Накратко за хайку

Родината на най-късата поетична форма в Световната литература е Япония, чиито прототип се е появил в началото на VIII век.
В началото на X век от развитието на различните форми – от поезията „вака” ( в началото на X век ) до
„хайкай” ( XIII – XIV век ) до възнисването на „хайку” се забелязва обединяване на принципи в отделните школи и направления.
Прекрасните петстишия „вака” или тристишия „ хайку” пораждат стремеж към красива образна структура.
Те изразяват богат вътрешен подтекст.
Хайку се състои в три реда ( 5 – 7 – 5 ), т.е. 17 срички и изразява дълбоко чувство и красота на интуицията. В него няма символика . То отразява живота в неговите форми и движения, и притежава чистотата и празнотата в прекрасна музикалност.
В тристишията „хайку” са залегнали простичките, дори и незначителните неща от нашето ежедневие -
есенните листа, дъждът и др. Накратко казано „хайку” ни помага как да възриемаме живота във всичките му форми и възприятия. То изразява кратките събития на нещата, които се случват около нас чрез силата на краткото слово.
В процесът на вътрешните възприятия и докосвания, авторът представя с богатството на словото случващото се.
В тази поезия много явно се усеща измерението и протяжността на живота като цяло.

Често се среща екзистенциалната проблематика, скептичността и шеговита ироничност в сложното развитие на природата във всичките й измерения.

Спокойно мога да отбележа, че в съвременния XXI – век „хайку” е модернистичната форма чрез принципите на множествеността и синтезата с ефектите на словото.

Първият известен и голям поет в историята на „Хайкай” и „ хайку” е Башо Матсуо ( 1644 – 1694 ).

В своето „хайку” той шеговито изразява безпомощността на човешката интелектуалност. То е драматично, парадоксално.
Неговите тристишия ни карат да осъзнаем величието на природата чрез простичките й компоненти,
изразени с най – обикновени думи, които конкретизират заобикалящата ни среда.
Именно в това усещаме красотата на поетичната форма „хайку” и неговата музикалност.


НАПРИМЕР



БАШО


*****

Давам на ветрилото
вятъра на Фуджи.
Ето сувенир от Едо.


*****

Лятно зашики -
Люшват се и влизат
планината и градината.


*****

Какво щастие!
Долината лятна
кара снега да ухае.


*****

На сух клон
кацна гарван.
Късна есен.


*****


Гледайте дечица -
град на парчета!
Хайде на вън!




ИССА


*****

Приспа детето
бедната женица пере
под нощната луна.

*****

Есента на живота ми.
Все си е таз луна
и все е пак…



БУСОН


*****

Ореолът на луната.
Ухание на сливов цвят
струи във висините.

*****

Пролетен дъжд.
Свечерява се
Отминава и този ден.

____________________________________________


БЪЛГАРСКИ АВТОРИ НА ХАЙКУ



АНТОАНЕТА НИКОЛОВА


*****

Навсякъде край мене
чужда реч.
Но песента на птиците е същата.



ДЕТЕЛИНА ТИХОЛОВА


*****

Стадо кози.
Като пръснат бял боб на
зелена черга.


*****


Лятото чука
на стъклото с бисери.
Падна градушка.


*****


Розов бадемов
дъжд покри косата ми.
Уханен вятър.



АЛЕКСАНДЪР ГЕРОВ


СТИХИИ

Океанът
и тайфунът
нямат милост.


*****

СТУДЕНТ В ТАВАНСКА СТАИЧКА

Една пчела
и една пеперуда
ми дойдоха на гости.




ПЕТЪР ПЛАМЕНОВ


*****

Спорим
И тавите тракат сърдито
В ръцете ти


*****

Олекотявам
От ветрените ласки
Прозрачен съм

*****

Самотен е пътят
Ако край него не никнат
Стръкчета трева


НИКОЛАЙ ПЕНЯШКИ


*****

Есенни листа.
Пъстра е пътеката.
Птиците пеят.


*****


Слънчевият ден
под небето облачно
капчица роса.


*****

На клон изсъхнал
настръхнали са птици.
Бурята силна.

*****

Нощта се спусна.
Песента на птиците
събуди утрото.


*****

Пролет ухае.
Южнякът стопли земята.
Нивите свежи.



© Николай Пеняшки – Плашков / penyashkiplashkoff