За автора знаем малко, защото със зъби и нокти отстоява своята анонимност. Появява се в интернет през 2000 г., а след това замлъква за няколко месеца. През лятото на 2001 г. в интернет списанието inZine започва да излиза неговият „Среднощен дневник” с продължения. Въпреки че в реалното и виртуалното пространство се носят различни слухове за неговата самоличност, възраст, визия и сексуални предпочитания, сигурно е само това, което сам е разкрил за себе си в статии и в Среднощния дневник: детството си изживява в квартала, а по-късно завършва неидентифициран университет. Майка му е разведена астроложка. До ден днешен Максим и сестра му Истеричката смилат този факт под формата на бракове и невменяема публицистична дейност. Обича морето и Витгенщайн. Готви добре. Чете много и с удоволствие прещраква каналите на телевизора. Почти се е докосвал до смъртта. Има голямо хубаво легло и вероятно в момента не е обвързан. В обкръжението му се появяват множество вдъхновяващи герои и събития. Никой не знае с какво всъщност се издържа, но когато пише, то е преди всичко за депресии, за смисъла на живота, за любовта и секса. Най-вече за секса.
Среднощен дневник, откъс:
Скъпи приятели!
Това са историите, които излизаха в интернет списанието inZine от 25 юли до 19 декември 2001 г. Започнах да ги пиша, защото трябваше. През последните няколко месеца в живота ми се случи какво ли не и неочаквано ме обзе чувството, че или ще започна да пиша за това, или ще се побъркам. Тогава все още не подозирах, че съществува опцията и да пишеш, и да се побъркаш. „Среднощен дневник“ предизвика внимание, което никой не очакваше. Особено пък аз. Нарасна посещаемостта на inZinе, електронната ми поща се препълни с писма от хора, които са се разпознали в моите истории. Избухна истерия около тайната ми самоличност, както и около обещаните следващи части на дневника. Читателите бяха тези, които подхвърлиха идеята да се издаде в книжен вариант. И аз съм щастлив, че се намериха толкова хора, които ме подкрепиха.
Благодаря на близките си и на всички любови, приятели и познати за това, че съществуват, без тях нямаше да съм там, където съм, както и за вдъхновението, без което пък те нямаше да се озоват в тази книжка.
Благодаря на всички членове на редакцията на inZine, тази ценна сбирка от хора, които уважавам за това, което правят, за начина, по който мислят и за това, което пишат; които ми стискаха палци и ми пазиха гърба, каквото и да се случеше.
Благодаря на двамата главни редактори на inZine Петер Пищянек и Елена Акачова, на които им хареса „Среднощен дневник“ без значение кой какво казва за него, въпреки че дълго време не знаеха кой всъщност го пише, и напук на големия брой вулгаризми, които се срещат в него.
Благодаря на издателя Юрай Хегер и на неговата съпруга, които прочетоха тази книжка за една нощ и веднага решиха да я издадат.
Благодаря и на всички читатели, които всяка седмица посещаваха страницата www.inzine.sk, изпращаха си съобщения, че е излязла следващата част, обсъждаха съдбите на героите, дискутираха ги, съветваха ме и ми пишеха писма.
Вярвам, че книжното издание няма да ви разочарова. Ще се радвам, ако не оставите впечатленията си само за собствена консумация. Аз съм на inZine.
Максим Е. Маткин
„Среднощен дневник“
Ето че съм сам. Отново след години. До съвсем неотдавна имах три връзки, което обаче, с оглед на факта, че ги движех паралелно, бе доста изтощителен начин на живот. С първата живях достатъчно дълго време, за да придобие усещането, че съм й разбил живота, не съм я подкрепял за нищо съществено и съм виновен за килата отгоре, както и за лошите отношения с майка й. Когато си тръгваше, имаше шестнайсет пълни куфара повече, отколкото когато дойде преди години, бръчка в основата на носа и истеричен пристъп. Каза, че щяла да й липсва моята „закачливост“. А на мен, честно казано, най-много ще ми липсват дисковете, които отнесе със себе си.
Втората – беше страстна връзка, основана на секса и на факта, че ставаше въпрос за една от най-красивите и остроумни жени, които някога съм срещал. С това се изчерпваха и всички положителни качества, които забелязах във въпросното очарователно създание. Лекуваше се в психиатрия, лъжеше при всяка възможност, а за пари би преминала боса през Антарктида. Два дни след раздялата ни срещна „един добър мъж за цял живот“, който незабавно я заплоди и преди няколко дни се омъжи за него. В църква. Четири пъти седмично ми звъни и ме убеждава, че е много, „ама наистина много“ щастлива.
Третата беше шармантна и загадъчна. С нея беше страхотен майтап, разбираше от техника и умееше да прави масаж като богиня. После преодоля кризата във връзката си и се върна при старата си любов. Бивша съученичка от гимназията. Останахме приятели.
Така че съм сам. Нямам си никого и мога да имам всички.
Сам съм и мога да хойкам, да пия, да се запознавам и да слушам всичките умнотии, простотии, клюки и историйки, които посред нощ хората разпиляват наоколо си. Не трябва нищо да обяснявам, за нищо да се извинявам. Никакви планове за бъдещето, само колекция от преживявания. Ако това ви се струва досадно, не четете нататък.
Това е моят нощен дневник. Има няколко нощи, които си струваше да бъдат отбелязани.
Максим Е. Маткин
Среднощен дневник
Превод: Полина Николова
Мека корица
Страници: 176
Цена: 12.00 лв.
Няма коментари:
Публикуване на коментар