събота, 13 септември 2014 г.

СТАРОГРЪЦКИ АФОРИЗМИ

  • Глупавият проумява само онова, което вече е станало. Омир
  • В щастието бъди умерен, в нещастието – разумен. – Периандър
  • Грижата за излишното често се съчетава със загуба на необходимото. – Солон
  • Който плаши мнозина, от мнозина се плаши. Солон
  • С неизбежното и боговете не спорят – Питак
  • Блаженството за тялото е здравето, за ума – знанието. – Талес от Милет
  • Най-трудно е да познаеш себе си, най-лесно е да поучваш другите. Талес от Милет
  • И за най-умният философ е трудно да отговаря на глупави въпроси. - Хилон
  • В изблик на гняв не бива да се говори, нито да се действа. Питагор
  • Ако можеш да си орел не се напъвай да си пръв сред гаргите. Питагор
  • Животът е като представление – в него най-често най-лошите измежду хората заемат най-добрите места. Питагор
  • Колкото и да са кратки думите “да’ и “не” те изискват най-сериозният размисъл. Питагор
  • Чашата на живота щеше да сладни непоносимо, ако в нея не капеха и малко горчиви сълзи. Питагор
  • Ласкателството е като нарисувано оръжие – привидно хубаво, а полза никаква. Питагор
  • Не прави нищо срамно нито пред другите, нито насаме. Нека върховният ти закон бъде самоуважението ти. Питагор
  • Мъдър е този, който знае не много, а нужното. Есхил
  • Времето разкрива всичко скрито и прикрива всичко ясно. Софокъл
  • Никога не предпочитай личната си глупост пред полезния съвет. Сократ
  • Висшата мъдрост е да различаваш доброто от злото. Сократ
  • Заговори, че да те видя. Сократ
  • Колкото по-малко е нужно на човека, толкова по-близо е той до боговете. Сократ
  • На света има тъй много неща, които не са ми нужни. Сократ
  • ЗНАМ САМО, ЧЕ НИЩО НЕ ЗНАМ. Сократ
  • Трябва да се говори истината и да се избягва многословието. Демокрит
  • Свободен е онзи, който от нищо не се бои и не разчита на нищо. Демокрит
  • Най-важното е не всеобхватното знание, а всеобхватната способност за разбиране. Демокрит
  • Мисля, после действам. Биант
  • Живота си отмервай така, сякаш ти остава и малко, и много. Биант
  • Нещастен е който не може да понесе нещастието Биант
  • Безопасни са корабите, изтеглени на сушата. Анахарсис
  • Лошият човек е като въглена – ако не те опари, ще те очерни. Анахарсис
  • Първата чаша принадлежи на жаждата, втората – на веселието, третата на насладата, четвъртата на безумието. Анахарсис
  • Всичко тече, нищо не остава на едно място. Хераклит
  • Дори и най-прекрасната маймуна е безобразна. Хераклит
  • Много земя претърсват златотърсачите, но намират малко злато. Хераклит
  • Многознайството не учи на ум. Хераклит
  • Мъдростта е само в едно – да се признае, че разумът управлява всичко и чрез всичко. Хераклит
  • Шегата, подобно на солта, се ползва умерено. Питагор
  • Блажен е живота, докато живееш без умуване. Софокъл
  • Страшен може да бъде разумът, ако не служи на човека. софокъл
  • Живота е като стадион – някои идват да се състезават, други да търгуват, най-щастливите да гледат и да се наслаждават. Така и в живота едни се раждат жадни за слава, други – за печалба, а философите – единствено да истината. Питагор
  • При самохвалците, както и при позлатеното оръжие, вътрешното не отговаря на външното. Питагор
  • Доброто начало не е без значение, макар че се започва от незначителното. Сократ
  • Това, което проумях, е прекрасно. От там си правя извод, че и това, което не съм проумял, е прекрасно. Сократ
  • Прехвърлиш ли мярата и най-приятното става неприятно. Демокрит
  • Да не се правят никакви отстъпки в живота е белег на безразсъдство Демокрит
  • Не се стреми да знаеш всичко, за да не се окажеш непросветен във всичко. Демокрит
  • Откровеният изказ е присъщ на свободния дух, опасно е само да се избере неподходящото време. Демокрит
  • Отхвърляй всяко удоволствие, което не е полезно. Демокрит
  • От което черпим добро, от същото може да черпим и зло, а и начин да избегнем злото. Така например дълбоката вода е полезна в много отношения, но е и вредна – може да се удавиш в нея. Ала това може да се избегне – научи се да плуваш. Демокрит
  • Времето е мисъл или вяра, а не същност. Антофон
  • Младият дух спасява съсипаното тяло. Хипократ
  • И от врага на много нещо може да се научи мъдрият. Аристотел
  • Късият ум е с дълъг език. Аристофан
  • По-добре е да паднеш на лешоядите, отколкото на ласкателите. Първите ядат мъртвите, а вторите – живите. Антистен
  • Не пренебрегвай враговете си; те първи забелязват грешките ти. Антистен
  • Най- необходимото познание е да се научиш да забравяш ненужното. Антистен
  • Мъдър е не този, който много чете, а който извлича полза от четенето. Аристип
  • Важно е не да се въздържаме от наслаждения, а да властваме над тях. Аристип
  • Твое право е да ме ругаеш, мое право е да не те слушам. Аристип
  • Задоволявай се с настоящето, но се стреми към по-добро. Изократ
  • Верни са не които говорят според душата ти, а които се противят на неверните ти думи. Изократ
  • Ако не може да не се говори за нещо вече казано от другите, опитай се да го кажеш по-добре. Изократ
  • Учеността е сладкият плод на горчивото дърво. Изократ
  • Не притуряй към огъня огън. Платон
  • Доброто начало е наполовина свършена работа. Платон
  • Основата на всяка мъдрост е търпението Платон
  • Добре е да си отидеш от живота като от пир: без да си жаден, но и без да се опиеш. Диоген
  • За да причиниш мъка на завистливците, трябва да си в добро настроение. Диоген
  • Подаваш ли ръка на приятел недей да свиваш пръсти в юмрук. Диоген
  • Благоразумието трябва да е нещо средно между своеволието и безчуствието. Аристотел
  • Приятелят на всички е ничий приятел. Ариситотел
  • Висшата истинност е в онова, което е причина за следствия, които на свой ред са истини. Аристотел
  • Достойнството на силата е в яснотата. Аристотел
  • Живота изисква движение. Аристотел
  • Всекиму е присъщо да греши, но само глупавият упорства в грешката. Аристотел
  • Мъдростта е най-точната наука. Аристотел
  • Губим време, за да си осигурим работно време и водим битки, за да живеем в мир. Аристотел
  • Нищо не разрушава човека така както продължителното телесно безддействие. Аристотел
  • О, приятели мои! На света няма приятели! Аристотел
  • Познанието започва от почудата. Аристотел
  • Навикът във всичко да се търси смешното е най-явният признак за посредственост – защото смешното винаги е на повърхността. Аристотел
  • Разумният търси не това, което е приятно, а това, което го спасява от неприятностите. Аристотел
  • Сериозното се срива от смеха, смеха – от сериозното. Аристотел
  • Които твърди, че всичко е истинно, прави истинно и противоположното съждение, и така превръща твърдението си в неистина (защото противоположното съждение отрича неговата истинност); а който твърди, че всичко е неистинно, прави неистинно и своето съждение. Аристотел
  • Умът е не само в знанието, но и умението то да се прилага. Аристотел
  • Дълбокият смисъл е в неизказаните думи. Менандър
  • И в бурена се случва да поникне красив цвят, и у простия човек – мъдра дума. Менандър
  • Нищо не е по-смело от глупостта. Менандър
  • С времето се разкрива всяка истина. Менандър
  • От законите на природата не можеш да се скриеш. Менандър
  • Не се задълбочавай в спомени за минали обиди. Менандър
  • Поука вместо омраза, усмивка вместо презрение. Епикур
  • От копривата извличай нишки, от пелина – лек. Навеждай се само, за да вдигнеш. Проявявай повече ум, отколкото самолюбие. Всяка вечер се питай каква добрина си направил. Винаги имай в библиотеката си нова книга, в избата – пълно буре, в градината – свежо цвете. Епикур
  • При всяко желание си поставяй следните въпроси: какво ще стане, ако пожеланото от мен се осъществи и какво – ако не се осъществи Епикур
  • От най-необузданите жребци стават най-прекрасните коне, трябва само да се отгледат и обяздят. Плутарх
  • Или възможно най-кратко, или възможно най-приятно. Плутарх
  • Не ми е нужен приятел, който във всичко да се съгласява с мен и да ми кима според собствените ми възгледи – защото сянката ми върши това по-добре. Плутарх
  • Научи се да слушаш и ще извлечеш полза дори от онзи, който не умее да говори. Плутарх
  • Ни една изречена дума не е принесла толкова полза, колкото безброй неизказани. Плутарх
  • Предателите предават най-вече себе си. Плутарх
  • Стойността на образованието се измерва не по броя на прочетените книги, а по употребата им. Плутарх
  • Владей страстите, иначе те ще те завладеят. Епиктет
  • Колкото по-рядко е удоволствието, толкова е по-приятно. Епиктет
  • Маймуната си остава маймуна, дори и да носи златна огърлица. Лукиан
  • Всичко саморасло е неунищожимо. Прокъл
  • Всичко, способно да твори, същностно превъзхожда сътвореното. Прокъл
източник: http://www.izvorite.com

Публикуване на коментар