му евреи. Иудеите пристигнаха от Палестина в Антиохия и помолиха Антиох да напише на Птолемей, египетския владетел и цар, да не взима от тях данъци, тъй като в Палестина имаше голям глад и оттам носеха пшеница за храна. Иудеите купуваха пшеница от Египет. Птолемей, след като получи писмото на Антиох, заповяда още повече данъци да взимат от тях. Антиох веднага тръгна с войска срещу Птолемей, понеже пренебрегна неговото писмо. Като се срещнаха двете войски, загинаха много от войниците на Антиох. И като избяга, той стигна до границата. Иудеите, които бяха в Иерусалим, узнаха това и устроиха празник, радвайки се на радостта на Птолемей, като смятаха Антиох за умрял. Случи се да не бъде така, както те мислеха. Антиох събра голяма войска, ненадейно се втурна срещу Птолемей лично, като посече и множество от неговите войници. И научи за иерусалимските иудеи, че бяха против него и се зарадваха, когато беше победен. Тръгна с войска срещу Иерусалим и умори мнозина, като ги измъчваше преди това. И разори иудейското архиерейство, а светилището на Соломон нарече на Диос (Зевс) Олимпийски. Оскверни го със свинско месо, накара иудеите да се откажат от вярата на своите отци и ги принуждаваше да приемат елинската.
Неговият син Антиох Зекрий, по прякор Иеракс [162], царува 2 години. След това царува Деметрий Селевков [163] 8 години. И дойде във великата Антиохия някой си Иуда [164], евреин по име и вяра. Моли цар Деметрий и той му разреши да пренесе олтара и костите Макавейски. И ги погреба във Великата Антиохия, в местността, наречена Картея [165], защото тук беше съборът на иудеите. Антиох измъчваше евреите близо до Антиохия, в Аклионската планина [166] срещу Касийския Диос (Зевс). Това беше второто поробване на Иерусалим, както писа премъдрият Евсевий Памфил. И умря този Антиох Деметрий.
IV. Антиох, Гриповият внук, синът на Лаодика, дъщерята на Ариант, кападокийския цар, царува 9 години [167]. В осмата година на неговото царуване, при македонците, пострада от Божия гняв великата Антиохия. Тя беше възстановена 152 години след първото основаване на града от Селевк Никатор, в десетия час на двадесет и първия ден от месец переветий (перитий), както писа Домнин хронограф, а също Павзаний [168].
След Антиох, Гриповия внук, царува Антиох Евпрепис [169], който, бидейки притесняван от партите, събра срещу тях много войска. И като загинаха много от тях, партите започнаха да се подчиняват. И взе за жена на Антиох, своя син, наречен Кизикски [170], дъщерята на Арсак Партски [171], когото насилваше да приеме името Британии. И войната свърши. След този Антиох царуваха други трима царе от неговия род до царуването на Антиох Дионисий прокажения [172], бащата на Клеопатра и Антиох [173].
V. По времето на преждеспоменатия Антиох Дионисий въстана срещу римляните царят, сиреч управителят Пир [174] от Епир, на когото предсказаха, че ще умре. С него отиде да се бие Кир [175], римският военачалник, и го победи. Като бягаше, Пир стигна до един град, в чиито околности имаше къща. Една жена хвърли керемида върху главата му и го рани. След това беше консул този, който уби в битка македонския цар Персей [176]. И като превзе Македония, направи я подвластна на Рим. За него споменава Салустий [177] в съчиненията си за елините. И след тези царува в своята страна Персей, мореплавателят от Епир, който завладя Селун. За този Персей споменава в съчиненията си римският писател Евтропий [178]. Това се споменава и от Палефат [179]. Луций Павел [180], вторият римски консул, уби в сражение Персей мореплавателя.
Някой си на име Ханибал [181], реке африкански, тормози Рим 20 години, когато нямаше цар и беше управляван от консулите. Той опустоши цяла Италия и я покори чрез война и уби гореспоменатия Павел [182]. Римските боляри избраха за военачалник великия Сципион [183], който беше могъщ във всичко, но най-вече в битките. Още докато беше реке Ханибал, той унищожи Африка, изгори и град Картаген, и като плячкоса и взе всичко, се завърна в Рим със своите боляри. Ханибал разбра това, отиде във Витиния [184] при Антиох, царя на Азия, и го молеше да му помогне. Македонците още от Александър Македонски се бяха заклели във вярност на римляните. Дали им бяха войска, за да помогнат на Александър срещу Дарий. Антиох, азиатският цар, като послуша Ханибал, смеси войските си с неговите и отиде да се бие срещу римляните. Тръгна от Витания, плувайки с войниците си. Като чуха това, римските войници поставиха начело силен консул, на име Сципион II, брат на първия Сципион [185], и го изпратиха срещу двамата — срещу Антиох, царя азиатски, и срещу Ханибал, сиреч рекса африкански. И като се срещна с двамата, стана голяма битка. И мнозина паднаха убити. Ханибал, като видя, че силите на Сципион го превъзхождат, избяга и се самоуби със смъртоносно питие. Антиох видя бягащия Ханибал и обърна гръб. Сципион го гони до Исаврийската планина, която се нарича Тавър [186]. И излязоха оттам, като го молеха, казвайки, че не са се разгневили срещу римляните, а са излезли да помагат на други. Сципион прие [молбата им] и нареди да бъдат под римска власт и под повелението на римските боляри, и да дават на Рим всяка година четири таланта злато и толкова сребро до края на живота си. И устрои пир Сципион, и покани Антиох; и му даде първото място, почитайки го като цар. Сципион се върна със слава в Рим, както спомена премъдрият Флор [187] според книгите на премъдрия Ливии.
