ХИМН НА НОЩТА - ФРИДРИХ НОВАЛИС

Защо се връща вечно утринта?
Защо властта на земното не свършва?
Злощастната ни суетня погубва
долитането дивно на нощта.
И жертвеникът скрит на любовта
защо навеки не гори?
Отмерено е времето
на светлината,
ала без време и пространство
е на нощта властта.
Сънят ни вечно трае.
Сън свещен,
недей ощастливява толкоз рядко
обреклите се на нощта
във бурната ни земна делничност!
Не виждат те едни глупците
и сън какво е те не знаят.
Те знаят сянката, която
във оня здрач
на истинската нощ
от жал ти мяташ върху нас.
Не те усещат те
на гроздовете в златното море
и на бадема
в чудния елей,
нито на мака в сока кестеняв.
Не знаят те,
че ти открай
облъхваш скрит гръдта
на крехката, невинна дева
и в рай утробата превръщаш…
Не знаят те, че идеш от
сказания изконни,
за да отвориш дверите небесни,
че носиш ключа и отваряш
чертози преблажени —
ти, на безбрежни тайни
носител ням.

превод от немски: Димитър Стоевски