ВЛЮБЕНИТЕ

Наско влезе във входа и се качи с асансьора на шестия етаж, където живееше първата му любов от години, но вече женена.
Тя беше му се обадила, че е сама в къщи и го чака. Знаеше със сигурност, че мъжът и ще
отсъства няколко часа.
Асансьора спря на шестия етаж, а Наско пристъпи с тихи котешки стъпки до входа на апартамента, където живееше Ренета. Той изпрати SMS, за да не звъни.
Тя отвори безшумно вратата. Бе усмихната и полуразголена. Хвана ръката му, светкавично го вкара в къщи и заключи вратата.
Още в антрето се залепиха като гербови марки, дори и в банята почти не се отлепиха. Ка-
кво им стана, само дяволът знаеше. Мълчаха като уплашени котараци. Само ръцете, краката и целувките говореха.
Любовната игра бе неукротима, като че ли не бяха се виждали сто години, толкова бяха ненаситни.
Двамата се обичаха от ученическите години и с нетърпение чакаха кога най-после Наско ще излезе от казармата, за да се оженят.
Но родителите на момчето не желаеха момичето за снаха, защото семейството и не беше на тяхното ниво и образование. По тази причина искаха да унищожат прекрасната им любов. За целта изпратиха сина си като студент в чужбина.
Независимо от всичко младите поддържаха връзка с желанието и намерението да се съберат когато дойде момента, независимо от прищявките на родителите на Наско.

Наближаваше моментът за развод от страна на момичето, за да се съберат като семейство.
Наско бе почнал да се облича.
Някой звънна на входната врата.
Ренета го изкара на терасата, както бе по слипове и чорапи.
И за да не бъде разкрит, яхна климатика и остана там, за да изчака удобния момент да си отиде.
Добре, че беше лято...