Айнщайн и Тагор за музиката и предопределеността

Рабиндранат Тагор и Алберт Айнщайн се срещат чрез общ приятел – д-р Мендел. Тагор посещава Айнщайн в дома му в предградията на Берлин на 14 юли 1930 г., а след това Айнщайн връща визитата и се среща с Тагор в дома на д-р Мендел. И двата разговора между тях са записани. Снимката е направена по време на един от тях. По-долу е представен разговорът от 14 юли, първоначално публикуван в „Религията на човека” – изд. Джордж, Алън и Ънуин, Лондон, част 2, стр. 222-225.

Тагор: Днес разисквахме с д-р Мендел новите математически открития, които твърдят, че в реалността на безкрайно малките частици случайността има своя собствена роля; че драмата на съществуването не е абсолютно предопределена по характера си.

Айнщайн: Фактите в науката обаче накланят везните по-скоро към това да не казваме сбогом на причинността и предопределеността.

Тагор: Може би не, и все пак изглежда, че идеята за причинността не е в елементите, а по-скоро някаква друга сила се натрупва заедно с тях в една организирана вселена.

Айнщайн:Човек се опитва да разбере на по-висок план какъв е редът на нещата. Редът е лесно видим там, където големите елементи се съчетават и ръководят съществуването, но при най-малките елементи този ред по-трудно се долавя.

Тагор: Тази дуалност е в дълбините на съществуването, в противоречието между свободния импулс и ръководното желание, което стои над него и се разгръща в една строго подредена схема.

Айнщайн: Модерните физици не биха казали, че тези две неща са противоположни. Облаците от разстояние изглеждат като една неделима маса, но ако ги видиш отблизо, разбираш, че са съставени от капки вода.

Тагор: Намирам сходство и в човешката психология. Нашите страсти и желания са неуправляеми, но характерът обединява всички тези елементи в едно хармонично цяло. Дали нещо подобно на това не се случва и във физическия свят? Дали отделните елементи са бурни и динамични заради индивидуалния импулс? Има ли принцип във физическия свят, който стои над тях и ги обединява в една подредена организация?

Айнщайн: Даже елементите не съществуват без строг статистически ред; елементите на радия винаги ще поддържат своето специфично подреждане, сега и занапред, така както винаги са си били. Така че имаме установен ред при елементите.

Тагор: Иначе драмата на съществуването би била прекалено разхвърляна и безцелна. Може би постоянната хармония на предопределеността е тази, която поддържа съществуването вечно ново и живо.

Айнщайн: Аз вярвам, че каквото и да правим или за каквото и да живеем, всичко си има своята причинност, но така или иначе ни е трудно да видим тази причинност.

Тагор: В човешките афери има един елемент на еластичност, някаква свобода в много малък диапазон, която служи за изразяване на нашата персоналност. Това е подобно на музикалната система в Индия, която не е толкова строго фиксирана като западната музика. Нашите композитори дават определени ориентири в началото, система от мелодия и ритъмен аранжимент, и в определени граници музикантът може да импровизира върху зададеното. Но той трябва да се слее, да стане едно със законите на тази мелодия в частност, за да може да даде спонтанен израз на музикалното си чувство в границите на зададените ориентири. Ние величаем композитора за неговия гений в създаването на основата на мелодията, но в същото време очакваме от музиканта да прояви собствените си умения в създаването на вариации и орнаменти на тази мелодия. В творчеството си следваме главния закон на съществуването, но ако не се откъснем изцяло от него, може да имаме достатъчно свобода в границите на собствената си персоналност, за да се изразим най-пълноценно като личности.

Айнщайн: Това е възможно, само когато има силна артистична традиция в музиката, ръководеща ума на хората. В Европа музиката вече е твърде далеч от популярното изкуство и популярните емоции, и се е превърнала в нещо като тайно изкуство със свои собствени открития и традиции.

Тагор: Трябва да си напълно подчинен на тази така сложна музика. В Индия свободата на певеца се съдържа в границите на неговата собствена творческа личност. Той може да изпълнява песента на композитора като своя собствена, ако има необходимата творческа сила да се потопи изцяло в интерпретацията на главния закон на мелодията, която му е дадена за изпълнение.

Айнщайн: Изисква се много висок стандарт в изкуството, за да се разбере напълно великата идея в оригиналната музика, така че човек да може да прави вариации върху нея. В нашата страна, вариациите са често срещано „правило”.

