“ Ние сме родени, за да живеем
съществено: нашето общество е
свод от камъни, който бе се срутил,
ако единият не поддържаше другия.“
Сенека
“ Светът е огледало, от който те гледа твоето
собствено изображение. Хвърли към него тъжен
поглед, и срещу теб погледне мрачно лице; но
който се смее заедно с него, тай ще е намерил в
него весел и сговорчив другар.“
У. Текъри
Човек трябва да извърви пътеката на собствения си живот пълноценно, за да има основанието, да каже, че добре е живял.
Добре ще бъде, ако животът протече така. Но не винаги става както желаем. Той е като един огромен океан, понякога спокоен и с попътен вятър, или буреносен, ни поднася както хубавите моменти, така и несгодите, проблемите и големите загуби.
Ние като материя, сме отражение на вселената, която ни съпътства, така и делата ни са отражение на нашето вътрешно „Аз“.
Не трябва постоянно да се поглежда към изминалия път и да се съжалява за пропуснати шансове и грешки, а да знаем къде и как сме стъпили, какво искаме от себе си: както за момента, така и близкото бъдеще.
Всяко едно събитие в живота, или във времето отразява съществените или несъществените факти за каквито и да са промени; политически, икономечески, социални и морални.
В рамките на прехода, който продължи двайсет години, всички процеси и събития бяха основата на създаване и узаконяване на капитализъм, и то не какъв да е; бих го нарекъл див и мрачен капитализъм – отразяващ лицето на новосформиращата управляваща класа и едрия бизнес.
Определена прослойка от обществото успяваше да запази средното си ниво и с усилия се стремеше да постигне развитие, и то с пълно право. Само в едно съвременно и демократично общество, всеки има правото да се стреми, да живее по-добре, да се развива, за да бъде щастлив.
Марално – етичните ценности са вече на друг етап. Постановката на живота е друга. Наред с бедността, злобата, трудностите и проблемите съпътстващи народа, все още съществуваше човечността, доброто, уважението и любовта. Без тях животът губи своя смисъл.
Дебелата завеса, която навремето комунистите бяха спуснали, вече я нямаше.
Животът е огледало, в което всеки може да види собственото си отражение…
АВТОРЪТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар