Хайнрих Хайне – поезия

Хайнрих Хайне е изключителен писател и поет, който оказва голямо влияние върху българския литературен живот, дори и в политическия
начин на мислене и поведение.
Превеждан е от Петко Рачов Славейков, Иван Вазов, Константин Величков и много други.
Любен Каравелов дава изключително висока оценка за литературната и обществена дейност на Хайне, за влиянието й и значимостта в тогаващната българска литературна и обществено – политическа действителност.

В НАСТОЯЩИЯТ МОМЕНТ ЩЕ ВИ ПРЕДСТАВЯ няколко стихотворения на  Х. Хайне

В мечта безумна нявга те оставих,

решил безкрай да бродя по земята,

да търся любовта велика, свята,

и да прегърна любовта в забрава.

Подирих я сред уличната врява,

похлопвах на колиби и палати

и трепетно простирах си ръката,

но срещнах само присмех и ненавист.

Безкрайно дълго за любов се лутах,

но вред остана моя глас нечут и

във къщи болен, мрачен се завърнах.

Но ето, тук яви се ти пред мене

и, ах, във твоя поглед отразена

оназ любов жадувана аз зърнах.

II.

В мечта безумна нявга те оставих,

решил безкрай да бродя по земята,

да търся любовта велика, свята,

и да прегърна любовта в забрава.

Подирих я сред уличната врява,

похлопвах на колиби и палати

и трепетно простирах си ръката,

но срещнах само присмех и ненавист.

Безкрайно дълго за любов се лутах,

но вред остана моя глас нечут и

във къщи болен, мрачен се завърнах.

Но ето, тук яви се ти пред мене

и, ах, във твоя поглед отразена

оназ любов жадувана аз зърнах.

**********

ОТ ГОРЕЩИТЕ МИ СЪЛЗИ

От горещите ми сълзи

ще поникнат рой цветя,

хор от славеи ще станат

тез въздишки в самота.

Любиш ли ме, ще ти пратя

тез цветя, а в утринта,

знай, на славеите мили

ще те буди песента.

————————————

Сложи си ръката на мойте гърди! —

Ах, чуваш ли, мила, как вътре ехти?

Там дърводелец, коварен човек,

кове ми припряно мъртвешки ковчег.

И денем и нощем той чука безспир,

не зная отколе сън, отдих и мир.

Ах, майсторе, бързай, недей се бави —

леглото за сетния сън ми скови!

————————————————-

Бленувах нявга аз за страсти бесни
и за цветя и къдрици красиви,
за сладки устни и слова горчиви,
и за напеви мрачни в мрачни песни.
Отнесени са бляновете прежни
и онзи образ скъп от буен вихър,
остана само онова, що лихо
сам някога излях във рими нежни.
Ти, моя песен сиротна, размирна,
литни да срещнеш образа изчезнал
с привет от мен в оная вис призвездна —
ефирен дъх на сянката ефирна.