събота, 28 август 2010 г.

Титос Патрикиос – поезия


Пейзаж, 3
Вглеждайки се отблизо в тревите
откриваш все нови насекоми,
от самотата на природата
внезапно попадаш в навалицата
на картина от Йеронимус Бош.
превод от гръцки: Здравка Михайлова

**********************


Цветове

Смъртта и скърбящите роднини
се рисуват винаги облечени в черно,
напротив – умрелите, призраците -
се появяват винаги в бяло.
Ние, живите, имаме нужда
от голяма консумация на цветове.
Превод от гръцки: Здравка Михайлова

*******************


Айсберги
Срещаме се като айсберги,
не защото вече сме се вледенили,
а защото сравнено с онова, което показваме,
крием безкрайно повече
под водната повърхност.
Превод от гръцки: Здравка Михайлова

**************************


Госпожата в синьо

Когато свежда очи
изглежда с десет години по-стара.
Брадичката изчезва.
Бузите увисват изпразнени,
челото се разширява сякаш маска
косите изглеждат оредели,
веждите подчертани с молив.
Когато вдига очи,
веднага се подмладява с девет години,
всичко се осветява от светлината
на една завръщаща се младост,
угасва всяко несъвършенство.
Между едно движение на очите
е изчезнала цяла година.

Превод : Здравка Михайлова

**************************************

Прогностично
Защо говоря повече за минало,
предимно далечно, отколкото за бъдеще,
както говорех до завчера?
Може би защото, колкото повече нараства, моето
минало
сега ми предоставя значителни шансове
наред с лукса да ги подминавам
или с илюзията, че това се случва.
Може би защото бъдещето, след като повярвах в него
идващо светло по пътища,
които му бяхме предначертали,
го видях и аз да губи блясъка си,
а после отново да изглежда сякаш бляскаво,
но различно от старите предвиждания.
Не, говоря повече за минало,
защото се отегчих да си играя с бъдещето,
като на конни надбягвания на хиподрума,
следвайки сигурни прогнози,
които дори някога да се сбъднат,
няма да съм сварил да направя облога си.

Няма коментари: