четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Вечерна любов

Ще пристъпя бавно… Ще бъдем ние.
Само аз и ти… под купола на звездите.
А мълчаливата луна като сърп се вие,
усмихната от песни на щурците.

А очите ти прекрасни – сияещи звезди.
А любовта гореща оставила следи.
Така се ражда всяка нежност
породила любовта ни…

1 коментар:

Art каза...

Анафората "А" придава чудно музикално звучене на творбата ти, Приятелю!