МЕРИМЕ, ПУШКИН, ХАНКА и другите

Литературните комплекси и користните подбуди не са единствените двигатели на литературните мистификации през XIX в. Любовта към родината и възвеличаването на народните корени също създава доста работа на критиците и изследователите. Когато например Проспер Мериме публикува сборника с романтични пиеси от името на измислената испанска актриса Клара Газул, все още всичко изглежда най-безобидно забавление. Окуражен от успеха на първата си мистификация обаче, той издава и стихосбирката «Гусла» от несъществуващия сръбски поет И. Магланович. И първи на въдицата пак се хваща гениалният наивник Гьоте. Великият немски класик написва хвалебствена рецензия, а руският му колега Пушкин с патриотичен плам превежда 11 песни от «Гусла» за собствения си цикъл «Песни на западните славяни». Чак тогава Мериме се сконфузва и в писмо до С.А.Соболевски пише: «Предайте на Пушкин моите извинения. Чувствам се горд и в същото време се срамувам, че го подведох.» Но Пушкин изобщо не се обижда, защото десет години преди това сам е «превел от латински» собственото си стихотворение «На Лициния», а в статията «Последният от роднините на Жана д'Арк» с лека ръка вмъква писмо, уж писано от Волтер.

Изобщо фалшивите истории на разни народи са любимо поле на литературните мистификатори. Доста популярни сред читателите през XVIII и XIX в. стават умело мистифицираните «История на Формоза» от Джордж Салменейзър, «История на Финикия» от Фридрих Вагенфелд и «История на Римска Британия» от Чарлс Джулиъс Бъртрам. Най-големите патриоти сред литературните мистификатори на всички времена обаче несъмнено са шотландецът Джеймс Макферсън и чехите Вацлав Ханка и Йозеф Линда.

В началото на XIX в. на практика не съществува история на чешка литература и по съвета на Хък Хогбен неговият приятел Вацлав Ханка решава да запълни този пропуск. Той написва поема и я скрива в църквата на град Кралев Двор. После я «намира» и я публикува под името «Краледворски ръкопис». В 1818 г. той великодушно предава «находката» си в Чешкия музей в Прага и за награда тутакси е назначен за ръководител на литературния отдел в музея. По-късно Вацлав Ханка става професор и, докато е жив, никой не си и помисля да разобличи фалшификацията. Нещо повече! Той се сдобива с достойни последователи.

Според специалистите от Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч ето как изглежда първата десятка на най-прочутите творби с патриотичен привкус в световната литература, за които има съмнение или твърдо е доказано, че са мистификация:

източник: http:stalker.dir.bg

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8.

«Илиада» и «Одисея» от Омир «История на Римска Британия» от Бъртрам Почти всички творби на Уилям Шекспир «Вортигърн и Роуина» от Самюъл Айрланд Песните на Осиан от Джеймс Макферсън «Слово за похода на Игор» от неизвестен автор Краледворският ръкопис от Вацлав Ханка Зеленогорският ръкопис от Йозеф Линда «Гусла» от Проспер Мериме «Веда Словена», съставена от Стефан Верков