ЗА ВАЖНИТЕ НЕЩА В ЖИВОТА

Споменавайки за важните неща в живота, всеки един от нас трябва да се замисли най-напред за приоритетите, който ни съпътстват докато сме живи, които не бива да загърбваме.

Всички знаем, че на първо място в живота е семейството и редом с него любовта, уважението и толерантността.

Не бива да забравяме,че животът не е само красота и осеян с цветя и рози. Пътя до всичко това е изпълнен с трудности; камъни,тръни, дълбоки ями и какво ли още не...

Но не е само това.

Човекът се учи още от утробата на майката, като бебе и така до края на живота си, и винаги има с какво да допълва празнотите, дори никога не ще ги допълне.
Не напразно бащата на философията Сократ казва: „Аз знам, че нищо не знам.”

Самият той с Платон и Аристотел полагат основите на философията.
Сократ се стреми да подтикне хората да размишляват над своите постъпки, над разбиранията си за морала. Неговата максима '' аз знам, че нищо не знам'' е израз на желанието му да се отърси от традиционните мнения и сам да премисли моралните ценности.
Всеки човек общувайки с другите търси правилните отговори и определение за понятията като "Добро", "Справедливост" и "Достойнство".
В добродетелта се крие вечната истина, че човешкото познание е безгранично, и колкото повече научаваме, разбираме че предстои още много какво да научи.

Трудно е да се живее с изненадите, които ни преследват. Животът ни кара  да прекарваме стотици часове в мислене и разрешаване на различни проблеми от всякакво естество. Когато даден проблем се разплете и стигне до финал,  се появява следващия, който чака да бъде разрешен.

Бих определил човек като празна кофа, в която има малки, средни и големи камъни, но все още има празно място, което трябва да се допълва.

За да се случат или не нещата, винаги има своите причини. Те не идват случайно или с помощта на някакъв късмет.

Случват се и неща, които не очакваме, дори не желаем; например – болести, нараняване, влюбване, разлюбване, загуби, и т.н., неща които тестват душата, и нашето вътрешно "его".

В живота срещаме различни хора. Всеки има своя начин на поведение, загуби и т.н., неща които тестват нашето вътрешно „Аз”, и ни изграждат, и оформят като личности. Но зависи от самите нас ..., дали ще се поучим от грешките, които са от съществено значение.

Съществуват и други конкретни моменти и неща, които също тестват  и определят нашето поведение, психиката и отклика към съответния събеседник, но не и да се поддаваме на антагонистично поведение спрямо другия. Въпреки това съществува антагонизъм във всичките му проявления.

Дългият и труден път на тестване на личния живот – с всичките му етажи, подробности и аспекти, моделират и същевременно оформят характера на отделната личност.
Както и да живее човек, никога не ще избегне неочакваните,  трънливи и жестоки неща, които ни заобикалят.

...

© Николай Пеняшки – Плашков 

ЮБИЛЕЙНА ИЗЛОЖБА НА НИКОЛА БАГДАНОВ В ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ ДОБРИЧ

  Вчера на 22 ноември  2012 г. от 17.30 часа в зала №2  в Художествена галерия Добрич, по случай 80-годишнината на скулптора Никола Богданов се откри изложба с негови творби, които са включени във фонда на АРТ - галерията, фотоси с монументите в града и региона, както и нови творби.
Изложбата бе открита от г-жа Детелина Николова кмет на гр.Добрич.

 




Скулпторът Никола Богданов е роден на 12 юли 1932 г. в гр.Търговище. Завършва средно образование в гр. Добрич, а висше в Художествена Академия - София, в ателието на проф. Любомир Далчев, специалност "Декоративно-монументална скулптура"
Става член на секция "Скулптура" при СБХ  гр. София.
В периода  от 1963 до 1981 г. работи като художник проектант в Куклен театър  в гр. Добрич.
През 1964 г. основава Дружество на художниците в града и е негов дългогодишен творчески секретар. Той е един от инициаторите  на общата художествена изложба "Земятя на хората", която привличаше с десетилетия художници от цялата страна. 

Участва в над 50 национални изложби. Негови произведения има в Националната галерия, Софийска градска галерия, в Русе, Силистра, Разград, Балчик, Каварна, Шабла и др.
Автор е на паметника на деспот Добротица в Каварна, На загиналите български воини 1944-1945 г. в с. Крушари, на адмирал Ф.Ушаков на нос Калиакра, на релефа на Н.В. Борис ІІІ, бюст-паметника на Васил Левски и паметника на Кирил и Методий в Добрич.
През 2002 г. е удостоен със званието "Почетен гражданин" на Добрич.

Никола Богданов

*************************

СУГЕСТОЛОГИЯ /СУГЕСТОПЕДИЯ/

Сугестологията е псевдонаука, създадена от проф. д-р Георги Лозанов, - български учен - психиатър, психотерапевт и невролог. Предмет на сугестологията са сугестията (внушение) - десугестия (освобождаване), което помага да се разкрият потенциалните възможности на личността. Основното ѝ приложение е в педагоигата,  известна като сугестопедия, десугестопедия, резервопедия или десугестивно обучение.

Сугестията - десугестия, която е предмет на сугестологията, се противопоставя на  хипнозата и клиничното внушение като средства, които ограничават свободата на избор и творчески израз на личността и имат команден, потискащ характер. Тя пробужда желанието на обучаващите се или пациентите за изживяване и постигане на творческо състояние, което е в хармония с очакването на преподавателя или психотерапевта. При този тип общуване се дава възможност на личността да избира според своята структура и диспозиция измежду широк спектър от комплексни стимули, които сложно се асоциират, сгъстяват, кодират, символизират и усилват. Стимулите постъпват отвън или възникват в личността не само в тесните рамки на съзнанието, но едновременно и в по-голяма степен - и в различните многобройни нива на парасъзнанието. Несъзнаваните периферни перцепции и емоционалните стимули заемат важно място в сугестологичната теория за внушението.