VI. В петнадесетата година от царуването на гореспоменатия сирийски цар Антиох прокажения дойде да се бие с него някой си Тигран, арменски цар [188]. И имаше голямо сражение. Тигран победи Антиох, превзе великия град Антиохия и царството, вземайки всичко, което имаше в него. Цар Антиох избяга в страната на персите от този Тигран. По същото време пристигна от Рим Помпей Велики [189], изпратен от кесаря Юлий срещу киликийците, които се бяха разбунтували. И победи киликийците, би се и с Тигран, арменския цар, и го надви. Помпей, като превзе Армения, Киликия и Сирия, унищожи тяхното самостоятелно управление и отмъсти на антиохийците. Влезе в град Антиохия и установи римска власт, като раздаде много дарове и им направи светилище. Почете ги, защото бяха от атински род. Имаше един негов велик стратиг на име Библос, който при Финикийското море (Средиземно море) намери село и построи град и го загради със стени и го назова на свое име Библос [190]. Той поиска от антиохийците да подарят огромната статуя на Атина, която направи Селевк, и статуята на Диос (Зевс) Гърма, сътворена от същия този Селевк. И като ги взе в Рим, изпрати ги в Капитолия, като велики богове и в знак на това, че антиохийците бяха подчинени на римляните. Тези статуи и до днес са там. Върху тях стои този надпис: “Народът на великия антиохийски град благодари на римляните и ги почита чрез тези статуи.”
Цар Антиох, като чу за гибелта на Тигран, арменския цар, и за Помпеевата победа, отиде и падна пред него на колене, молейки го за своето царство [191]. Помпей се умилостиви и му даде да царува над Сирия, Киликия и всичко, което управляваше по-рано. През тези години живяха премъдрите римски творци Цицерон [192] и Салустий [193]. Цар Антиох Дионисий, умирайки, остави богатството си и всичко друго на римляните. След неговата смърт великата Антиохия беше пак под властта на римляните заедно с цялата Сирия и Киликия и всичко, което владееха македонците [194]. Македонците царуваха във велика Антиохия, сиреч в Сирия и Киликия и други страни, от Селевк Никатор до завладяването й от Рим 263 години.
I. След убийството на Крас [195], който беше пленен от персите по време на битка в персийските земи, кесарят Юлий [196] воюва с войските си в западните страни (провинции). Той беше свален като консул от управлението от съвета на всички римски боляри и от Помпей Велики, неговия тъст. Този кесар Юлий, като се опечали, обърна се срещу римляните. Започна война срещу римските боляри и срещу Помпей Велики. И като пристигна в Рим, залови и посече всички негови боляри. Помпей пък тръгна срещу него и като видя, че не може да му устои, нито да се бие с него, изостави западните области и се насочи към източните, мислейки тях да завладее. Юлий кесар, като взе властта в Рим и във всички западни страни, въоръжи се срещу Помпей Велики, настигна го в Египет и го уби, както каза писателят Лукан [197]. Този кесар Юлий, който се наричаше и диктатор, пръв взе сам римската власт и започна да управлява над всички. Македонците, които след Селевк Никатор загубиха своята сила, напуснаха вавилонската страна, като разрешиха персите сами да си изберат цар. Допуснаха също и иудеите да получават цар четиривластник от римските боляри. През тези години римски историк беше премъдрият Ливии, който написа много за Рим. Кесарят-диктатор единовластник завладя и подчини всички с тщеславие.
През това,време Вергилий, римският поет, написа поема за Еней и Дидона, която беше от Финикия, и за дървения кон, и за превземането на Троя [198].
И веднага се разчу за пристигането на кесаря-диктатор единовластник, който, като превзе и подчини Рим, изби болярите и стана единствен владетел. И пристигна в град Антиохия послание на 12 артемисий, месец май, според сегашното летоброене. И беше прочетен в града, който беше под римска власт, указ за неговото освобождаване, изпратен от самия този кесар. Той съдържаше това: “В името на великия и самозаконния и владеещия източните земи Гай кесар и прочее.” И влезе този цар-диктатор във великия град Антиохия на 23-ти през месец артемисий и построи палат, който назова Цезарион, срещу жертвеника на Арес, наричан Макелос. Постави тук и медна статуя на римската богиня на съдбата [199]. Построи горе, при Акропола на Антиохия, обща баня за гражданите, като докара вода по водопроводи от реките, чрез Лаодикийския път. Съгради театър, поднови антиохийския Пантеон, който щеше да се събори, и изгради жертвеник. И като отиде във великата Александрия, съзида тук този кесар Цезариона, в името на своя син Цезарион [200], който имаше от Клеопатра. Той я обикна, защото беше много красива. Беше изгонена във Витаида (Тива) [201]. Кесарят я лиши от девственост и я направи непразна и тя роди син, когото нарече Цезарион. В чест на своя син този Юлий Цезар построи Цезариона тук в Александрия. Прогони нейния брат Птолемей и й даде египетското царство, като уби двама евнуси, които беше довел Птолемей. Синът на Клеопатра и кесаря умря малък. И след това великият кесар Юлий внезапно беше убит с измама от Касий [202], втория Брут [203] и други боляри, които бяха в заговор с тях…
II. И като умря кесарят Гай, римските боляри избраха Август Октавиан, родственик на кесаря, и Антоний, Августовия зет от сестра му, и Лепид [204]. Тези трима бяха триумвири и устройваха римската власт, като назначаваха всяка година консули. През петнадесетата година на триумвирството на Август Октавиан римляните се отрекоха от Египет и Клеопатра. Тя построи в Александрия голям фар на острова, наречен Кеуса, срещу самата Александрия, на четири поприща от нея [205]. И като натрупа земя и камъни, направи насип, нужен на толкова много хора, които преди ходеха до този остров и до фара по море. Това огромно дело Клеопатра извърши чрез своя изкусен строител Дексиофан Клидий, който превърна морето в суша. Като узнаха, римляните се отрекоха от египтяните и от Клеопатра, тяхната царица. От Рим излезе Антоний, като се въоръжи срещу Клеопатра и срещу Египет и Персийската страна. Прочее, римляните бяха завладели целия изток чрез войни. Той слезе в Египет с много силна войска. Като стигна до великата Александрия, Антоний обсади града, воювайки, и поиска Клеопатра да го предаде. Беше я видял преди, когато пристигна в Египет с кесаря Юлий. Клеопатра изпрати при него посланици, заблуждавайки, че го желае. Антоний се изкуши и, победен от похотта, я пожела и й се покори. Клеопатра беше ниска на ръст, но много красива и умна. Тя прие Антоний и неговите войници в града и се омъжи за него. Антоний пък, като взе Клеопатра за жена, се обърна заедно с нея срещу римляните. Пренебрегна своята жена, сестрата на Август Октавиан, и се отказа от нея. Той събра много войници и мнозина други убеди да му помогнат срещу Август, като обеща да ги възнагради. Построи кораби и с много войски от пешаци и конници отплува от Александрия и тръгна с Клеопатра против Рим, мислейки да го превземе като премине от Епирската страна и се изкачи срещу Рим. Щом в Рим се разбра за отмятането на Антоний и Клеопатра, самият Октавиан Август веднага се въоръжи против тях заради Рим, и заради унижението на сестра си, която Антоний оскърби. И повика този Август стратига Агрипа [206] и го ожени за своята сестра Октавия. Устреми се от Рим с Агрипа и с неговите войски, пристигна срещу Епирската страна на мястото, наречено Левкада, и се срещна в голяма битка с Антоний и Клеопатра, както написа премъдрият Вергилий в своето произведение, в осмата песен, посветена на щита [207]. Множество воини и от двете страни покриха земята и морето и още толкова Антониеви и Клеопатрини воини бяха избити на корабите, така че морската вода се смеси с кръвта и се появиха кървави вълни. Август победи и уби Антоний. Хвана Клеопатра, завърза я и я беляза. Заповяда да я пазят, за да бъде отведена в Рим като пленница и да бъде унизена. Клеопатра се самоуби, като се остави да бъде ухапана от змия, и умря. Носеше на корабите змии в съдове и други животни, потребни на войската. И като беше пазена от войниците, тайно умря от змията, за да не я заведат жива в Рим. След смъртта и тялото й беше отнесено в Рим и намазано със смирна по съвета на Августовата сестра, както написа Теофил, премъдрият хронограф, описвайки рода на Александър Македонски.
