Най-старите археологически останки в Добрич са от епохата на античността. За кратко време през ранното средновековие тук е съществувало неукрепено старобългарско селище. Градът възниква през ХVІ век под името Хаджиоглу пазарджик. Легендата разказва, че основател на Добрич е богатият търговец Хаджиоглу. Историческите извори сочат, че градът е създаден от огузки род със същото име. Сегашният град започва ъществуването си като малко село с 14 домакинства. Четвърт век по-късно документите вече сочат, че тук има град, а след още половин столетие и център на обширна каза. Добрич бързо се превръща в оживен земеделски и търговско-занаятчийски център. За това спомага разположението му на важен стратегически път, който свързва центъра на Османската империя с отвъддунавските земи. През ХІХ в. Градът се прочува и сежегодния панаир, който привлича търговци от всички краища на империята.
На 27 януари 1878 г. Хаджиоглу пазарджик е освободен от османско владичество. По настояване на гражданите през 1882 г. е преименуван на името на българския владетел Добротица, управлявал Добруджанското деспотство през ХІV в.
По време на румънското владичество /1913-1916 и 1919-1940 г./ Добрич е един от центровете на национално-освободителните борби на добруджанци. През Първата световна война, в дните между 5 и 7 септември 1916 г., в Добрич се водят тридневни сражения за отбраната на града. В българската история те са останали известни като Добричката епопея.
Южна Добруджа се възвръща към България на 7 септември 1940 г., когато е подписан Крайовският договор. Българските войски влизат в Добрич на 25 септември и затова на този градът чества своя празник.
Няколко десетилетия градът носи името на съветския маршал Толбухин. От 19 септември 1990 г. с президентски указ е възстановено старото име — Добрич.
1 коментар:
Красива е Добруджа. Дано имам време това лято да посетя Добрич. Ще бъда "подкована" и с информация, благодарение на теб, Ники. Благодаря ти!
Публикуване на коментар