ЗА ДРЕВНИТЕ РУНИ

Руните са най-древната германска писменост, разпространена най-вече сред скандинавските народи, представляваща "букви" от прави и начупени линии. Дели се на стара руническа писменост - от III до XI век - и нова руническа писменост, която от своя страна също има два раздела - шведсконорвешки и датски - от девети до десети век - и пунктирана руническа азбука - до XI век. Думата идва от скандинавски и означава тайна, магичен знак.

Руни се наричат буквите в азбуката, използвана от германските нороди, най вече в Скандинавия и Британските острови. За произхода на руните скандинавската митология разказва, че бог Один ги получил след като слязал от дървото на живота Игразил и се принесъл в жертва. Най ранита рунически надписи датират от 150г сл. Хр. С идването на християнството руните се изместили от латиница, но въпреки това те продължили да се използват, макар и с по-специфична роля. Например в шведскиде провинции се използвали за декорации и за рунически календари. Руните са пригодени за писане върху твърд материал като камък или дърво с остър предмет. По-късно са напълно заменени от латиницата, която е по-подходяща за писане върху папирус и кожа, но също и подходяща за надписи върху наменни предмети.