Сутринта Кирил се събуди с главоболие. Полежа около половин час със затворени очи, разтривайки слепоочията си. Просветна му и застана в седнало положение. Положи ръце върху калената и се загледа в картината, закачена на отсрещната стена. Тя изразяваше жена с дете на ръце, загърбила мъж.
Впи поглед в нея и дълго стоя в това положение. Премрежи очи, въздъхна и преглътна. Обхвана с разтворени пръсти челото, слепоочията и разтри главата си. Замисли се за кратко, обу чехлите, тръгна към нея за да я откачи.
Беше я рисувал преди много време. Сложи я настрани да не я вижда. Разгледа други и се спря на една рисувана в Балчик. Закачи я на мястото на снетата. Загледа се в нея. Очите му тръгнаха по лунната пътека на морската шир за да стигне плаващата лодка. Имаше усещането, че плавателния съд се отдалечаваше все повече.
Навярно това бе ново начало за него.
Решението му бе окончателно. Преоблече се набързо. След тоалета влезе в кухнята и пусна музика. Зареди кафеварката и я постави на газовия котлон.
Хапна малко и сипа кафе. След първата глътка запали цигара и се замисли.
Телефонът му звънна. Беше приятелят Борис.
- Добро утро! Как си? - попита той.
- Добро да е! Добре съм.- Какви са ти плановете за днес?
- Засега нямам идея! - отговори Кирил почесвайки се по тила - А ти? В момента сам ли си?
- Знаеш, че никога не бих могъл да бъда сам! Защо питаш?
- За какво ме търсиш още от сутринта?! - попита учуден Кирил.- Гости искаш ли? - попита усмихнат Борис.
- Ти наред ли си? Още от сутринта ли?
- Само те предупреждавам! Знаеш ли какъв ден е днес? Честит рожден ден човече!
- Вярно бе-е-е! Благодаря ти приятелю! Ама че съм разсеяно диване!? Как може да не обърна внимание на датата! Ще ви чакам до час и ще решим какво да правим!- Идеята ти е добра! Освен това днес е почивен ден. А за теб ще има изненада! - подхвърли усмихнат Борис.
- Какво пак си намислил? От сутринта си пощръклял с изненади! - отговори на подбив Кирил - Да не си решил да ми подариш някоя красавица, че както съм загорял?!
- Изненада-а-а-а!- Ще се обадя на Калоян и жена му, да дойдат заедно с китарата. Ще ми се да изкарам хубав рожден ден, че да го запомня с години напред!
- Какво искаш да кажеш?! - попита учуден Борис разтривайки челото си.
- Ще ми се от днес да отворя нова страница в живота си и да открия една нова любов, която да ме плени и озари! Вече не желая да съм сам...!
- Май ти дойде акъла, а? Знаеш ли, на твоя празник предлагам да бъдем само подбрани хора!- Твоите задни мисли са ми ясни. Какво си намислил?
- Нека не протакаме разговора повече! До час и половина ще дойдем.Кирил покани колегата си Калоян и съпругата му да дойдат с китарата. Те и Борис бяха най-добрите му приятели. Подреди набързо в къщи и напазарува от съседния супермаркет.
Калоян и жена му дойдоха в уговореното време.- Влизайте! - Кирил ги покани с ведра усмивка.- Честит рожден ден, Кирчо! Пожелаваме ти много здраве и щастие! Заповядай този скромен подарък от нас! – каза Катерина.
- Приятелю, пожелавам ти възможно най- красивата жена, която да запълни сърцето ти и да озари живота в този дом! Позволи ми в името на твоя ден, да ти кажа следния стих, на един прекрасен шотландски поет:
Впи поглед в нея и дълго стоя в това положение. Премрежи очи, въздъхна и преглътна. Обхвана с разтворени пръсти челото, слепоочията и разтри главата си. Замисли се за кратко, обу чехлите, тръгна към нея за да я откачи.
Беше я рисувал преди много време. Сложи я настрани да не я вижда. Разгледа други и се спря на една рисувана в Балчик. Закачи я на мястото на снетата. Загледа се в нея. Очите му тръгнаха по лунната пътека на морската шир за да стигне плаващата лодка. Имаше усещането, че плавателния съд се отдалечаваше все повече.
Навярно това бе ново начало за него.
Решението му бе окончателно. Преоблече се набързо. След тоалета влезе в кухнята и пусна музика. Зареди кафеварката и я постави на газовия котлон.
Хапна малко и сипа кафе. След първата глътка запали цигара и се замисли.
Телефонът му звънна. Беше приятелят Борис.
- Добро утро! Как си? - попита той.
- Добро да е! Добре съм.- Какви са ти плановете за днес?
- Засега нямам идея! - отговори Кирил почесвайки се по тила - А ти? В момента сам ли си?
- Знаеш, че никога не бих могъл да бъда сам! Защо питаш?
- За какво ме търсиш още от сутринта?! - попита учуден Кирил.- Гости искаш ли? - попита усмихнат Борис.
- Ти наред ли си? Още от сутринта ли?
- Само те предупреждавам! Знаеш ли какъв ден е днес? Честит рожден ден човече!
- Вярно бе-е-е! Благодаря ти приятелю! Ама че съм разсеяно диване!? Как може да не обърна внимание на датата! Ще ви чакам до час и ще решим какво да правим!- Идеята ти е добра! Освен това днес е почивен ден. А за теб ще има изненада! - подхвърли усмихнат Борис.
- Какво пак си намислил? От сутринта си пощръклял с изненади! - отговори на подбив Кирил - Да не си решил да ми подариш някоя красавица, че както съм загорял?!
- Изненада-а-а-а!- Ще се обадя на Калоян и жена му, да дойдат заедно с китарата. Ще ми се да изкарам хубав рожден ден, че да го запомня с години напред!
- Какво искаш да кажеш?! - попита учуден Борис разтривайки челото си.
- Ще ми се от днес да отворя нова страница в живота си и да открия една нова любов, която да ме плени и озари! Вече не желая да съм сам...!
- Май ти дойде акъла, а? Знаеш ли, на твоя празник предлагам да бъдем само подбрани хора!- Твоите задни мисли са ми ясни. Какво си намислил?
- Нека не протакаме разговора повече! До час и половина ще дойдем.Кирил покани колегата си Калоян и съпругата му да дойдат с китарата. Те и Борис бяха най-добрите му приятели. Подреди набързо в къщи и напазарува от съседния супермаркет.
Калоян и жена му дойдоха в уговореното време.- Влизайте! - Кирил ги покани с ведра усмивка.- Честит рожден ден, Кирчо! Пожелаваме ти много здраве и щастие! Заповядай този скромен подарък от нас! – каза Катерина.
- Приятелю, пожелавам ти възможно най- красивата жена, която да запълни сърцето ти и да озари живота в този дом! Позволи ми в името на твоя ден, да ти кажа следния стих, на един прекрасен шотландски поет:
Няма коментари:
Публикуване на коментар