Разказват, че Клеопатра е хваната в Египет и разни други измислици, които не съвпадат с казаното от римските писатели. След тази победа Август със своя зет Агрипа победи и отпътува от Епир. И като пристигна с множество свои воини, покори други страни, унищожавайки властта на местните управители. Беше на 18 години, когато беше триумвир. Египетската война продължи много години.
III. Този Август, като преброди цялата европейска земя, премина от Византией [208] в Халкидон [209], град в Азия. И веднага постави за княз във Витиния един от своите доверени мъже, на име Давус [210], като изгони Динар [211], който управляваше тази област, назначен преди това от кесаря, неговия вуйчо. Витиния вече имаше княз. Преди това Помпей Велики беше завоювал Витиния, след смъртта на нейния управител Никомед [212], произхождащ от македонския род, който, умирайки, я остави под римска власт. Този Август покори Галатия [213], като победи Диатор [214], нейния управител-четиривластник. Загради едно село, наречено Арсиния [215], и създаде град, който назова Анкира. От двете му страни се намират две морета — Понтийско море, сиреч Черно, и Бяло, което се нарича Велико море. Пусна навън воини галати, за да пазят тази страна и града. И нарече реката, която минаваше оттук, на тяхното име и на името на страната и областта — Галус. Намери също така и областите Лидия [216] и Памфилия [217], управлявани от Диатор. Превзе ги и ги постави под римска власт, като изпрати Кир [218], своя стратиг, с много войска. И Фригия [219], която също беше провинция, направи покорна на Рим, като изпрати своя стратиг Покатион [220] с войските му. Подчини на Рим и Ликаония [221], управлявана преди от Ликаон, Капниевия син [222], който се поклони пред Август. Той обеща да му върне управлението и го взе със себе си в Египет. Сирия и Киликия бяха подчинени на Рим още преди това от кесаря Юлий.
[Previous] [Next]
[Back to Index]
[Back to Index]
1. Проит — брат-близнак на Акризий, митически цар на Аргос (на източното крайбрежие на Пелопонес).
3. Еномай — син на Арес, цар на гр. Пиза в Елида (северозападната частна Пелопонес), обявил, че ще даде ръката на дъщеря си на този, който го надбяга в състезание с колесница, където нямало по-изкусен от него, тъй като се страхувал от предсказанието, че ще загине от ръката на зетя си.
4. Пелопс — син на царя на гр. Сипил в Лидия (Мала Азия) Тантал. Харесвал дъщерята на цар Еномай и като бил решил да я вземе за жена, явил се на конните състезания, обявени от царя. Благодарение на крилатите коне, дадени му от Посейдон (или Арес), и коварството на царския кочиаш, победил царя, получил ръката на дъщеря му и царството. Оттогава полуостровът носи името Пелопонес по неговото име.
12. Минос — син на Европа и Зевс, митически цар на Крит. Роден в Крит и оставен там за владетел от царя на Крит Астерион, за когото се оженила Европа. Молил Посейдон да му изпрати животно за жертвоприношение, за да стане цар. Посейдон му изпратил прекрасен бик и той получил царската власт. Съжалявайки красивото животно обаче, той го изпратил в стадата си, а принесъл на бога друга жертва. За наказание Посейдон внушава на жената на Минос противоестествена страст към бика. На цар Минос се приписва старокритското законодателство, внушено му от самия Зевс.
15. Дедал и Икар — Дедал е атински скулптор, родственик на атинските царе, осъден на изгнание от Ареопага, понеже бутнал от скалата на Акропола племенника си. Избягал в Крит при цар Минос и тук построил двореца Лабиринт със сложна система от изкусно преплетени коридори, помещения и входове за затварянето на Минотавъра. Дал на Ариадна нишката, с помощта на която Тезей намерил изхода от Лабиринта. Задържан от Минос, за да не издаде тайната на входовете, избягал заедно със сина си Икар с помощта на изкуствени крила, направени от пера и залепени с восък. Икар загинал по пътя близо до о-в Самос, понеже се приближил много до слънцето и восъкът се разтопил. Дедал се спасил в Сицилия.
16. Пасифая — дъщеря на Хелиос, съпруга на Минос, известна с противоестествената си страст към бика на Минос, майка на Минотавъра, Ариадна, Федра.
17. Минотавър — чудовище с тяло на човек и глава на бик, родено от Пасифая. Минос го скрива в Лабиринта, където му хвърлят за храна престъпници, а също по 7 атински младежи и девойки, изпращани периодично след победата на Минос над Атина.