Тагор: Ако в нашето собствено, лично изпълнение следваме закона на доброто, можем да имаме реална свобода на себеизразяване. Първопричиността и предопределеността са си тук, но това което ги прави истински и индивидуални, е нашето собствено творчество. В нашата музика има дуалност на свобода и предопределен ред.

Айнщайн: А думите на песента свободни ли са? Исках да кажа, певецът свободен ли е да добавя свои собствени думи към песента, която изпълнява?

Тагор: Да. В Бенгал имаме един вид песен – киртан я наричаме, даваща свобода на певеца да добавя коментари и фрази, които ги няма в оригиналния текст. Това понякога предизвиква голям ентусиазъм, защото публиката винаги се радва на спонтанните и красиви чувства, добавени от певеца.

Айнщайн: Ритмиката им достатъчно строга ли е?

Тагор: Да, даже много. Не може да се нарушават границите и ритъмът на строфите; певецът във всичките си вариации трябва да пази ритъма през цялото време, а ритъмът е фиксиран. В европейската музика има повече относителна свобода с ритъма, но не и с мелодията.

Айнщайн: Може ли индийската музика да бъде изпълнявана без думи? Може ли да се разбере една песен без думи?

Тагор: Да, има песни с безсмислени словосъчетания, звуци, които просто носят мелодията. В северна Индия, музиката е независимо изкуство, а не интерпретация на думи и мисли, както в Бенгал. Музиката там е много сложна и изтънчена и е сама по себе си завършен свят от мелодия.

Айнщайн: Не е ли полифонична?

Тагор: Използват се инструменти, но не заради хармонията, а за да се запази ритъмът и да се увеличават силата и дълбочината. Във вашата музика случвало ли се е мелодията да се повлияе, да пострада заради налагането на хармонията?

Айнщайн: Понякога се повлиява много даже. Понякога хармонията поглъща мелодията на свой ред.

Тагор: Мелодията и хармонията са като щрихите и цвета в една картина. Една проста картина от линии и щрихи може да бъде завършено прекрасна, но вкарването на цвят в нея може да я направи неясна и даже безсъдържателна. И все пак чрез цвета, в комбинация с линиите, може да се сътворят велики картини, дотолкова, доколкото цветът не заличава и не разрушава стойността на линиите.

Айнщайн: Това е прекрасно сравнение; линията е много по-стара от цвета. Изглежда, че вашите мелодии са много по-богати структурно от нашите. Японската музика също изглежда да е такава.

Тагор: Трудно е да се анализира ефектът от източната и западната музика върху нашите умове. Аз съм дълбоко разтърсван от западната музика; чувствам, че е велика, но е необятна в структурата си и грандиозна в композицията си. Нашата собствена музика ме докосва по-дълбоко с фундаменталния си лиричен апел. Европейската музика е епична по характера си, има много широка основа и е готическа в структурата си.

Айнщайн: Това е въпрос, на който ние, европейците, не можем да отговорим ясно, защото сме свикнали с нашата музика. Бихме искали да знаем дали нашата музика е условно или фундаментално човешко чувство, дали да се чувстват и съзвучия, и дисонанси е естествено, или е някаква условност, която сме възприели.

Тагор: Някак си пианото ме обърква. Цигулката ми доставя много по-голямо удоволствие.

Айнщайн: Би било интересно да се разбере как влияе европейската музика на един индиец, който никога не я е чувал, докато е бил млад.

Тагор: Веднъж помолих един английски музикант да анализира няколко класически произведения, и да ми обясни кои елементи допринасят за красотата на произведението.

Айнщайн: Трудното е там, че наистина добрата музика, независимо дали източна или западна, не може да бъде анализирана.

Тагор: Да, и това което най-дълбоко докосва слушателя, е нещо отвъд него самия.

Айнщайн: Същата несигурност винаги ще се проявява за всичко фундаментално в нашите преживявания, в реакциите ни на изкуството, независимо в Европа или в Азия. Даже червеното цвете, което сега гледам на масата, може би не е същото за всеки един от нас.

Тагор: И все пак процесът на взаимовръзка между тях е вечен – между индивидуалния вкус, подчиняващ се на универсалния стандарт.

Разговорът е преведен от английски по материали в интернет.