сряда, 17 септември 2014 г.

МИКЕЛАНДЖЕЛО БУАНАРОТИ - ПОЕЗИЯ

Художникът не е родил идея,
която в мрамор да не е стаена

***
За вярна мярка в моето призвание
денят рожден ми даде красотата,

***
А всеки чук от чук се изковава,
у който вечна светлина е скрита.

***
Роденият към смърт отива;
в бега на слънцето и дните
твар земна не остава жива

***
От тялото досадно разтоварен,
беглец от този свят и битието,
като отломък свърнах през морето
от буря зла в покоя лъчезарен.

***
От дни натегнал, с грехове преситен,
закоравял с природа саможива,
към двойна смърт се пътят ми извива,
но за отровата съм любопитен.

***
       Смъртта си знам — не знам часа си сетен:
нетраен е животът на земята:
той радва усетите, но душата
ме моли да не бъда дълголетен.

Светът е сляп; позорът безпросветен
потъпква тук на доблестта делата.
Помръкват смелостта и светлината:
пред истината фалш е предпочетен.

***
Отгоре слязъл с тленното си тяло
в чистилище и в преизподня строга,
той жив се върна, за да гледа Бога
и да ни освети света изцяло…

Няма коментари: