РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ, ЧУЖДИЦИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ

-ЕЗЕ, ЕЗИ-EКС, ЕКТ-ЕНА, ЕНВ-ЕРГ, ЕРЕ-ЕЯ

екх_, екю_, ела_, елб_, еле_

ектазия; ектазия - (гр. éktasis) - мед. Разширение на кръвоносни съдове или на някои органи

ектения; ектения - (έκτένεια от гр. ek „от” и téinō „протягам”) - църк. Вид молитви при християнско богослужение, произнесена гласно и напевно от духовно лице

ектипография; ектипография - (гр. éktypos „изпъкнал” и gráphō „пиша”) - Печат с изпъкнали букви за слепи

ектобласт; ектобласт - (гр. ektós „извън” и blástos „издънка”) – вж. ектодерма

ектогенеза, ектогенезис; ектогенеза, ектогенезис - (гр. ektós „извън” и génesis „произход”) - биол. Направление в биологията, според което еволюцията на организмите става под влияние на непосредственото въздействие на външната среда

ектодерма; ектодерма - (гр. ektós „вън” и dérma „кожа”) - биол. 1. Външният клетъчен пласт в зародишите на многоклетъчните животни и човека; 2. Външният пласт от стената на тялото на мешестите животни, съставен от един слой клетки

ектомия; ектомия - (гр. ektomía) - мед. Изрязване; сравни с ексцизия

ектопаразит; ектопаразит - (гр. éktós „навън” и паразит) - Паразит, които живее на повърхността на тяло, външен паразит; противоположно на: ентопаразит

ектопия; ектопия - (гр. éktopos „преместен”) - мед. Ненормално положение на орган, изместване

ектоплазма; ектоплазма - (гр. ektós „навън” и плазма) - биол. Периферен по-плътен слой на протоплазма в клетка

ектотрофен; ектотрофен - (гр. ektós „вън” и trophós „хранещ”) - Който живее по повърхността на телата

НАЧАЛО

екхимоза; екхимоза – (гр. ek „извън” и háima „кръв”) - мед. Кръвоизлив в кожната тъкан

екю; екю - (фр écu) - Стара френска златна или сребърна монета с различна стойност

елаборат; елаборат - (лат. elaborātus „изработен”) - Нещо изработено: написано съчинение, произведена стока и пр.

елаборация; елаборация - (лат. elaboratio) - Изработване, обработване

елав; елав - Калай

елавен, -вна, -вно; елавен - Калаен

елавник; елавник – Молив

елан; елан - (фр. élan) - Подем, въодушевление, порив

еластин; еластин - (гр. elastikós „който е силен да кара, да движи”) - Вещество, което влиза в състава на еластичната съединителна тъкан при висшите животни

Продължете от: ТУК...

ЕЛИНО - БЪЛГАРСКИ УЧИЛИЩА

Светски класни училища в българските земи, разновидност на елино-греческите училища. Елино-българските училища са преходен етап към новобългарските училища (взаимни училища и класни училища). Основават се, за да задоволят потребностите на зараждащата се българската търговско-промишлена буржоазия от светска просвета и усвояване на гръцкия език. Първото елино-българско училище се открива в Котел през 1812г. от Антон хаджи Кринчев и Р. Попович. Има кратко съществуване. По-трайно значение имат елино-българското училище на Ем. Васкидович в Свищов (1815г., по съдържание и насоки на обучение училището е най-близко до новобългарското образование); на Р. Попович в Котел (1819г.) и в Карлово (1826г.), на К. Фотинов в Смирна (1828г.) и на Хр. Павлович в Свищов (1831г.). В тези училища се изучават: гръцки език, откъси от съчиненията на древногръцки писатели, история, география, аритметика, геометрия, писмеводство и пр.. Българският език е помощно средство или език на обучението по някои предмети. Има училища, в които българският език доминира (напр. училището в Свищов) или е учебен предмет. Прокарваното чрез елино-българските училища гръцко влияние среща съпротива у възраждащия се български народ, който създава свои чисто български светски училища (първото светско новобългарско училище е Габровското взаимно училище, 1835г.; първите български светски класни училища възникват през 40-те г. на XIX в.).

източник:Нашето отечество България

НЕ ЗАВИЖДАМ, НО ОТГОВОРИТЕ СИ НАМИРАМ

Какво ли не му се случва на човек, а и дали всичко при всеки е наред?
Няма смисъм да се питам за отговорите. Те са тук наяве…
Герчо, започнал с търговската количка в ранните години, днес суперите си той строи.
Друга личност със софийски корен тук известна, от машиностроене не разбира, но ръководи бордове различни.
Ей го Слави, известен като кредитен милионер! Обиколи той Европа чрез поредните кметски мандати, и освежи свойте фирми…  Ей го Ганьо в днешните години, келепира той използва…
Ето го и Пенчо, подхванал я изкъсо в новите зори, станал едър арендатор – завършил средно в нашето градче, няма втори като него.
Да ви кажа и за артиста Минчо. Просяк е той и има младежка банда, все просяци. Хванал ги изкъсо. Хвърля просешките дрехи посред нощ, прибира
брира се в двуетажна къща в края на лозята. Регистриран в психодиспансера… Пенсията си взема, но обича и да се превзема… Облича скъсаните дрехи всяка сутрин, слага той перука и артистично парички той прибира.
Не е клюкарско туй за мен. Таз реалност е всеки ден. Не обичам да завиждам, но отговорите си намирам…

Повест –художествено повествователно литературто произведение

Повестта е един от традиционните епически видове в литературата, който по обсег, обем и творческо внушение заема средно място между разказа и романа.

Разликите са по отношение на сюжетното развитие: по-добре разгърнато в сравнение с разказа, в посока съществени моменти и все пак еднопланово и ограничено  в сравнение с романа. Главните герои в повестта не участват в сложни взаимоотношения помежду си.

Повестта е по-близо до разказа, отколкото до романа.

В българската литература повестта се заражда в дух на хроника.

Въпреки че основоположници на повестта са френски писатели от края на 18 – началото на 19-ти век, като оноре дьо Балзак и Бернарден дьо Сен-Пиер,бурно и съществено развитие на този литературен епичен вид претърпява в Русия.

Майстори на повестта са писатели като Александър Пушкин („Капитанската дъщеря”), Антон Павлович Чехов („Степ”), Лев Толстой („Младост”, „Дявол”), Николай Гогол („Шинел”, „Каляска”).

 Както се спомена по-горе, повестта е преходна форма от разказа към романа, казано по друг начин, от малката епическа форма към по-голямата. Сюжетната линия в повестта в сравнение с разказа е по-задълбочена, но отстъпва значително от тази в романа. Епизодите в нея са значителни с цел да представят характера на един или двама герои и разбира се задълбоченото развитие на същия. Именно това обстоятелство води до по-голяма сложност на сюжета; веригата от събития в повестта е по-дълга, а броя на действащите лица е по-голям, но главното внимание се съсредочава върху един-двама главни герои, чиито характер се представя най-широко. 

МЪЖЪТ ОТ СЪСЕДНИЯ ГРОБ от КАТАРИНА МАСЕТИ

Катарина Масети (род. 1944 г.) е сред най-шумните имена в съвременната шведска литература. Работи като преподавател по английски език, продуцент и журналист в радиото. В продължение на двайсет години живее със своя спътник и четирите си деца във ферма в Северна Швеция. Автор е на детски книжки, на литературна критика, на публицистични произведения.

 Дебютният ѝ роман за възрастни, „Мъжът от съседния гроб“, достига тираж 450 000, преведен е на 22 езика, адаптиран за театъра и киното. През 2002 г. филмът предизвиква огромен интерес, гледан е от един милион шведи.