РИШАРД КРИНИЦКИ

РИШАРД КРИНИЦКИ е роден на 28 юни 1943 г. в Санкт Валентин (Лагер Вимберг) в Австрия. Следва полонистика в Университета „Адам Мицкевич“ в Познан.

Неговото творчеството  често е подлагано на  цензура.
Поради тази причина публикува в издателства извън обсега на цензурата.
Голямо значение оказва ангажирането му с демократичната опозиция от средата на седемдесетте години.
Превеждан е на английски език – „Citizen R.K. does not live“, в превод на Клер Кавенах и Станислав Баранчак. Българското издание на „Магнетична точка“ е първото след излизането в Полша на внушителния му том избрани стихове и преводи.

Стихотворения

Тази наболяла хартия
вече болна от нашите от-прах-към-праха песни
може да доведе благословеното слово
до магнетичната точка
през която прониква Бог -

*****

КОЙТО ИЗБЕРЕ САМОТАТА

В памет на Тадеуш Пайпер

Който избере самотата – не ще бъде сам.
Който избере бездомността -
ще има стряхата на света над главата си.
Който избере смъртта – ще продължи да живее.
Когото смъртта избере – ще умре
съвсем малко.

НЯКОЙ, КАСПАР ХАУЗЕР

Някой, Каспар Хаузер?
О, не, някой подобен на някое от моите други,
непостигнати аз, ням Минотавър,
сънувах или той ме сънува
тази нощ, в своето вкаменяло пътуване
през лабиринтите на подземна железница, през пластовете
от бандажи и сгур.

* * *

Моето лудо куче отдавна е мъртво.
И в това си приличахме, мисля, усетил
как нараства тревогата в мен,
когато стигам до мястото, дето някога
ме е срещнало злото.

„В края на 80-те години изглеждаше, че в стремежа си към максимална лаконичност Криницки е достигнал предела, опрял се е на мълчанието. Мълчание, произтичащо не от безпомощност, а от интереса му към върховните въпроси,   от обръщането към метафизиката, настъпило през 80-те години, когато политическият бунт, характерен за началото на поетическия му път, се задълбочи. Криницки търсеше някаква абсолютна, универсална опора за своите стихове – и все повече навлизаше в областта на метафизиката. Наистина новите му стихове не са решително отваряне към видимия и моментен свят, но са знак за верността към направения някога избор“ (Анна Нашиловска).

Превод от полски © Вера Деянова