АКО НЯКОЙ ВИ КАЖЕ

автор: ПЕНЬО ПЕНЕВ
 
Ако някой ви каже:
— В живота си аз не тъжа —
не му вярвайте, хора!
Той лъже!
Това е лъжа!
Всеки!
Всеки за нещо в живота скърби.
А от всички
най-много
и винаги —
аз може би!

Имам син първороден,
имам малко дете —
на година и четири месеца цели.
Аз съм весел! И тъжен,
че без мен то расте
и очите ми
още не са го видели.
То говорело вече,
то казвало "татко!"
и на снимката с пръстче посочвало мен.
Не съм чувал
гласчето му крехко и сладко
не съм гадил косиците,
по-светли от лен.
То не знай,
не разбира какво е Родина,
то не знай
защо майка му днес е сама.
— Моят път към дома
през Димитровград мина -
вече втора година
вървя към дома.

Кей не е преживявал
такава разлъка,
кой за моята мъка
ще ме обвини? —
Освен своята пот
днес и своята мъка
ние даваме
в тези строителни дни!
Тази мъка е сила
н вяра корава!
Нека двойно сърцето боли в тези дни! —
Този, който в строежа
и мъка познава,
той не може
и няма да му измени!