вторник, 23 септември 2014 г.

ИСТОРИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА

Историята на литературата е историческото развитие на писането в поезия и проза, което цели да забавлява, просветлява или инструктира четящия / слушащия / наблюдаващия, както и развитието на литературната техника, използвана при създаването на литературни произведения. Не всичко написано е литература. Например някои записани данни като архиви или регистри не са считани  за литература и тази статия се отнася единствено до еволюцията на произведенията, дефинирани в първото изречение.
Въпреки че литературата и писането са очевидно свързани,  те не са синоними. Най-първите писания на древните шумери по всяка разумна дефиниция не се смятат за литература – същото важи и за някои древни египетски йероглифи или за хилядите дневници с древен китайски произход. Учените винаги са и винаги ще спорят кога е най-ранното записване и запазване на данни, което е започнало да бъде „по-литературно“ от всичко друго – дефиницията е ужасно субективна.
Освен това трябва да бъде взето под внимание, че поради значението на разстоянията като културен изолатор в ранните векове, литературата не се е развила с еднакви темпове по света. Проблемите за създаване на строга глобална литературна история се сзадълбочават и от факта, че много текстове са били загубени през вековете, други съзнателно или случайно са били унищожени , а трети са изчезнали при залеза на древни цивилизации. Много е написано, например, за разрушаването на Александрийската библиотека през 3 в. пр. Хр.  и за безбройните ключови текстове, за които се счита, че са били загубени завинаги сред пламъците. Преднамеренето унищожаване на текстове /и често и на техните автори/ от организации по духовни или други причини още повече хвърля плащ върху историята на литературата.
От друга страна много древни текстове могат да бъдат изолирани, което играе важна роля за първите литературни течения. Много ранни примери са Епосът за Гилгамеш, в неговата шумерска версия от 2000 г. пр. Хр. и Египетската книга на мъртвите, която е написана на папирус приблизително 250 г. пр. Хр., но най-вероятно датира от 18 в. пр. Хр. Древната египетска литература не е била включвана в ранните изследвания за исторяита на литературата, защото египетската писменост е била непреведима на европейски езици до 19 век, когато Розетският камък е бил дешифриран.
Много текстове са били предавани по устен път през много векове, докато са били редактирани и записани и затова е трудно да се установи от кога датират.
„Илиада“ и „Одисея“ на Омир датират от 8 в. пр. Хр. и бележат началото на Античността. Те също са били предавали чрез устна традиция, която се простира в миналото до късната Бронзова ера.
Индийските текстове  ?рути (свещените индийски текстове на откровението) и еврейският Танак (Старият завет) и мистичните стихосбирки на Лао Дзъ, са датирани към Желязната ера, но подобно определяне е трудно и противоречиво. Великите индуски епоси също са били предавани устно.
Други устно предавани творби са били записани много по-късно като например „Старата Едда“, записана през 12 или 13 век.
А на въпроса „Кой е първият роман?“ има много различни и възможни отговори.
Историята на литература условно може да бъде разделена на тези периоди:
- Ранна индийска литература
- Ранна китайска литература
- Античност
- Гръцка литература
– Латинска литература


Средновековие

– Европа
– Ранна ислямска литература
– Персийска литература
– Турска литература
– Късна китайска литература


Европейска ренесансова литература

Европейска модерна литература

Източник: wikipedia

Поставил: Николай Пеняшки – Плашков
Публикуване на коментар