вторник, 6 юли 2010 г.

Ще дойда...

Ще дойда при теб още утре...
по следите оставени от теб!
Вярвам, че няма да е късно...
Очаквай ме
с букет червени рози!


Повярвай!
Дори и в полунощ
ще бъда пак при теб!
Ще следвам
пътя на звездите
и воден
от песента на щурците,
а светулките
с фенерчета ще светят.

Мислите -
като птици
все по тебе хвъркат.
А душата -
в любовна ода
описана за теб.

2 коментара:

Art каза...

Звезди и рози.
Чуден сън сънувах, знай!
Но се събудих.

Така е, Ники! Тези, които получават такива дарове, може и да не ги оценят, а други - само мечтаят за тях. :) Да ти е сбъднато! Такива стихове го заслужават.

Николай Пеняшки каза...

Благодаря за прекрасното хайку и хубавите думи!