„ В света на злото, глупостите
неувереността и съмненията, наричани
съществуване, има нещо, за което още
си струва да живееш, и за което несъмнено
е силно като смъртта: това е любовта.”
неувереността и съмненията, наричани
съществуване, има нещо, за което още
си струва да живееш, и за което несъмнено
е силно като смъртта: това е любовта.”
Х. Сенкевич
Кирил живееше в неголям провинциален град на петдесет километра от морето. Имаше неколцина приятели с които се събираше. Сбирките им бяха в едно и също кафене “Блага Вайзе”, намиращо се в Центъра на града.
Лятно време седяха на чист въздух, пиеха напитките си и плакнеха очите, гледайки красивите жени, които минаваха по жълтите плочки.
Един от приятелите му често подхвърляше:
- А бе Кириле, кога ще те видим с някоя красавица, че да те оженим?! Стига си скитал като вълк единак.
Кирил слушаше подмятанията, понякога на шега, а често и на сериозно. Един ден не се стърпя и отговори.
- Не бери грижа за мен! Мога сам да си реша проблема…
- Стефане, защо не го оставиш намира?! – закани се Драган настоятелно.
Кирил живееше в неголям провинциален град на петдесет километра от морето. Имаше неколцина приятели с които се събираше. Сбирките им бяха в едно и също кафене “Блага Вайзе”, намиращо се в Центъра на града.
Лятно време седяха на чист въздух, пиеха напитките си и плакнеха очите, гледайки красивите жени, които минаваха по жълтите плочки.
Един от приятелите му често подхвърляше:
- А бе Кириле, кога ще те видим с някоя красавица, че да те оженим?! Стига си скитал като вълк единак.
Кирил слушаше подмятанията, понякога на шега, а често и на сериозно. Един ден не се стърпя и отговори.
- Не бери грижа за мен! Мога сам да си реша проблема…
- Стефане, защо не го оставиш намира?! – закани се Драган настоятелно.
Тази група приятели, въпреки, че се зевзечиха помежду си, бяха задружни.
Стефан, който бе с лице към движението, изригна като вулкан.
- Ай-й-й-й, ай, ай-й-й-й…, ако тая блондинка я награбя, ще я правя щастлива всеки ден! Що ми трябваше да се женя толкоз млад! – и заклати глава, усмихвайки се.
- Какво ти стана бе?! Нищо ти нямаше! Де ти зайде акъла , а-а-а?! Предлагаш на Киро да се жени, а ти женения какво приказваш? Ако научи жена ти, спуканата ти е работата! – скочи в словесна атака Пламен.
- Ти пък какво искаш? Да не мислиш, че като съм женен, бих могъл да изпусна такава красавица?! Въпреки това, не бих си позволил, да хлътна по някоя фуста!
- Да не би жена ти да е грозна?! Поне я познавам, красива е като топ модел – отговори Пламен, като въртеше химикалка между пръстите си – Та тя е самата Афродита!
- Е-е-е-й, ти да не си хлътнал по жена ми? Внимавай да не станем на кълбо! – закани се Стефан.
След приключване на разговора, Кирил се размърда, разтри ръце и се изкашля.
- Ча-а-ао друзя, отивам на работа.
Стефан, който бе с лице към движението, изригна като вулкан.
- Ай-й-й-й, ай, ай-й-й-й…, ако тая блондинка я награбя, ще я правя щастлива всеки ден! Що ми трябваше да се женя толкоз млад! – и заклати глава, усмихвайки се.
- Какво ти стана бе?! Нищо ти нямаше! Де ти зайде акъла , а-а-а?! Предлагаш на Киро да се жени, а ти женения какво приказваш? Ако научи жена ти, спуканата ти е работата! – скочи в словесна атака Пламен.
- Ти пък какво искаш? Да не мислиш, че като съм женен, бих могъл да изпусна такава красавица?! Въпреки това, не бих си позволил, да хлътна по някоя фуста!
- Да не би жена ти да е грозна?! Поне я познавам, красива е като топ модел – отговори Пламен, като въртеше химикалка между пръстите си – Та тя е самата Афродита!
- Е-е-е-й, ти да не си хлътнал по жена ми? Внимавай да не станем на кълбо! – закани се Стефан.
След приключване на разговора, Кирил се размърда, разтри ръце и се изкашля.
- Ча-а-ао друзя, отивам на работа.
Следва продължение…
Защитени авторски права.
© Николай Пеняшки – Плашков
ISBN 15: 695 987 94358 1 6
ISBN 15: 695 987 94358 1 6
Няма коментари:
Публикуване на коментар