19. Херакъл — общогръцки национален герой, най-храбрият от всички елински герои, син на Зевс и Алкмена. Женен за дъщерята на етолийския цар Ойней Деянира. За да привърже към себе си Херакъл, Деянира му дала да облече дреха, напоена с кръвта на кентавъра Нес, убит от мъжа й с отровна стрела, кръв, за която Нес й казал, че представлява вълшебно любовно биле. От дрехата отровата започнала да прониква в тялото на Херакъл. В ужасни мъки героят заповядал да направят клада, след запалването на която бил възнесен преобразен на небето, където оттогава живеел заедно с олимпийските богове.
21. Антей — син на Посейдон и богинята на земята Гея, ливийски великан, който насилствено заставял всеки, който идвал от чужда земя, да се бори с него; побеждавал винаги, защото възстановявал силите си при всяко докосване до земята. Накрая бил убит от Херакъл, който го вдигнал във въздуха и го държал така, докато силите му се изчерпали и Херакъл го удушил.
28. Андрогей — убит от атиняните, поради което Минос, след като ги победил, ги принудил да дават като данък по 7 младежи и девойки за храна на Минотавъра.
29. Тезей — старогръцки герой и цар на Атина, син на цар Егей. При третото плащане на данъка на цар Минос заминал за Крит заедно с останалите младежи и девойки от Атина Победил Минотавъра в Лабиринта и се спасил с помощта на кълбо, дадено му от Ариадна, чиято нишка била завързана за входа. След смъртта на баща си станал цар на Атина, убеждавайки общините да признаят Атина за център.
30. Егей — цар на Атина. Условил се с Тезей, че при щастливо завръщане от Крит ще замени черните платна, с които отплувал корабът, с бели. Тезей забравил това и цар Егей, виждайки черните платна, отчаян от смъртта на сина си, се хвърлил в морето, което оттогава се нарича Егейско.
31. Ариадна — дъщеря на Минос и Пасифая. Спасила Тезей, когото обичала, с помощта на кълбо от здрава ленена нишка, която го водела към изхода. След убийството на Минотавъра избягала с Тезей на о-в Наксос, където Тезей я изоставил и тук била намерена от бог Дионис, който я направил своя жрица и съпруга.
33. Федра — дъщеря на Минос и Пасифая, втора съпруга на Тезей. Влюбила се в заварения си син Иполит, но понеже той не отвърнал на любовта й, наклеветила го пред баща му, а когато той загинал, се самоубила.
35. Иполит — син на Тезей и първата му съпруга, царицата на амазонките Хиполита. След като бил наклеветен от Федра пред баща си, Тезей го прокълнал и призовал Посейдон да го накаже. Веднъж, когато Иполит яздел край морето, конете му се подплашили и той се разбил в скалите.
41. Евристен — спартански владетел. Няколко десетки години след разгрома на Троя по-голямата част от Пелопонес е завоювана от потомците на Херакъл, дошли начело на дорийските дружини, при което Лакедемония (Лакония) се пада на синовете на Аристодем, близнаците Евристен и Прокъл, праправнуци на Гил, син на Херкулес, които се смятат за родоначалници на царуващите в Спарта династии.
44. Саул — първи цар на Израил (ок. 1012-1004 пр.н.е.), потомък на Вениамин, най-младия син на библейския патриарх Иаков.
46. Коринт — важен град на древна Гърция, по пътя от Пелопонес към Северна Гърция между Коринтския и Сароническия залив.
47. Алет — първият владетел на Коринт от династията на Хераклидите след завладяването на Коринт от дорийците.
50. Самуил — последният от израилските съдии (XI в.пр.н.е.). Той поставя за цар Саул, но поради това, че той му причинява много огорчения, помазва тайно друг цар — Давид.
52. Ромул и Рем — братя-близнаци, митически основатели на Рим, синове на бог Марс и весталката Рея Силвия, дъщеря на Нумитор, син на царя на Алба Лонга Прока. След смъртта на царя престолът трябвало да бъде на по-стария му син Нумитор, но със сила бил завладян от брат му Амулий, който дал племенницата си Рея Силвия за жрица на Веста, богиня на домашното огнище. След раждането на близнаците Амулий заповядал весталката и децата й да бъдат удавени за нарушаването на клетвата за целомъдрие. Но бога на р. Тибър се смилил над Рея и я направил своя жена, а коритото с децата й било отнесено от вълните на ливада, залята с вода, и когато реката влязла в бреговете си, то отишло недалече от Палатинския хълм. Тогава дошла вълчица да утоли жаждата си, чула детския плач, пренесла децата в пещера и ги кърмила с млякото си първите няколко дни. Веднъж там отишли пастири, вълчицата избягала и децата станали притежание на царския пастир Фаустул, който ги възпитал с жена си. Именно те нарекли единия брат Ромул, а другия — Рем. Когато пораснали и узнали произхода си, близнаците убили Амулий, възстановили на трона Нумитор и решили да основат град, но не се договорили на чие име да го назоват и къде да го построят. Победил Ромул, който завзел царската власт и започнал да строи града (ок. 753 г. пр.н.е.). Оскърбеният Рем се опитал да прескочи градската стена, но като нарушител на светостта на границата бил убит от Ромул. В града се явила епидемия и тя спряла едва когато Ромул умилостивил сянката на брат си, като поставил трон за него редом със своя. Първоначално градът се състоял само от мъже, приемали се също много роби и беглеци и затова Ромул решил да сключи съюз със съседните народи, но те се отнесли с насмешка към идеята му. Тогава той устроил тържество в чест на Консус, древното божество на земята и земеделието, на което се провели състезания с колесници. Тук било поканено племето на сабиняните, обитаващо планинската област на северозапад от Рим, и по време на състезанията римляните грабнали девойките, които станали техни жени.
53. Пикидия — ?. Вероятно става дума за най-стария олтар на Херкулес, почитан отначало като войнствен бог, „победител”, „непобедим” в Рим, който се намирал до Говеждия пазар, недалече от цирка.
55. Капитолий — един от 7-те хълма на Рим, на южния бряг на р. Тибър, военен, административен, политически и религиозен център на Рим. На най-високата му точка е построен храм на Юпитер, най-голямото светилище на римляните (започнат от Тарквиниевците и завършен в първата година на републиката — VI в. пр.н.е.).
56. Силва — вероятно става дума за Алба Лонга, град на 25-30 км югоизточно от Рим, основан от сина на Еней — Асканий ок. 1150 г. пр.н.е. Според преданието в Алба Лонга се е съхранявал т.нар. Паладиум — статуя на Атина Палада, спусната с щит и копие в ръцете от небето в Троя, откъдето е отнесена от Еней в Италия и съхранявана в храма на Веста в Рим. В случая сигурно е станало смесване на прозвището на владетелите на Алба Лонга след Асканий (Силвиевци), появило се първо като име на сина му, роден в гората и затова наречен Силвий (от лат. silva — гора).
57. Арес — бог на войната. В Рим отъждествяван с Марс, един от най-почитаните богове на древните римляни. На него е посветен първият месец от годината — март, когато той се чествува.
61. Ливия — дъщеря на царя на египтяните Епаф и Мемфис, дъщеря на Нил. На нейно име е наречена страната — Ливия.
64. Ерихтоний — втори цар на Атина, син на бога на огъня Хефест, сложил началото на най-старите празненства в чест на Атина — Панатенеите и пръв въвел надбягванията с колесници в Атина.
66. Аквилея — голям град в Северна Италия, в страната на венетите, основан от римляните през 188-187 г. пр.н.е.
68. Плиний Стари — римски писател, учен и обществен деец (23/24-79). Става дума за съчинението му „Естествена история”.
72. Вероятно става дума за римския поет Лукан (39-65) или за прозаика от сирийски произход Лукиан, писал на старогръцки език (120-190).
73. Тарквиний II Горди — последен, седми римски цар (534-509 пр.н.е.). Изгонен от Рим, с което се премахва царската власт и се установява републикански строй. Синът му Секст обезчестява жената на Луций Тарквиний Колатин (братов син на петия римски цар Луций Тарквиний Стари) — Лукреция, която се самоубива в присъствието на съпруга си и неговия приятел Луций Юний Брут (племенник на Тарквиний Горди), заклели се над трупа й да отмъстят. В Рим те свалят от власт Тарквиний и са облечени във висшата власт като консули (за 509 пр.н.е.). Тарквиний обсажда крепостта Ардея и тръгва за Рим, но не е допуснат в града. Тогава той изпраща пратеници да искат частното му имущество. Пратениците организират заговор, в който са замесени двамата сина на Брут. Робът Виндиций разкрива заговора, Брут осъжда на смърт заедно със заговорниците и синовете си и присъствува на изпълнението на присъдата. Тарквиний тръгва с войските си срещу Рим. Римската конница се води от Брут, срещу когото се сражава вторият син на Тарквиний — Арунт.
73а. Сибила Куменска — жрица, вдъхновена от Аполон; гадаеща в пещера, близо до гр. Куме в Кампания; имала най-голямо влияние в Италия.
75. Консуалии — празник на древното римско божество на земята Консус (21 .VIII и 15.XII). вж. и бел. 52.
76. Ливий, Тит — римски историк (59 пр. н.е.-17 г. н.е.). Написал история на Рим от основаването на града до 9 г. пр.н.е.
77. Става дума за битките на галите с римляните през 390 пр.н.е., когато те завладяват Рим, но не успяват да овладеят Капитолийския хълм, чиито защитници ги отблъскват.
78. Манлий Капитолин, Марк (V B.-384 пр.н.е.), консул в 391 пр.н.е., наречен „капитолийски”, защото в 390 г. спасил римляните в крепостта на Капитолийския хълм от нападението на галите; обвинен в държавна измама и хвърлен от лобното място през 384 пр.н.е.
81. Секстилий — тук вероятно се има предвид не месец секстилий — шестия от мартенската година (август), а шестия месец от септемврийската година (февруари), наречен погрешно на името на месеца от мартенската година.
84. Иудея — название на южната половина на еврейската монархия след разпадането й след смъртта на Соломон на две самостоятелни царства — Иудея и Израил.
94. В гръцката митология — Хипомен, син на Мегар. Според предание от Беотия (област в Средна Гърция) победител и мъж на Аталанта, прочута с красотата си и бързото си бягане. На всеки от желаещите да се оженят за нея тя предлагала състезание по бързо бягане, в което той бил невъоръжен, а тя — с копие , с което го пронизвала, когато го настигне. Била надхитрена от Хипомен с помощта на Афродита, която му дала златни ябълки, за да ги пуска по една, докато бягал. Вземайки ги, Аталанта изостанала и той я победил и станал неин съпруг. Забравил да благодари на Афродита и тя за отмъщение му вдъхнала такава страст към Аталанта, че той я прегърнал в светилището на Зевс или Кибела, която се разгневила и ги превърнала в лъвове.
95. Йо — дъщеря на божеството на р. Инах и най-стария митически цар на Аргос — Инах; жрица на аргоската Хера; в нея се влюбил Зевс и тя била превърната в крава (от Хера или от Зевс, за да я скрие от съпругата си).
96. Филомела и Прокна — дъщери на петия цар на атиняните, син на Ерихтоний — Пандион I, царувал в 256-217 г. преди Троянската война. Прокна се омъжила за тракийския цар Терей, който се влюбил в сестра й. Като уверил Филомела, че сестра й е мъртва, оженил се за нея, но после я заточил и й отрязал езика, Филомела изтъкала писмо до сестра си и Прокна я намерила, убила сина си от Терей и избягала със сестра си. Терей ги преследвал, но те измолили от боговете да ги превърнат в птици: Прокна — в славей, а Филомела — в лястовица.
97. Ниоба — дъщеря на лидийския цар Тантал, баща и на Пелопс, дядо на Агамемнон Тя имала 14 сина и дъщери и се възгордяла за това пред Лето, която имала само две деца (Аполон и Артемида). Лето им се оплакала и те убили децата на Ниоба, а самата тя се вкаменила от мъка.
99. Охос (Ох) — незаконен син на Артаксеркс I, царувал под името Дарий II (423-404 пр. н.е.). По негово време Египет, завладян от баща му, се откъснал от Персия. Едва Артаксеркс III подчинява отново Египет (359-338 пр.н.е.).
100. Нектонав — легендарен египетски цар-магьосник, с магия измамил Олимпиада и станал баща на Александър Македонски.
