четвъртък, 7 октомври 2010 г.

Съдбовни години - роман - глава седма

Диян бе в пълно неведение относно ситуациите, свързани със Стела и случилото се в дома й.
Близките дни бяха наситени със събития, които възбуждаха в него неприятни усещания и вълнения.
Чувстваше се като участник в един нескончаем трилър, в който всеки един момент се очакваше действието да предизвика неочаквани обрати, които биха могли да разбъркат душата му и да го поставят пред нови препятствия, но за него не беше проблем да издържи на всичко това, понеже понасяше като стоик неочакваните предизвикателства.
Сутринта беше топла, усещаше се свежия въздух на морския бриз и от време на време писъка на гларусите. Нашият приятел седеше на тапицирания стол, преглеждаше сутрешния ежедневник и пиеше кафе. Обожаваше вкуса и аромата на тази напитка. Погледът му се спря на статия отразяваща случилото се в дома на Стела.
- Дияне – обади се майка му, която беше излязла от къщи. – Видя ли статията на пета страница за момичето, което си спасил?
- Да, в момента я чета.
- Нищо не отбягва от зоркия поглед и перото на папараците – отбеляза майка му.
- Това им е работата – отговори Диян и се усмихна, все едно, че нищо не е станало.
- Сине – е, не те ли вълнува всичко това, а и какво смяташ да правиш? – попита майка му – Искаш ли още кафе и безалкохолно?
- Няма да откажа – отговори той спокойно, вдигна поглед от вестника, въздъхна безшумно
– а колкото до моите намерения, решил съм какво да правя.
Вдигна поглед от вестника и погледна спокойно майка си. Дъхът му беше спокоен, сякаш нищо не беше се случило, дори и бизнес проекта. Въпреки всичко не желаеше да го поставя на втори план.
- Дияне, сестра ти се обажда и имаш поздрави от нея.
- Благодаря й за поздравите! Но не ми трябват! Желая й здраве, както и на цялото семейство! А как са племенниците ми?
- Добре. Знаеш много добре как стоят нещата там. Синът им е студент, а малката ще бъде абитуриентка.
- Радвам се за тях. Как ми се ще да ги видя. Домъчняло ми е. За какво се обажда сестра ми? Да не й трябва нещо…- усмихна се ехидно той.
- Не говори така! - прекъсна го майка му.
- Я кажи, от кога не се е обаждала? Та тя не се обади и за рождения ти ден! А минаха двайсет дни от тогава! Какво ще кажеш, а … ?! Как определяш това поведение?
- Била е командировка един месец в щатите. Извини се за това. Вчера си получих подаръка от нея.
- Сериозно ли говориш?
- Разбира се! – отговори тя и показа роклята, и тюркоазеното които беше получила – А това е за теб сине! – и му подаде доста голям красив пакет.
- Не може да бъде?! Но как така се откъснало от сърцето й!
- Не говори така! Та тя ти е сестра!
- Знам майко! Имам предвид думите, които ми отправи преди време; да не я търся за нищо и да забравя… Или в момента я гризе съвестта?! Чудна работа…!
- Отвори го! Какво чакаш? - отговори майка му - Нима се съмняваш в чувства й ?
Диян огледа големия пакет, изпратен от
Ню Йорк. Прехвърли го от ръка в ръка, остави го в дясната, като че го мереше на кантар.
- Не е много лек. Какво ли има вътре? Дали не сложила някоя бомба?! – повдигна вежди, погледна с усмивка майка си.
- Голям шегаджия си – реагира майка му. – Няма ли да го отвориш вече? Изгарям от любопитство.
- Много бързаш, мамче. По-о-о бавно! Като, че си комшийката Станка… ?!
- Не ме поднасяй с нея! В района около нас няма по – голяма клюкарка от нея. Така, че внимавай…! Да не ти се случи нещо!
Диян постави пакета на коленете си, кръстоса ръце пред гърдите и се замисли.
- Не знам майко… Все пак ми е сестра – въздъхна тихо, бавно и преглътна, но беше спокоен – Знаеш ли…? Не бих постъпил към нея, както тя към мен !
- Е, какво чакаш тогава? - отсече нетърпеливо тя, разтвори красивите си черни очи, а фините й вежди бяха като полумесец.
- Сестра ми каза ли друго? Мисля, че се досещаш защо питам?
- Не – е - е, нищо не каза.
- Дияне, почваш да ми лазиш по нервите! Ще те оставя сам и прави каквото искаш! С твоето спокойствие и мнителност можеш да побъркаш човек.
- Добре де, добре! Трай, сега ще отворя пустия пакет! Нали е за мен?
Какво от това? Сипи ми ако обичаш малко уиски! Ще ми трябва за кураж! – каза той и се усмихна.
Отвори пакета, изсипа съдържанието на масата и разтвори очи.

автор: Николай Пеняшки - Плашков


>> Следва продължение…

Няма коментари:

Публикуване на коментар