вторник, 5 юни 2012 г.

СТИХОВЕ - ЕМИЛИ ДИКИНСЪН

Това е писмото ми до света,
който не ми е писал -
простите новини от Природата -
с техния нежен смисъл.

Не знам за кого е предназначен -

не ще му видя ръцете.
Но от любов към нея, приятели,
с лошо не ме съдете.

* * *


Аз никоя съм. А ти кой си?

Ти също ли си никой?
Тогава двама сме. Но не издавай -
че те ще ни навикат.

Колко е мрачно да си някой

- и като жаба мокра -
да казваш цял ден свойто име -
пред възхитена локва!

* * *


Умрях за красота, но тъкмо

във гроба ме зариха,
и друг един - умрял за правда -
до мене настаниха.

"Защо - той тихо ме попита -

умря?" - "За красотата".
"А аз за правда. Все едно е.
Ние двамата сме братя."

И през пръстта ний си приказвахме -

като добри роднини, -
додето мъх покри устата ни
и имената скри ни.

* * *


Когато го няма успехът,

успехът най-много услажда -
за да схванеш нектара,
трябва жестока жажда.

И цялата алена армия,

която под знамето крачи,
не би разбрала победата -
какво тя точно значи, -

както я разбира битият,

в чието ухо запретено
удря ехото на триумфа -
болно и определено.

* * *


Пих питие, каквото няма

дори във бисерните бъчви.
Подобен алкохол не точат
и в рейнските прочути кръчми.

Аз от роса съм развратена -

и въздух смуча вместо вино.
Люлея се през дните летни
край изби от стопено синьо.

Кръчмарят там пчели пияни

маха от бурето с ракия
и пеперудите се сепват -
но още, още аз ще пия -

доде светците с бели шапки

се втурнат горе от небето -
да гледат малката пияница
как се люлее по полето.

* * *


Завържи поводите за мен.

Аз съм готова за път.
Виж пак конете и се качи.
Бързо! Те няма да спрат!

Нека да седна здраво до теб -

та да не падна встрани.
Ний ще вървим чак до Страшния съд -
през урви и стръмнини.

Няма да хленча над някой мост -

и никое море.
Карай, надбягвай се ден след ден -
тъй ще е най-добре!

Сбогом на моето старо градче!

Само там горе - върхът -
още веднъж вместо мен целуни!
Аз съм готова за път.

* * *


Много безумие е най-върховен смисъл

за поглед, който различава.
Многото смисъл е най-чистото безумие -
където множеството обладава.

Ти си нормален - щом си се оставил

на туй, което те надига-
Опъваш ли се - ти ще си опасен -
и окован с верига.

* * *


Ниско небе - подли облаци.

Една снежинка все кръжи
над коловоза до обора -
и води спор да продължи.

Тесният вятър се оплаква,

че го преследват и гнетят.
Природата е като хората -
не е с корона всеки път.

* * *


Душата си избира свое общество -

после вратата захлопва.
В нейното божествено мнозинство
недей се вече натрапва.

Тя не се трогва, че от каляската

някой към нея е тичал -
нито, че пред леглото и
император е коленичил.

Аз зная - от цяла просторна нация

тя едного ще посочи -
и ще запуши клапите на вниманието си -
като със плочи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар