ЕЛИНО - БЪЛГАРСКИ УЧИЛИЩА

Светски класни училища в българските земи, разновидност на елино-греческите училища. Елино-българските училища са преходен етап към новобългарските училища (взаимни училища и класни училища). Основават се, за да задоволят потребностите на зараждащата се българската търговско-промишлена буржоазия от светска просвета и усвояване на гръцкия език. Първото елино-българско училище се открива в Котел през 1812г. от Антон хаджи Кринчев и Р. Попович. Има кратко съществуване. По-трайно значение имат елино-българското училище на Ем. Васкидович в Свищов (1815г., по съдържание и насоки на обучение училището е най-близко до новобългарското образование); на Р. Попович в Котел (1819г.) и в Карлово (1826г.), на К. Фотинов в Смирна (1828г.) и на Хр. Павлович в Свищов (1831г.). В тези училища се изучават: гръцки език, откъси от съчиненията на древногръцки писатели, история, география, аритметика, геометрия, писмеводство и пр.. Българският език е помощно средство или език на обучението по някои предмети. Има училища, в които българският език доминира (напр. училището в Свищов) или е учебен предмет. Прокарваното чрез елино-българските училища гръцко влияние среща съпротива у възраждащия се български народ, който създава свои чисто български светски училища (първото светско новобългарско училище е Габровското взаимно училище, 1835г.; първите български светски класни училища възникват през 40-те г. на XIX в.).

източник:Нашето отечество България