ЙОРДАН КРЪЧМАРОВ

Роден на 24 юли 1948 в семейството на Керанка Желязкова и Добри Кръчмаров в добруджанското село Гурково. Учи в родното село, Добрич и Балчик. Първи поетични опити в ученическа възраст.
След 1968 г. е матрос във Варна, където и се реализира първата му публикация – стихотворния цикъл “Реквием” във в. “Димитровска вахта” от 12 април 1968. Сътрудничи на различни военни издания с поезия, проза, публицистика. На 28 юли 1968 умира баща му. Участва в сборника “Вечери в кубрика” /1969/ с откъс от поемата “Море”. Поканен е да остане на работа като военен журналист, но се завръща при осиротялото си семейство.
Работи като миньор, спасител на плажа, рибар, бригадир на растениевъдна бригада в родното си село. Много пътува по добруджанското крайбрежие по любимите си места за размисъл и творчество: нос Калиакра, Яйлата, Камен бряг, Дуранкулашките езера и др.
Пише стихотворения и поеми, разкази и новели, незавършени повести и романи, публицистика и пътеписи, фейлетони и епиграми, поставя спектакъла “Зора след зора” /1979/, работи върху сценарии за кино и телевизионни постановки. Рисува графики и цветни пейзажи. От 1979 до края на живота си участва в работата на литературния клуб при Младежкия дом в Балчик. Приятелство и кореспонденция поддържа с Петър Алипиев, Борис Христов, Любен Недков, Георги Константинов, Александър Геров, Георги Марковски, Юрий Камински от Украйна и др.
От 1986 до края на живота си работи като завеждащ културната дейност и радиовъзела при Битова техника – Добрич. Става член на Клуба на младите творци на Дружеството на писателите в Добрич, много пътува на срещи с читателите, участва в конкурси, рецитали, литературни четения.
Приятелство с творците Георги Давидов, Венцислав Славянов, Сашо Серафимов, Ирина Янкова, Камелия Кондова, Елка Няголова, Иван Овчаров, Женя Радкова, Венета Мандева и др.
Непрекъснато публикува в местния и централния печат. Работи с издателство “Български писател” върху дебютната си книга, която остава нереализирана. Умира неочаквано на 16 май 1986 в Добрич. Погребан е в родното му село Гурково.

Посмъртно излизат поетичните му книги:
“Нощен залив” /1987/
”Сол за живите” /1992/
“Риза за Христос” /1993/