СУГЕСТОПЕДИЯ

На базата на теорията на сугестологията от средата на 60-те години на ХХ век, започва експериментирането, разработването и прилагането на учебно-лечебната десугестивно – сугестивна педагогическа система- сугестопедагогика, или т.нар сугестопедия – десугестивна педагогика. Според сугестопедичната теория съществува ограничаваща социално и исторически изградена норма за нивото на човешката памет, бързината на автоматизирането и за „ мъката” от ученето. Ето защо една от най-важните задачи на сугестопедията е в значителна степен да освободи (да десугестира) обучаващите се от тази обществена сугестивна норма. Сугестопедията освобождава и стимулира не само паметта, а цялата личност – интересите, възприятията, интелектуалната активност, мотивацията, креативността; смекчава агресивните тенденции в характера, като оказва благоприятен психохигенен, психопрофилактичен и психотерапевтичен ефект.
Сугестопедията е одобрена и препоръчана като по-добър метод за обучение на различни групи и по различни предмети от UNESCO (1978) и Педагогическата Академия на Виена, Австрия (1978). Осемчленна група от български професори дава положителна оценка за здравословното и психотерапевтично влияние на сугестопедията (1970).
От 2005 година като се има предвид целта на сугестопедията – разкриване резервите на мозъка - тя все по-често е наричана резервопедия. Сугестопедията/ резервопедия е изградена на базата на следните едновременно действуващи седем закона, прилагани от престижния преподавател:

1. Любов
2. Свобода
3. Убеденост
4. Връзка цяло – част; разглеждане на частта чрез цялото
5. Многократно увеличен материал за усвояване
6. Златно сечение
7. Изкуство и естетика

Библиография:

1. „Сугестология и Сугестопедия . Теория и Практика.” Георги Лозанов, 1978
2. „Сугестопедия – Десугестивна Педагогика”, Георги Лозанов, 2005
3. The Journal of the Society for Accelarative Learning and Teaching 3/3 Fall 1978
4. The Journal of the Society for Accelarative Learning and Teaching 3/1 1978

ВАЖНО: ПО МЕТОДА НА СУГЕСТОПЕДИЯТА ПРИ ИЗУЧАВАНЕ НА ЧУЖДИ ЕЗИЦИ, НА СЕДМИЦА МОГАТ ДА СЕ  ЗАПОМНЯТ ДО 1000 ДУМИ.

 

ТОЗИ МЕТОД Е ДОКАЗАН.

източник:  УИКИПЕДИЯ

Личен сайт на проф. д-р Георги Лозанов

ЗИМНА ИМПРЕСИЯ

снимка от: compassion.blog.bg

Клоните голи
с бяла премяна.
Пътеките горски

с бяла постеля.

Небето побеляло.

Нейде в гората

гарванът грачи-

търси по поляните пикник. 

© автор: Николай Пеняшки – Плашков
 2012-11-13 , Добрич

 

ГЕЩАЛТ ПСИХОЛОГИЯ

В началото на XX век (1912 г.) гещалт психологията се появява като допълнение към традиционния метод на научен анализ. Названието на школата идва от НЕМСКАТА дума "ГЕЩАЛТ", което означава, цялост, форма, конфигурация, свързаност на елементите, затвореност и други. Приетият начин за научно анализиране на феномени е бил описването на частите и достигане до цялото чрез събирането на така получените описания. Прогресът, осъществен от БИОЛОГИЯТА, ПСИХОЛОГИЯТА и СОЦИОЛОГИЯТА по това време, обаче внушава, че такава процедура не може да отдаде полагаемото се на феномени, които са реално разгръщащи се процеси - цялости, изградени от взаимодействащите си сили. В статията си "Laws of Organization in Perceptual forms" (Закони на организацията в перцептивни форми) Вертхаймер показва, че формирането на Гещалтите се ръководи от висшия принцип, който той нарича тенденция към "добрия Гещалт", или принципа Praegnanz (стегнатост, сбитост). Оказва се, че тази терминология лесно се поддава на недоразумения. Неформалният термин "добър Гещалт" внушава субективна оценка в служба на определено предпочитание или цел, а е замислен да описва строго обективната тенденция към по-голяма простота и подреденост. Тенденцията към най-простата налична структура при дадени обстоятелства или (за да използваме един свързан критерий) към най-ниското налично ниво на напрежение е имала голяма обяснителна стойност особено м изследването на възприятието. Според  МАКС

ВЕРТХАЙМЕР, в полето на съзнанието функционират два контекста - фигура и фон, като фигурата винаги е по-ясна, по-чиста, по-обособена, по-очевидни са нейните граници. Фонът изглежда като продължение на фигурата, но е по-тъмен, по-отдалечен, слабо поддържащ фигурата. Динамиката между фигурата и фона се подчинява на няколко закона:

1. Закон за центриране (центрация) - съгласно този закон съзнанието е центрирано върху една фигура, работи с нея и е съсредоточено върху нея. Не е възможно цялото съдържание на съзнанието да приеме ролята на фигура.

2. Закон за прецентриране - според този закон фигурите се сменят, като едните отстъпват мястото на другите и отиват във фона. И до днес остава въпросът какво движи фигурите, защо в един момент сме съсредоточени в едно, а по-късно в нещо друго. Като цяло, гещалт психолозите тук снемат една тотална закономерност на битието: на какво се дължи движението на различните....
 

продължете да четете от тук: .. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%89%D0%B0%D0%BB%D1%82_%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F