ДА СИ КАЖЕМ КРИВИЦИТЕ

Мисълта се бунтува разгневена
и кръв гореща във вените струи,
когато поетична чест е накърнена -
тревога убива желания, мечти!

Омразата в сърцето започва да тлее
и бръчки надвисват над морно лице.
Напразно думи поет не пилее -
от яд треперят жилести ръце.

Въжета нерви изпъват се и пукат!
Критик достоен нека да присъди
коя поезия трябва да я бъди,
че радост, нежност, в сърце да разпукат!

С поезия честна известен се става -
щом живота със слово е облагородил!
Критика правдива поетът уважава,
на глупава дума талант би убил!
…..
© автор: ЖЕЛЯЗКО ЖЕЛЕВ
Из стихосбирката “И ВЪГЛЕНИТЕ ПАРЯТ”
Добрич