четвъртък, 13 януари 2011 г.

Ода за семейния бюджет

( по Вапцаров )

Все още дишам.
Почти не работя,
а пък все още живея.
С домашният бюджет
под вежди се гледаме строго.
Но ти не разбираш,
казват ми някои:
" И тоз ти е много!"

С него сме в разпра,
но ти не разбирай,
че дори да не стига,
аз не мразя бюджета.
Напротив, напротив! -
дори на смъртния одър,
бюджетът с малкото
нули налични,
аз пак ще обичам,
аз пак ще обичам.

Да кажем,
остана без ток,
и ме питат:
"Искаш ли в мрак да живееш?"
Веднага ще викна:
"Светлина,
светлина!
Пуснете ми
тока злодеи!"
Без него,
без тока,
дори и децата
не можем изкъпем!

Зарад този
гаден бюджет,
бих тръгнал на Запад,
зарязал Родина -
да мия чинии,
да чистя клозети,
готов да слугувам.
Прокуден в далечна чужбина,
зарязал семейство -
баща и майка,
дори и съпруга
с невръстното бебе.

Да кажем,
че вземете,
дори малко
от бюджета семеен.
До болка бих ревнал,
за мойта единствена,
последна монета!

Но знайте,
че мойта надежда,
моята вяра,
че утре денят
ще бъде по - хубав,
още по - хубав!

© автор: Николай Пеняшки - Плашков


Публикуване на коментар