Разказът "Умиращият бивол" започва с кратката "диагноза" на един човешки живот, преминал през времето и дните изпълнени с любов, интриги и раздяла на главният безименен герой, но известен в разказа като "старецът".
В мрачната картина на съвременната българска действителност старецът преживява с тъга и много болка и тъга преживяните години без присъствието на починалите двама синове и съпруга.
Авторът Агоп Каспарян е вникнал много добре в душата и психологическия стрес на своя любим герой "стареца", и не напразно изразява мисълта на страдалеца: "Нямаше за какво да се живее повече."
Именно тук се усеща болката загнездила се в душата и сърцето, дори и агонията която се гърчи като умираща змия в неговите вени.
Според мен тук се чувства безкруполната жестока действителност, която като всесилен господар си играе с живота и достойнството на обикновения човек.
За него, в случая "стареца" вече няма надежда.
...Николай Пеняшки - Плашков
Няма коментари:
Публикуване на коментар