102. Олимпиада — дъщеря на молоския цар Неоптолем, съпруга на македонския цар Филип II и майка на Александър Македонски, убита през 316 или 309 г. пр.н.е.
105. Родос — най-източният о-в в Егейско море до югозападния бряг на Мала Азия. През III в. пр.н.е. входът на пристанището му е украсен от огромна статуя на Хелиос, висока 31 м., известна под названието Родоски колос. Тази статуя е съборена от земетресение след няколко десетки години.
106. Може би тук става дума като анахронизъм за най-големия разцвет и могъщество на Персия по времето на Хосров I Ануширван (531-579), смесен с гръко-персийските войни през IV в. пр.н.е.
111. Евсевий Кесарийски (Памфил) (265-340) — църковен историк. Има се предвид неговото съчинение „Хроники”, обхващащо периода от „сътворението на света” до 325 г.
113. Дарий III Кодоман — последен цар на Персия (336-331 пр.н.е.), чиято монархия е разрушена от Александър Македонски.
114. Птолемей I Лагос (Сотер) — сподвижник на Александър Македонски, основател на династията на Птолемеите, владетел на Египет (323-282 пр.н.е.).
122. Клеопатра VII (70/69-31 пр.н.е.) — египетска владетелка (51-31 пр. н.е.), най-голямата дъщеря на Птолемей Авлет, по завещание на когото през 52 г. пр. н.е. става съвладетелка и съпруга на 9-годишния си брат Птолемей XIII. През 48 г. отстранена от властта и върната на престола от Юлий Цезар, при когото сама се явява в Александрия. Заедно със сина си от Цезар, когото той е признал, от 46 г. до убийството на Цезар през 44 г. е в Рим. През 41 г. повикана от Марк Антоний в Киликия, за да даде обяснения за покровителството на кипърския наместник спрямо Касий, един от убийците на Цезар. От 37 г. — законна съпруга на Марк Антоний. През 31 г. първа напуска полесражението при Акций и довежда Марк Антоний до самоубийство с лъжливото съобщение за смъртта си. След смъртта му се самоубива и е погребана в неговата гробница. След смъртта й Египет става Римска провинция.
123. Октавиан Август, Гай Юлий Цезар (63 пр.н.е.-14 г.н.е.), римски император от 27 пр.н.е., основател на едноличната власт в римската държава след гражданската война при II триумвират, установен през 43 пр.н.е. от него, Марк Антоний и Емилий Лепид. Победител в Битката при Акций над войските на Марк Антоний и Клеопатра.
124. Антоний, Марк (83-31 пр.н.е.) — римски благородник, военачалник и началник на конницата на Гай Юлий Цезар. За да се ожени за Клеопатра, изоставя първата си съпруга Октавия, сестра на Октавиан Август. Лишен от триумвирските си пълномощия поради брака си с Клеопатра и влязъл във война с Октавиан Август.
125. Левкада — о-в в Йонийско море до Епир, област в западната част на Северна Гърция, срещу песъчливия нос Акций в Южен Епир.
126. Павзаний — пътешественик и географ от Лидия, област в западната част на Мала Азия до Егейско море, писал на старогръцки език (II в.).
127. Антигон I Едноокия — съратник на Александър Македонски, основател на елинистичната династия на Антигонидите, наместник на Александър в Лидия, патрон на Аргос, управлявал от 306 до 301 г. пр.н.е. Прякорът „Полиоркет” (обсадител) е носел неговият син Деметрий I (вж. бел. 136).
128. Киликия — крайбрежна област в югоизточна Мала Азия, северно от о-в Кипър. Завладяна от Александър Македонски през 333 пр.н.е.
130. Селевк I Никатор — съратник на Александър Македонски, основател на елинистичната династия на Селевкидите, владееща огромна територия от западното крайбрежие на Мала Азия до Индия. Роден ок. 358 пр.н.е., син на Антиох и Лаодика, македонци от малкото селище Европос. От 321 до 317/318 управлява Вавилония. През 305 г. пр.н.е. приема царска титла. През 301 пр.н.е. в битката при Ипса с войските на Антигон I загива Антигон и от този момент вместо единната държава на Александър, идеята за която се поддържа от Антигон, се създава система от независими държави, като на Селевк се пада Сирия. Убит през 281 пр.н.е. от Птолемей Керавн.
131. Антигония — град в Сирия на р. Оронт, основан от Антигон в 307 пр.н.е. Селевк Никатор заселва жителите му в построената съвсем наблизо столица Антиохия.
132. Хрониката на Малала е единственото свидетелство за съществуването на сестрата на Селевк I Дидима и синовете й Никомед и Никандър, а също — на дъщерите му от Апама — Апама и Лаодика.
133. Антиох I Сотер (род. ок. 324 г. пр.н.е., управлявал от 281 до 261 пр.н.е.). Син на Селевк I от Апама. Любовта му към мащехата му Стратоника го хвърпя в опасна болест. Причината за нея е открита на баща му от царския лекар и Селевк отстъпва на сина си младата си и хубава жена (ок. 297 пр.н.е.).
135. Бракът на Селевк със Стратоника, дъщеря на Деметрий I Полиоркет, е сключен ок. 299/298 пр.н.е. в гр. Рос, Северна Сирия.
136. Деметрий I Полиоркет — син на Антигон I (роден ок. 337/336 пр.н.е., управлявал от 306 г.), владетел на Македония, Тесалия и Гърция, пленен от Селевк I по време на похода му в Киликия, заточен от 286 до 283 в сирийския град Апамея, където умира.
137. Агенор — цар на Финикия (на източния бряг на Средиземно море, на север от Палестина), син на Посейдон, баща на Кадъм, Киликс, Феникс и Европа.
138. Фила — дъщеря на Селевк от Стратоника, ок. 276 г. пр.н.е. става съпруга на македонския цар Антигон II Гонат (283-239 пр.н.е.).
139. Селевк I построява много градове-крепости на търговските и военни пътища от Егейско море до Индия и им предоставя правата на гръцките полиси. Известни са 16 града с име Антиохия, 9 — с име Селевкия, 3 — с име Апамея, 1 — с име Стратоника, 5 — с име Лаодикия.
140. Палеопол — градът, който съществувал на мястото на Селевкия преди основаването й, се нарича Палейополис (стар град) едва след основаването на новия град и според Малала се намирал в планината.
141. Касион — планина до Сирия. Според старогръцкия прозаик от II в. пр.н.е. Аполодор (в съчинението му „Библиотека”) Гея (Земята) родила от Уран (Небето) гигантите, огромни по размери и ненадминати по мощ. Боговете ги надвили и тогава разгневената Гея родила от Тартара получовека-полузвяр Тифон в Киликия. Зевс го поразил с мълния и го преследвал до планината Касион. Името Пагран не е засвидетелствано сред имената на споменатите в старогръцката митология около 150 гиганта.
144. Йопол — град, основан от Йо по време на нейните странствания и носещ нейното име; намирал се в планината Силпион, на юг от Антиохия. Преди да основе Антиохия Селевк прави там жертвоприношение на Зевс Керавн.
145. Антиохия е столица на държавата на Селевк I, основана от него през 300 пр.н.е. на левия бряг на р. Оронт (дн. Антакия, Турция).
150. Хераклея — предградие на гр. Антиохия, носещо името Дафни, с прочуто светилище на Аполон Дафнийски.
151. Хераклея на Херакъл — повече от 20 старогръцки градове са носели името Хераклея. Вероятно става дума за Хераклея в Трахина, недалеч от морето и от Термопилите, на р. Асоп в Беотия (Средна Гърция), където е имало култ към Херакъл.
152. Вероятно става дума за град Делфи във Фокида (Средна Гърция), където се намира прочутото светилище на бог Аполон (бог на светлината, един от най-почитаните старогръцки богове, син на Зевс), където жрицата Пития правела предсказания. След като напуснал Тива, Херакъл отишъл в Делфи, за да попита бог Аполон какво да прави и той му заповядал да замине за Тиринт (Източен Пелопонес) при цар Евристей, по чиято заповед той извършил подвизите си, първият от които бил удушването с ръце на неуязвимия немейски лъв.
153. Антиох II Теос — син на Антиох I; роден ок. 286 пр.н.е., управлявал от 261 до 246 г, женен за Лаодика I, а от 254 г. — за дъщерята на Птолемей II Береника, която след смъртта му била убита заедно с малкия си син.
154. Селевк II Калиник — син на Антиох II от Лаодика I, роден ок. 260 г. пр.н.е., управлявал от 246 до 225 г.
155. Селевк III Сотер — по-голям син на Селевк II от Лаодика II, роден ок. 243 г. пр.н.е., управлявал от 225 до 223 г. пр.н.е.
156. Антиох III Велики — по-малък син на Селевк II, роден ок. 242 г. пр.н.е., управлявал от 223 до 187 г. пр.н.е.
157. Селевк IV Филопатор — втори син на Антиох III, роден ок. 220 г. пр.н.е., управлявал от 187 до 175 г. пр.н.е.
158. Антиох IV Епифан — най-малкият, трети син на Антиох III, управлявал от 175 до 164(7) г. пр.н.е. По време на неговото управление е осквернен Иерусалимският храм (169 г.)
160. Харонион — може би става дума за Харон — според старогръцката митология лодкаря, който превозвал сенките на умрелите през р. Ахерон в подземното царство.
162. Антиох V Евпатор — син на Антиох IV, роден ок. 173 г. пр.н.е., управлявал от 164(?) до 162 г. пр.н.е. Прозвището „Иеракс” всъщност принадлежи на чичото на Антиох III — Антиох Иеракс, който е управлявал съвместно с по-големия си брат Селевк II от 242 до 228/227 г. пр.н.е.
164. Иуда Макавей — един от седмината братя, възглавили борбата за освобождение на Иудея от властта на Селевкидите по време на въстанието през 167 г. пр.н.е.; очистил Иерусалимския храм през 164 г. пр.н.е.; загинал в борбата със сирийците през 160 г. пр.н.е.
171. Арсак — общо име (фамилно) на царете на Партия — държава в Средна Азия, отделила се ок. 248-227 пр.н.е. от царството на Селевкидите.
174. Пир — цар на молосите в Епир, роден ок. 319 г. пр.н.е., управлявал еднолично от 297 г., от 280 до 274 воювал в Италия и след много победи в 276 г. пр.н.е. претърпял поражение от римляните; убит в 272 г. пр.н.е. при оттеглянето на обсадата на Спарта. По времето на Антиох XII не е известен епирски владетел на име Пир.
176. Персей — македонски цар, роден ок. 212 г. пр.н.е., управлявал от 179 до 168 г. пр.н.е., когато е победен от римските войски, начело с Емилий Павел; след това се предал и, затворен в тъмница, се самоубива през 146 г. пр.н.е.
178. Евтропий — римски историк (IV в.). Пише „Кратко изложение на Римската история” в 10 книги от основаването на града до 364 г.
180. Емилий, Луций Павел Македонски — римски патриций, роден ок. 228 г. пр.н.е., военачалник, консул през 182 и 168 г. пр.н.е., когато става победител в 3-та македонска война; застанал начело на римските войски в 168 г. пр.н.е.
181. Ханибал — един от най-великите пълководци на древността (247-183 пр.н.е.), отличил се по време на II пуническа война (218-201 пр.н.е.). След поражението си от Сципион избягва при Антиох III (195 г. пр.н.е.), а през 189 г. пр.н.е. — при царя на Витиния, но като разбира, че ще бъде предаден на римляните, се самоубива.
182. Емилий, Павел — римски патриций, баща на Луций Емилий Павел Македонски, посланик в Картаген от 218 г. пр.н.е., консул през 219 и 216 г. пр.н.е., убит през същата година в битката с Ханибал при Кана в Южна Италия.
183. Сципион, Публий Корнелий Африкански Стари (235-183 пр.н.е.) — римски държавен деец и военачалник, главнокомандващ в победната битка срещу Ханибал през 202 г. пр.н.е.
185. Сципион II — Луций Корнелий Сципион Азиатски, брат на Сципион Стари; през 190 г. пр.н.е. като консул воюва с Антиох III в Азия, където преди това не се е появявал нито един римски пълководец; след като разбива Антиох III, през 188 г. пр.н.е. се завръща триумфално в Рим.
187. Флор, Луций Аней — римски историк, ритор и поет (1-11 в.). Пише „Кратка история на всички войни за 700 години” — от основаването на Рим до император Август.
188. Тигран II — арменски цар (95-36 пр.н.е.). По негово време (83-69 пр.н.е.) държавата на Селевкидите става провинция на Армения. Помпей започва да воюва против него през 66 г. пр.н.е.
189. Помпей, Гней (106-48 пр.н.е.) — римски пълководец и политически деец; от 68 г. пр.н.е. е наместник на Витиния и Киликия, след победата му над Тигран II към римската държава преминават Финикия, Кападокия, Сирия, Киликия и др., от 66 г. пр.н.е. цяла Азия на запад от р. Ефрат е в ръцете на римляните; през 62 г. пр.н.е. завладява Иерусалим и обявява Иудея за римска провинция; през 62 г. пр.н.е. се завръща в Рим. Член е на I триумвират (съюз от три лица — триумвири — за съвместно управление през периода на гражданските войни в Рим), установен през 60 г. пр.н.е. от него, Юлий Цезар и Марк Лициний Крас. От 59 г. пр.н.е. женен за единствената дъщеря на Цезар. След смъртта на Крас започва борба с Цезар, разбит е през 48 г. пр.н.е. в битката при Фарсал (Тесалия).
190. Библос — приморски град във Финикия, знаменит като център на култа към Адонис, бог на умиращата и възраждаща се природа; до завоюването от Помпей градът се управлява от самостоятелни князе.
195. Крас, Марк Лициний (ок. 115-53 пр.н.е.) — римски политически деец, военачалник, консул през 70 и 55 г. пр.н.е., проконсул на провинция Сирия (от 54 г. пр.н.е.), водил война срещу партите, които го побеждават и убиват.
196. Цезар, Гай Юлий (100-44 пр.н.е.) — римски патриций, военачалник, политик и историк, член на I триумвират. Като проконсул води война в Галия през 57 г. пр.н.е. След споразумението между триумвирите през 56-55 пр.н.е. получава властта в Галия за още пет години. Помпей остава като консул в Рим заедно с Крас през 55 г. пр.н.е., и сам през 52 г. пр.н.е. се опитва да управлява еднолично, което води до разрив между Цезар и него. През 51 г. пр.н.е. след успешния край на галските войни Цезар започва продължителна борба с Помпей. След победата си при Фарсал осигурява едноличното си управление в Рим. От края на 48 г. до юни 47 г. пр.н.е. е в Египет, където взема участие в династичните борби между Клеопатра VII и съвладетеля й Птолемей XIII: заповядва да убият привържениците на Птолемей евнуха Плотин и стратига Ахила, след неговата смърт обявява за съвладетел на Клеопатра другия й брат Птолемей XIV (роден ок. 58 г. пр.н.е., съвладетел през 47-44 пр.н.е.), но всъщност докато е в Египет, управлява сам той. От Египет отива в Сирия, където възстановява двореца на Селевкидите в Дафни, след което се завръща в Рим. През 44 г. пр.н.е. е убит на заседание на Римския сенат от заговорници, начело с Брут и Касий.
197. Лукан, Марк Аней (39-65) — римски поет. Пише исторически епос, наречен от него „Фарсалия” със сюжет конфликта между Цезар и Помпей.
198. Става дума за най-голямата му творба — епическата поема „Енеида”. В кн. 4 се говори за любовта на Еней, един от първите троянски герои, вожд на дарданците, митически прародител на рода на Юлиевци, към който принадлежи и Август, и финикийската царица Дидона, която се самоубива след като Еней се отправя за Италия; кн. 2 представлява разказ за гибелта на Троя.
200. Цезарион — син на Клеопатра и Юлий Цезар, роден през 47 г. пр.н.е. През 46-44 пр.н.е. е в Рим с майка си. Признат от II триумвират за египетски цар. След победата при Акций убит по заповед на Октавиан Август след смъртта на Марк Антоний. Цезариона в Александрия е започнат от Клеопатра за Марк Антоний и после е преустроен от Октавиан Август.
202. Касий, Гай Лонгин — римски военачалник; през 49 г. пр.н.е. се обединява с Помпей и разбива Цезар в Сицилия, но след битката при Фарсал минава на негова страна.
204. II триумвират е създаден през 43 г. пр.н.е. от Октавиан Август, Марк Антоний и Марк Емилий Лепид (политически и военен деец, починал през 13 г. пр.н.е.).
205. Александрийският Фар е построен на о-в Фарос, съединен с континента чрез дълъг и здрав бент. Фарът — кула, висока 130 метра, е построен от Сострат от Книдия през 297 г. пр.н.е. и е съществувал до 1326 г.
206. Агрипа, Марк Випсаний — роден през 64/63 г. пр.н.е., пръв военачалник на Октавиан Август, който го оженва за сестра си Октавия, изоставена от Марк Антоний.
207. Битката при Акций се описва в „Енеида”. Това е единственото място в хрониката на Малала, където се дават точни указания за използувания източник — наистина в 8 книга на „Енеида” се описва щитът на Еней.
208. Византион — елинистически град, на мястото на който е построен Константинопол, основан през 660-657 г. пр.н.е.
212. Никомед III Филопатор — владетел на Витиния, който, умирайки през 75 г. пр.н.е., завещава земята си на римляните.
213. Галатия — област в централната част на Мала Азия, принадлежаща някога отчасти на Фригия, отчасти на Кападокия; населявана от келтското племе галати, което през 277-276 пр.н.е. се премества през Хелеспонт, а от 235 г. пр.н.е. се установява в Галатия; управлява се от тетрарси, които са начело на отделните части на трите галатски племена.
217. Памфилия — тясна крайбрежна ивица в южната част на Мала Азия, в подножието на планината Тавър, граничеща на изток с Киликия, а на запад — с Ликия.
222. Ликаон, Капниевия син — Ликаон — митичен родоначалник на ликаонците, син на Пелазг, внук на Океан, цар на Аркадия; ликаоните са били хищен и полудив народ, който няма всъщност нищо общо с елините. През 25 г. пр.н.е. техните земи влизат в състава на римската провинция Галатия.
Информация: Тържество на Словото
Информация: Тържество на Словото
Поставил: Николай Пеняшки - Плашков
Няма коментари:
Публикуване на коментар